В началото на годината над хиляда британски музиканти се обединиха в необичаен, но категоричен протест. Кейт Буш, Деймън Олбърн, Тори Еймъс, Ани Ленъкс, Ханс Цимер, Кет Стивънс, Пол Маккартни… Те издадоха албум, който практически не съдържа музика.
Проектът носи красноречивото заглавие “Is This What We Want?”.
PIXABAY Petra Hegenbart
Записите в албума са направени в празни студия и концертни зали. Чува се най-много фонов шум: шумолене на хартия, отдалечени стъпки, леко пращене на лента, скърцане на врати.
Но истинското съдържание е скрито в заглавията на дванайсетте трака, които образуват ясно послание: „Британското правителство не трябва да узаконява кражбата на музика в полза на компаниите за изкуствен интелект.“
WIKIMEDIA Oli Gill
Участието на Пол Маккартни носи особена символика. Във винилното издание е включен негов бонус трак – смес от студийно шумолене и лентово пращене. Ненатрапчив, но силен знак от един от най-плодовитите автори в историята за това какво може да бъде загубено, ако правата на творците бъдат обезценени.
Инициаторът на проекта, композиторът и активист Ед Нютън-Рекс, предупреждава, че предложените реформи позволяват на фирмите, разработващи AI, да използват „безплатно“ труда на музикантите, трупан цял живот.
Това не е първият „тих“ музикален жест в историята, но мотивите са различни.
През 1952 г. Джон Кейдж създава емблематичното 4′33″ – произведение, в което изпълнителят не свири нито една нота, а околните шумове се превръщат в самата „музика“. Това е философски размисъл за слушането и същността на звука.
През 2014 г. групата Вулфпек пуска Sleepify – десет тихи трака, качени в Spotify. Идеята не е политическа, а хитроумна: феновете са окуражени да стриймват албума по време на сън и да генерират приходи, които бандата използва, за да финансира безплатно турне. Преди платформата да го свали, „тихият“ албум събира близо 20 000 долара.
През 1980 г. се появява и The Wit and Wisdom of Ronald Reagan („Остроумието и мъдростта на Роналд Рейгън“) – винил с два напълно безмълвни трака, директна политическа сатира, която намеква, че от бъдещия президент няма какво мъдро да се чуе.
Is This What We Want? се различава от всички тези предшественици. Тук тишината не е философски жест, не е шега и не е насочена срещу един конкретен политик. Това е колективно предупреждение на цяла творческа общност.
Албум, който казва нещо просто и тревожно: ако законите се променят в полза на генеративния AI, пространствата, в които някога звучеше музика, може скоро да потънат в тишина.
WIKIMEDIA Virgin Music Group
Добави коментар