Има футболни клубове, които съществуват в рамките на деветдесет минути. Има и такива, които отдавна са излезли извън терена. ЦСКА е от вторите.
За поколения българи клубът е семейна памет, част от детството, от София, от европейските вечери и от онези истории, които се предават от баща на син. Точно затова всяко ново начало около ЦСКА носи по-голяма тежест от обикновена промяна на визия или поредната маркетингова кампания.
През последните години клубът видимо започна да сменя начина, по който мисли за себе си. Новата "Българска армия" е най-големият и най-очевидният символ на този процес, а през септември стадионът получи и Акт 16.
Но промяната не приключва със строителството.
Тя се вижда в начина, по който ЦСКА подхожда към собствената си идентичност, към комуникацията, към продуктите за привържениците и към идеята, че един голям футболен клуб трябва да предлага цялостно преживяване, а не просто мач в края на седмицата.
Това е посока, която отдавна е стандарт при най-големите европейски организации и ЦСКА все по-ясно започва да я следва.
За платформата Gito Art пък това е вероятно най-значимата стъпка от нейното създаването.
Не защото изкуството изведнъж е влязло във футбола, а защото влиза в пространство, в което паметта има особена стойност. ЦСКА не е просто партньор, върху чието име може да бъде поставен още един продукт.
Това е клуб с десетилетна история, свои символи, легенди, велики вечери и поколения привърженици.
Затова и идеята от самото начало не е била да се направи сувенир, а предмет, който има причина да остане.
Първата стъпка беше европейският двубой с AS Monaco.
За него беше създаден специален плакат, изцяло нарисуван от Георги Тошев – GITO, в който двата клуба бяха превърнати в герои от една обща композиция. Творбата излезе в лимитиран тираж от 100 броя и беше предложена чрез официалния магазин на ЦСКА като колекционерско издание за конкретната европейска вечер.
След това дойде гостуването на FC Nordsjælland.
Втори мач, втора история и съответно напълно различна визуална посока. Вместо да бъде повторена вече работеща формула, беше създаден нов свят – ретро карти, тигърът като символ на датския клуб и различен образ на българския герой.
Общото остана само там, където трябва: ръчната рисунка, лимитираният характер и идеята, че всеки двубой трябва да има собствен визуален разказ.
Това е и основният принцип на поредицата.
Европейските мачове на ЦСКА да не получават една и съща рамка с разменени дати и съперници, а всеки от тях да бъде интерпретиран отделно. Монако има своя история. Норшеланд – своя.
Атина, Трабзон, Финландия и следващите европейски спирки ще изискват други символи, нови препратки и различен визуален език. Планът е серията да продължи до края на европейската кампания, като всеки плакат е ограничен в тиража си, за да остане във времето като реликва.
Точно тук е и смисълът зад цялото начинание.
В епоха, в която почти всяко изображение остава на екрана няколко секунди и след това изчезва в безкраен поток от съдържание, ръчно нарисуваният лимитиран плакат прави обратното.
Той взима един конкретен момент и му дава физическа форма.
Нещо, което може да бъде номерирано, рамкирано, подарено и запазено. След години резултатът от мача ще бъде ред в статистиката. Плакатът ще остане споменът за вечерта.
И точно затова европейската серия не трябва да бъде крайна точка.
В историята на ЦСКА има достатъчно материал за колекции, които могат да живеят десетилетия – легендите на клуба, незабравимите европейски мачове, старият стадион, новият дом, големите годишнини и моментите, които всеки привърженик разказва по свой начин.
Ако тази история бъде преведена внимателно на езика на изкуството, тя може да съществува не само в архивите и старите снимки, а и върху стените в домовете на хората.
За GITO ART това партньорство означава и нещо повече.
Платформата винаги е търсила начин изкуството да напуска традиционната среда на галерията и да влиза там, където хората реално изживяват своите емоции. След спорта, маратона и различните колаборации логичната следваща крачка беше футболът – може би най-силният носител на колективна памет в България.
А когато този път започва с ЦСКА, летвата неизбежно е висока.
Защото при клуб с подобна история няма смисъл да произвеждаш просто още нещо с емблемата отпред. Стойността идва единствено ако успееш да създадеш нещо, което след време някой ще погледне и ще си спомни къде е бил, с кого е гледал мача и какво е означавала онази вечер.
Тогава плакатът вече не е плакат, а малко парче от историята. В случая - на ЦСКА.
Добави коментар