София се нуждае от по-добро управление на пешеходния трафик на големите пътни булеварди: защо пешеходните надлези са необходимост
Пешеходци пресичат осемлентов път на входа на София, автомобили намаляват на 50 км/ч, а на международния транспортен коридор в района на "Казичене" светофар спира движението на тежкотоварни камиони и десетки хиляди преминаващи. Вместо да премахнем конфликтните точки между автомобилите и пешеходците, продължаваме да разчитаме на решения, които оставят и двете страни изложени на риск.
Въпросът е има ли по-разумен начин?

София има проблем, който не може да бъде решен с поредния пътен знак, нова маркировка или ограничение на скоростта. Става дума за начина, по който са организирани някои от най-натоварените транспортни артерии на столицата и за опасните пресичания, които прекъсват автомобилния поток и поставят пешеходците в пряк контакт с интензивното движение.
Входът на София по бул. "Ботевградско шосе"
Един от най-показателните примери се намира на бул. "Ботевградско шосе", на входа на столицата.
Там пешеходците трябва да преминат през осем автомобилни ленти, четири в едната и четири в другата посока. Пресичането е организирано чрез обикновена пешеходна пътека, без светофарна уредба, която да спира автомобилния поток. Трудно е да определим подобно решение като адекватно на съвременните изисквания за безопасност. В рамките на този участък около кв. "Враждебна", при моста на река Искър има и втора пешеходна пътека, която е регулирана със светофар.

Водачите се движат по широк булевард, който осигурява придвижване от София посока АМ "Хемус" и подбалканския път. Пешеходците обаче трябва да преценят едновременно движението в няколко ленти, скоростта на приближаващите автомобили и възможността да преминат безопасно през цялото платно.
Особено опасен е рискът от т.нар. многолентово заслоняване, когато автомобил в една лента спре, за да пропусне пешеходец, но друго превозно средство в съседната лента продължава движението си и не вижда навреме човека пред себе си. При осем ленти подобен риск е съвсем реален.
Още повече, че на определени участъци по "Ботевградско шосе" скоростта достига 70 км/ч, а в зоните с пешеходни пресичания се налага намаляването ѝ до 50 км/ч.

Това е място, на което надлезът би бил логично инженерно решение на очевиден конфликт между два вида движение.
"Цариградско шосе" – защо да спираме движението, когато можем да разделим потоците?
"Цариградско шосе" е друга основна транспортна артерия, при която проблемът се вижда особено ясно.
Булевардът свързва централната част на София с източните райони, летището чрез прилежащите транспортни връзки и автомагистрала "Тракия". Той има съществено значение както за ежедневното придвижване на столичани, така и за транзитното движение. Безспорно, това е един от най-натоварените участъци в страната.

Пешеходните пътеки създават необходимост от намаляване на скоростта, изчакване на пешеходната фаза при светофарите и последващо ускоряване на автомобилния поток. Проблемът не е само в загубеното време. При интензивно движение подобни прекъсвания могат да предизвикат образуване на колони, допълнителни спирания и непредвидими ситуации между автомобилите.
През 2023 г. Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" публикува доклад от проверка на "Цариградско шосе". В него са разгледани проблеми, свързани с организацията на движението и безопасността на трасето. Самият факт, че е извършена специализирана проверка на един от най-важните булеварди в София, показва необходимостта от по-добър подход.
А защо да не разгледаме възможността пешеходците да преминават над автомобилния поток, вместо движението да бъде прекъсвано на едно ниво?

При изграждането на подходящи надлези би могло да се премахне необходимостта от определени пешеходни светофарни фази, а на съответните участъци да се запази скоростният режим от 70 км/ч, когато това е допустимо според пътните характеристики и оценката за безопасност.
Казичене – международен транспортен път, на който пешеходците чакат светофар
Най-сериозният пример обаче е Софийският околовръстен път при село Казичене.
Тук вече става дума за път с национално и международно транспортно значение. Маршрутът през България, включително Софийския околовръстен път, е част от важната сухопътна връзка между Турция и Западна Европа. Значителна част от товарните превози между Турция и европейските пазари преминава през граничния пункт "Капитан Андреево – Капъкуле", а след това продължава през българската пътна мрежа. Този трафик има значение не само за турската икономика, но и за България, тъй като страната ни е важна транзитна територия за международната търговия.

Именно на такъв транспортен коридор, в района на Казичене, пешеходците трябва да пресичат чрез светофарна уредба. Тежкотоварните автомобили трябва да намаляват и спират, след което отново да потеглят. Пешеходците остават зависими от спазването на сигнализацията, а при евентуално нарушение последствията могат да бъдат трагични. Това е особено тревожно на път, по който преминават тежкотоварни автомобили с голяма маса и дълъг спирачен път.
Обещания има. Кога ще започне строителството?
Още по-притеснително е, че проблемът е добре известен на институциите.
На 5 ноември 2025 г. Столичната община и Агенция "Пътна инфраструктура" обявиха подписването на споразумения, предвиждащи изграждането на пешеходен надлез над Софийския околовръстен път при Казичене – в участъка между км 32+100 и км 32+400.

Разпределението на отговорностите беше обявено ясно: АПИ трябва да осигури финансирането за строителството, а Столичната община да организира процедурите за избор на изпълнител, проектирането, строителството, надзора и довеждащата инфраструктура.
Тогава от общината беше заявено, че процедурите ще бъдат подготвени в кратки срокове, така че строителните дейности да започнат възможно най-скоро.
Обещанието остана, но не е построен надлез. Към момента няма публично потвърдена информация за реално започнало строителство на този конкретен пешеходен надлез. Вижда се и при преминаване в този участък, че няма никакви строителни дейности.
Тук възниква и друг сериозен въпрос, а именно защо подобни проекти години наред се движат между институциите, без гражданите да виждат реален резултат?

Столичната община и АПИ трябва да работят съвместно, а не да превръщат разпределението на отговорностите в причина за бездействие. Когато единият орган отговаря за финансирането, а другият за процедурите и изпълнението, това трябва да доведе до по-добра координация, а не до безкрайно изчакване.
За хората в Казичене няма значение коя институция трябва да подготви документацията, коя да осигури средствата и коя да проведе обществената поръчка. За тях има значение дали могат да пресекат пътя безопасно. Прехвърлянето на отговорността между Столичната община и АПИ не може да продължава за сметка на човешката безопасност. Особено когато става дума за международен транспортен коридор, по който ежедневно преминават автомобили и тежкотоварни превозни средства с огромно икономическо значение.
Южната дъга между "Младост" и "Бояна" и проблемът със свързаността.

Липса на свързаност и изградени пътни пасарелки има и в участъка на СОП между "Младост" и "Бояна".
През 2017 г. е проведен архитектурен конкурс за пешеходни надлези над СОП. През януари 2021 г. е съобщено за два проекта – при комплекс "Царско село" и при Ботаническата градина. Те са предвиждали асансьори и достъпност за хора с увреждания. Резултат обаче все още няма.
Добър пример за подобен подход са вече изградените пешеходни надлези в новия участък на Софийския околовръстен път в района на Герман и Панчарево, между "Младост" и "Цариградско шосе". Те показват, че разделянето на пешеходното и автомобилното движение е напълно възможно и в рамките на софийската пътна инфраструктура.
Надлезът трябва да бъде съвременно и достъпно съоръжение:
Ако искаме хората действително да ги използват, те трябва да бъдат удобни, достъпни и безопасни по всяко време на денонощието. Затова всеки нов пешеходен надлез трябва задължително да включва няколко основни елемента:

Асансьори и достъпна среда: Надлезът трябва да бъде достъпен за хора с увреждания, възрастни хора и родители с детски колички. Асансьорите трябва да бъдат част от проекта още от самото начало, а не допълнително решение, което може да бъде пропуснато заради икономии.
Постоянно осветление: Добрата видимост е важна за безопасността на хората, особено вечер и през зимните месеци.
Видеонаблюдение: Камерите ще осигуряват възможност за контрол и реакция при инциденти, вандализъм и хулигански прояви. Те ще имат и превантивна функция, като създават по-голямо усещане за сигурност у хората, които използват съоръжението.
Качествена поддръжка: Асансьорите, осветлението и камерите трябва да бъдат редовно обслужвани. Няма смисъл да инвестираме в съоръжения, които след няколко години ще бъдат занемарени и неизползваеми.
По-безопасно, по-бързо и по-екологично

Един от най-съществените аргументи в полза на надлезите е, че те могат да бъдат полезни за всички участници в движението.
На първо място, пешеходците получават защитен маршрут, без да се налага да пресичат многолентови пътни платна. Така се премахва директният конфликт с автомобилите и се намалява рискът от тежки произшествия.
На второ място, автомобилният поток може да се движи по-плавно. Отпада необходимостта от спиране заради пешеходно пресичане на съответното място, което намалява образуването на колони и загубата на време.
На трето място, има и екологичен ефект. Автомобилите изразходват гориво и отделят вредни емисии когато работят на място. При често спиране и последващо ускоряване се увеличава разходът на енергия, а в условията на натоварен трафик се създават допълнителни емисии.

Как го правят в Нидерландия, един успешен пример от Европа
Нидерландия е един от най-добрите световни примери за държава, която успешно успява да управлява различните участници в движението като велосипедисти, пешеходци и автомобили.
Показателен пример е Айндховен, където над натоварено кръстовище е изградено кръгово съоръжение Hovenring за пешеходци и велосипедисти.
Друг пример от същия град е мостът Tegenbosch над магистрала A2. С дължина 160 метра той осигурява отделна връзка за пешеходци и велосипедисти над магистралата и прилежащите пътни връзки.

В Хардервейк мостът Botterbrug преминава над магистрала A28 и свързва жилищни квартали с централната част на града и крайезерните маршрути.
Време е за конкретна програма, а не за поредните обещания
София не се нуждае от изграждането на надлези на всяка пешеходна пътека. Това би било неразумно и би създало неудобства там, където пресичането на едно ниво е напълно подходящо. Но при основните транспортни артерии, където скоростите са по-високи, пътните платна са широки и трафикът е интензивен, трябва да се търсят решения, които физически разделят различните участници в движението, подобни на посочените примери от Нидерландия.
Затова Столичната община трябва да разработи програма за идентифициране и премахване на най-конфликтните точки по основните транспортни трасета.

Транспортната политика не трябва да противопоставя пешеходците и шофьорите. И двете групи имат право на безопасно и предвидимо придвижване.
Надлезите няма да решат всички проблеми на София, но на правилните места могат да осигурят едновременно по-висока безопасност, по-плавно движение и по-малко излишни емисии.
София трябва да премине от политиката на ограниченията към политиката на решенията. Не е необходимо пешеходците да рискуват живота си, за да преминат през един булевард, нито стотици автомобили да спират, когато съществува възможност двата потока да бъдат разделени.

Добави коментар