Made in Bangladesh

Бангладеш е туптящото сърце на световната търговия с бърза мода. Засичаме дрехите, които нейните фабрики изнасят, по рафтовете на марки като H&M, Gap и Zara. Но, въпреки успешния бизнес модел, индустрията постепенно изтощава страната и я превръща в от една от най-бедните в света.

В продължение на три десетилетия Бангладеш подарява евтина работна ръка и удобна за марките търговска политика.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ABIR ABDULLAH

Мултинационалните модни брандове се стичат към азиатската страна, за да увеличат маржовете и да минимализират производствените разходи. Защото щедро подсигуряват на работниците средна месечна заплата от 95 долара.

Те се възползват от държавната политика, която гарантира преференциални търговски споразумения със западните нации. Заради тях облеклото, произведено в Бангладеш, влиза на пазарите в Европа и Северна Америка след облагане с нищожни тарифи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MONIRUL ALAM

И докато индустрията процъфтява, генерираното богатство подминава средния работник. Марките за бърза мода си затварят очите. Но печелят от дупките в една държавна система, която доброволно експлоатира своите работници. Докато поддържа заплатите им на жизнения минимум.

Икономическите ползи от шивашката индустрия, разбира се са концентрирани в шапката на държавата и на модната индустрия. Собствениците на фабрики и мултинационалните корпорации жънат огромната част от печалбите. Но за работниците, които  в повечето случаи са жени от селските райони, бързата мода е нож с две остриета.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MONIRUL ALAM

Секторът предоставя възможност за постоянна заетост, обаче фабриките принуждават работниците да изпълняват нереалистични производствени цели. Условията за труд са безобразни, а работното време е непосилно.

Индустрията на бързата мода е превърнала икономиката на Бангладеш в заложник на нископлатения труд. Страната е силно уязвима от колебанията на световния пазар и промените в потребителското търсене.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MONIRUL ALAM

Политическото ръководство на Бангладеш следва експортно ориентиран икономически модел. Държавата счита шивашката индустрия за критичен стълб на икономическия си растеж.

Бързата мода вече надвишава 80% от общия износ на страната.

Въпреки че моделът генерира много чуждестранна валута и храни милиони работници, той изстисква жизнените сили на държавата. Правителството защитава интересите на фабрикантите, за сметка на собственото си население.

Хората са принудени да оцеляват. А липсата на промяна в трудовите закони гарантира на Бангладеш дългосрочно пребиваване в капана на бързата мода.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MONIRUL ALAM