В медицината има една особена форма на власт. Пациентът влиза в кабинета, сяда на стола и в голяма степен приема, че човекът срещу него знае повече. Това доверие е необходимо, но точно затова носи и огромна отговорност.
За д-р Адриан Манолов границата е проста - лекарят трябва преди всичко да лекува, а не да търси начин да спечели от всяка ситуация. На пръв поглед това звучи почти прекалено очевидно, но в действителност около този принцип е изградена голяма част от професионалната му философия.
През годините практиката се разраства, възможностите стават повече, пациентите са по-информирани, а денталната медицина се превръща в пазар с все по-силна конкуренция. За д-р Манолов това не променя основата. Според него мащабът може да се промени, клиниката може да предлага повече услуги и да разполага с по-добра техника, но отношението към пациента остава същото.
В центъра е основният медицински принцип Primum non nocere или "На първо място не вреди", заедно с разбирането, че човекът срещу теб трябва да знае и да разбира какво предстои, защо се прави дадена манипулация и какви са реалните възможности за лечение.
Пациентът днес идва много по-подготвен, отколкото преди двайсет години.
Интернет промени достъпа до медицинска информация, хората знаят какво е бондинг, интересуват се от конкретни процедури и нерядко влизат в кабинета с предварително изградена представа какво искат.
По-високата информираност обаче не означава, че лекарят трябва автоматично да изпълни всяко желание. Неговата работа е да обясни кое е възможно, кое не е и защо. Част от професионализма означава да предложиш лечение, а друг път — да откажеш процедура, която няма медицинска логика. За д-р Манолов именно там минава една от важните граници между това да продаваш услуга и да упражняваш медицина.
Същата философия определя и отношението му към колегите. Д-р Манолов не приема говоренето срещу друг лекар като нормална част от професията. Ако пациент пристигне с проблем след предишно лечение, задачата не е да му бъде обяснено колко лошо е работил някой друг, а какво е състоянието в момента и как може да бъде решено.
Дори когато вижда резултат, с който не е съгласен, разговорът остава върху медицинския проблем, а не върху колегата, който е работил преди него.
Подобно поведение не е просто професионална учтивост. Зад него стои разбирането, че няма лекар, който да бъде най-добрият във всичко. Затова пациентите в практиката му преминават през различни специалисти, а когато някой разполага с по-тясна експертиза по определен случай, д-р Манолов няма проблем да насочи човек към него.
Увереността, според него, не се доказва с опита да вършиш всичко сам, а със способността да познаваш собствените си граници и да поставиш резултата за пациента пред личното си его.
Тази логика е заложена и в модела на InoVita.
Идеята не е един лекар да бъде специалист по всичко, а различните компетентности да бъдат събрани около един лечебен процес. При необходимост в лечебния процес се включват и външни високоспециализирани медици, така че пациентът да стигне до най-подходящия човек, без сам да трябва да организира всяка следваща стъпка.
Новата клиника разширява възможностите, но не променя принципа, спрямо който те трябва да бъдат използвани.
Един от най-добрите примери за тази философия всъщност идва след края на активното лечение. В практиката има система за профилактика и проследяване, защото отношенията с пациента не приключват в момента, в който последната процедура е завършена.
Контролните прегледи са начин постигнатият резултат да бъде запазен и нов проблем да бъде забелязан преди отново да се превърне в причина човек да потърси лекар едва когато вече го боли. Д-р Манолов приема сериозно случаите, в които пациент пропуска профилактиката и се връща чак при появата на проблем, защото тогава медицината често идва по-късно, отколкото е било необходимо.
В този смисъл InoVita не е просто опит една съществуваща практика да стане по-голяма. Повече техника, специалисти и възможности за лечение имат стойност само ако запазят философията, изграждана през годините. А тя може да бъде сведена до една сравнително проста идея - пациентът да получи онова, от което действително има нужда, да разбира как и защо се лекува и да знае, че решението се взима в негов интерес.
Защото в медицината печалбата не трябва да е единствената цел, а да идва като резултат от добре свършената работа.
Добави коментар