Катализаторът

Полският премиер Доналд Туск окачестви като "неприемливо" решението на Германия да разшири временния контрол върху всички свои сухопътни граници. Ограниченията, които вече са в сила на някои от сухопътните германски граници, ще се прилагат от следващия понеделник и на тези с Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Дания.

Ръководителят на холандско-германския съюз от гранични общности определи действията на Берлин това като "реакция на паника". А вътрешният министър на Австрия подчерта, че няма да приеме никой, отхвърлен от Германия.

Доналд Туск Снимка: ЕПА/БГНЕС/DUMITRU DORU

Затова пък германските опозиционни консерватори заявиха, че страната не е направила достатъчно.

Трите партии в правителството на канцлера Олаф Шолц са подложени на нарастващ натиск. От тях се изисква сериозен отговор на слабите резултати на провинциалните избори в Източна Германия, особено след възхода на крайната десница.

Според германски служители, над 204 000 търсещи убежище са били регистрирани в Германия само през 2023-та. Повечето от тях са преминали в страната през нейните източни и южни граници.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANNA SZILAGYI

Освен че цифрата е значително предизвикателство за инфраструктурата на Германия, тя е само част от основния проблем с миграцията в ЕС. Особено в контекста на продължаващата нестабилност в Близкия Изток и Африка.

Защо ни е важно?

В основата на противоречието, възникнало около затягането на германския граничен контрол, стоят принципите на Шенгенското споразумение. То символизира ангажимента на ЕС за Европа без граници.

Това предполага държавите-членки да споделят отговорността за защита на външните граници и същевременно да поддържат вътрешните граници отворени.

Затова ходът на Германия е много противоречив.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN

Повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници предполага, че държавите-членки може да са по-склонни да приоритизират опасенията за националната сигурност пред общоевропейските споразумения.

Критиците на решението, твърдят, че то може да създаде опасен прецедент. И да насърчи други държави от ЕС да предприемат подобни стъпки. Което ще подкопае Шенгенската система.

Действията на Германия са пример за разделението в ЕС относно управлението на миграцията. Те отразяват пряко разочарованието от мудния напредък на реформите в миграционната политика. Въпреки че Блокът прави стъпки за създаване на обща политика, все още няма консенсус как да се разпределят тежестите от процеса.

В резултат на това отделни държави-членки все по-често прибягат до самосиндикални мерки за граничен контрол. И се опитват да овладеят ситуацията поединично.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN

Затова, макар и противоречив, германският ход може да подейства като катализатор за по-продуктивни дискусии в Блока. И да принуди сраните да се обединят зад създаването на единна мигрантска политика.

В отговор на незаконната миграция.