Без дом

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.

Затова и неговата съдба не е без значение.

WIKIMEDIA/Lisbon

Намираме се в мащабен социален експеримент, който ни притиска да намерим решение на един въпрос. Възможно ли е, чрез финансови механизми, да се гарантират основни човешки права, като правото на жилище?

Реалността все по-често дава отрицателен отговор.

"Жилищната криза вече е толкова голяма заплаха за ЕС, колкото и Русия", заяви наскоро кметът на Барселона Жауме Колбони. "Рискуваме работническата и средната класа да стигнат до извода, че демокрацията е неспособна да решат най-големия им проблем."

WIKIMEDIA/Barcelona

Не е трудно да се разбере какво има предвид Колбони.

От Дъблин до Милано жителите редовно виждат как половината от доходите им отиват за наем, а покупката на собствено жилище е немислима за повечето хора. Големите градове са свидетели на стремително покачване цените на имотите. А на някои места средният наем расте с повече от 10% годишно.

WIKIMEDIA/Milan

Хората са принудени да живеят в пренаселени и несигурни условия. И бездомността нараства с тревожни темпове.

Както посочва Колбони, жилищният проблем стои в основата на политическото отчуждение, което расте в цяла континентална Европа. Кризата подхранва крайната десница.

WIKIMEDIA/Berlin

Например, подкрепата за "Алтернатива за Германия" и скорошната победа на нидерландската антиислямска партия на свободата.

Жилищният въпрос се е превърнал в основен двигател на неравенството, задълбочавайки пропастта между хората с активи и тези без. Освен това засяка малцинствата непропорционално.

WIKIMEDIA/London

Вместо да осигурява сигурност и защита, за мнозина в Европа жилището се е превърнало в основна причина за отчаяние и страдание.

Макар че не всички страдат.

Докато жилищната криза отнема от малкия човек възможността за нормален и достоен живот, тя пълни джобовете на малък брой хора и институции.

Wikimedia/Antwerpen

В цяла Европа през последните десетилетия се разиграва една и съща история, макар и по различен начин.

Властта се премества в ръцете на онези, които печелят от жилищата, а се губи от тези, които реално живеят в тях.

Мащабът на институционалната собственост в някои страни е поразителен.

WIKIMEDIA/Oslo

В Ирландия почти половината от всички новопостроени жилища след 2017-та са били купени от инвестиционни фондове. В Швеция 24% от частните наеми вече са в ръцете на институционални инвеститори.

В Берлин 40 милиарда евро в жилищни активи са част от институционални портфейли. А това са 10% от общия жилищен фонд. А в четирите най-големи града в Нидерландия една четвърт от продадените жилища през последните години са били изкупени от инвеститори.

WIKIMEDIA/Amsterdam

Дори във Виена – град, който е световно известен със своя голям, субсидиран жилищен фонд, институционалните играчи вече притежават всеки десети апартамент и 42% от новите частни наеми.

Разбира се, не всички инвеститори са еднакви. Но когато целта е печалба от жилища, резултатът винаги е един и същ - цените растат.

WIKIMEDIA/Viena

Инвестиционните фондове имат задължение към акционерите - да максимизират печалбите, дори когато тези акционери са обикновени хора, през пенсионните си фондове. Това води до намаляване на разходите чрез реновации, използвано като претекст за повишаване на наемите. Води и до липса на поддръжка и въвеждане на наказателни такси.

Корпоративното овладяване на жилищния пазар не е възникнало от нищото.

WIKIMEDIA/Brussels

Десетилетия на приватизация, либерализация и спекулации позволиха на финансовия сектор да затегне хватката си върху европейските домакинства. Още от 80-те години в страни като Италия, Швеция и Германия държавни апартаменти масово се прехвърлят на частния пазар.

В Берлин, например, огромни количества обществени жилища са продадени за една нощ на големи корпорации. В една-единствена сделка през 2006-та, "Deutsche Wohnen" купува 60 000 апартамента от града за 450 милиона евро.

Тоест, смешните 7 500 евро на апартамент.

WIKIMEDIA/Berlin

С отслабване ролята на държавата в жилищното осигуряване, много страни прибягват до търсене на решения от страна на пазара – като либерализиране на ипотечното кредитиране. Но това води до спекулации, ръст на цените и дълбока задлъжнялост на домакинствата.

С прехвърляне на властта към инвеститорите и спекулантите, правителствата все повече се отказват от ролята си.

WIKIMEDIA/Barcelona

За да насърчат или "намалят риска" за частния капитал, властите в Европа отслабват защитата на наемателите, облекчават правилата за строителство и предлагат субсидии, грантове и данъчни облекчения, за фондове и имотни тръстове.

Така най-силно засегната група се оказват наемателите. Те плащат по-високи наеми, живеят при по-лоши условия и губят сигурността си. Някои инвестиционни фондове директно изселват по-бедните наематели и извършват принудителни изгонвания.

WIKIMEDIA/London

Така, с доминацията на инвеститорите, властта на жителите беше системно отслабена.

Очертава се криза с нечувани мащаби. Макар че може да обвиняваме корпоративната алчност, системата функционира точно така, както е създадена. И когато водещият принцип е печалбата, жилищната политика неизбежно се разминава с обществения интерес.

WIKIMEDIA/Berlin