Относно Теди Ринер

06:30, 17 ное 26 / Относно: Шрифт:
Васил Найденов

Теди Ринер отдавна е преминал границата между велик спортист и национална фигура. Пет олимпийски титли, единадесет световни, почти две десетилетия на върха и усещането, че в най-тежката категория на джудото съществува епоха преди и след него.

Във Франция обаче Ринер вече иска да бъде нещо повече.

На 9 ноември той обяви кандидатурата си за президентските избори през 2027 г. и превърна една спортна биография в политически експеримент, какъвто Петата република рядко е виждала.

Riviera Radio

Това не е случайно решение от човек, решил да капитализира популярността си след края на кариерата. Ринер още през 2024 г. говореше за политически амбиции, а година по-късно вече открито допускаше Елисейския дворец.

Сега влиза в надпреварата като човек "нито отляво, нито отдясно", с обещание да обедини Франция и с политически език, който до голяма степен повтаря философията му от спорта – дисциплина, работа, амбиция и отказ от примирение. Той говори за покупателната способност, пенсионната система, расизма и социалното разделение, но засега повече очертава посока, отколкото завършена програма.

Тук започва и по-трудната част.

На татамито авторитетът на Ринер е безспорен, но в политиката медалите не дават автоматично компетентност, а популярността бързо се превръща в уязвимост. Само дни след началото на кампанията вече се появиха спекулации около данъчни спорове на компании, свързани с него; хора от първоначалния му екип се оттеглиха; а всяка негова дума започна да се тулкува по съвсем различен начин.

Самият той видимо се опитва да се дистанцира от Еманюел Макрон, определяйки публичната подкрепа на президента като своеобразна "отровна целувка".

Le Monde

И все пак кандидатурата не може да бъде описана, нито отписана като "знаменитост, решила да вкуси и от политиката". Ринер е сред най-разпознаваемите французи, общува естествено с публика и носи биография, която трудно се произвежда от политически щаб.

Роден в Гваделупа, израснал в Париж, чернокожият французин от семейство на обикновени работещи родители, се е превърнал в един от най-великите спортисти в историята на страната.

REUTERS

Това му позволява да говори за Франция не като партиен кадър, а пречупвайки всичко през опита на собственото си изкачване. Дали това е достатъчно за президентството е съвсем друг въпрос. Но човекът, който години наред нямаше реален съперник в джудото, очевидно не влиза в следващото си състезание, заради олимпийския принцип.

Кандидатирам се, за да кажа, че можем да изправим Франция отново на крака.

Ето какво мислят световните медии по въпроса:

Le Monde

"Ринер е роден в Поант-а-Питр, защото майка му държи детето ѝ да се появи на света в Гваделупа, обградено от семейството. Малко след това животът му продължава в Париж. Баща му работи в пощите, майка му като помощник в детска ясла.

Когато талантът му става очевиден и на 13 получава възможност да замине в спортно училище, родителите му теглят кредит, за да финансират пътя му.

Понякога спят в колата на паркинги, за да могат да го следват по състезанията, без синът им изобщо да знае за жертвите им." Le Monde, 19.11.2017

Artetcinemas Over Blog

"Гваделупа остава една от най-личните части от неговата идентичност.

Във Vieux-Habitants, откъдето е фамилията на баща му, има негова златна статуя, а наблизо се намира църквата, която е посещавал, и семейната гробница, в която е погребана баба му.

Ринер помни острова и в съвсем други картини – реката, в която е скачал като дете, гората, бананите и кокосовите орехи. Зад огромната публична фигура стои човек, който продължава да се връща към едно сравнително малко място, за да си припомня откъде е тръгнал." Le Parisien, 03.08.2024

BESTIMAGE Rachid Bellak

"В живота му Лутна Плокюс е далеч повече от партньор, който стои до известен спортист. Двамата са заедно повече от петнадесет години и имат две деца – Еден и Изис.

Ринер признава, че тя пази режима, съня и организацията на семейния им живот, когато подготовката му изисква почти всичко останало. Самата Лутна обаче настоява, че не е негова секретарка или втора майка.

Те са екип, но победите на татамито са негови." 20 Minutes, 18.07.2024

L'Equipe

"Бащинството постепенно променя и отношението му към собствената кариера. Ринер признава, че без децата си вероятно вече нямаше да бъде в джудото, но същевременно именно те го карат да се пита колко още може да отсъства.

След години по лагери и състезания той започва да говори за пропуснатите моменти у дома и за границата, след която амбицията може да стане егоизъм.

Синът му дори го пита дали няма да продължи до Олимпиадата през 2032 г. – въпрос, на който дори Теди Ринер не може да отговори толкова лесно." L’Équipe, 07.01.2022

La Tribune

"Колкото и абсолютен да изглежда отвън, Ринер признава, че постоянно се съмнява в себе си. Точно това според него го кара да тренира повече и да се връща към детайлите, дори когато вече няма какво да доказва.

Преди състезание следва почти обсесивна рутина – сън, лека закуска, постепенно загряване, музика и минимални разговори. Страхът му не е толкова от човека отсреща, колкото от собствената грешка. Вероятно точно това обяснява защо след толкова години победи все още се държи като човек, който може да загуби следващата среща." Le Monde, 02.08.2024

TNT Sport

Дали съм глупак? Е, ако това, че отказвам да гледам как Франция потъва под тежестта на дълговете; отказвам да гледам как майките и бащите стискат зъби всеки път, когато пазаруват за седмицата, и треперят от страх, когато децата им излизат на улицата…

Ако всичко това означава да си глупак, тогава да, наричайте ме глупак.

Artetcinemas Over Blog 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама