Има велики писатели. Има гении. А има и редки личности, които сякаш са по-големи от самата литература. За мен Александър Сергеевич Пушкин е именно такъв човек – най-великият руски писател и един от онези творци, чието значение трудно може да бъде измерено с обичайните литературни определения.
Наричат го "слънцето на руската поезия" и колкото повече човек се докосва до творчеството му, толкова по-ясно разбира, че това не е просто красиво прозвище. Пушкин е цяла вселена.
Той не просто пише стихове и романи. Той променя езика, с който Русия започва да разказва себе си.
Събира в творчеството си страстта на романтизма, проницателността на реализма, историческата памет, иронията и дълбокото разбиране за човешката душа. И го прави с лекота, която е може би най-голямото доказателство за гения му.

Wikipedia
Роден е през 1799 г. в Москва, а още като ученик в Царскоселския лицей показва необикновен литературен талант. Младият Пушкин е буен, свободолюбив и не особено склонен да се съобразява с властта.
Стиховете му бързо стават популярни, но някои от тях дразнят императорския двор. Заради свободолюбивите си послания е изпратен далеч от столицата – първо в Южна Русия, а по-късно е поставен под надзор в имението на майка си в Михайловское.
Тези години обаче не го превръщат в мълчалив чиновник на перото. Напротив – именно тогава създава произведения като "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и "Цигани", в които романтичният герой търси свобода, страст и смисъл отвъд установения ред.

Ако трябва да посоча произведение, което разкрива мащаба на Пушкин, това без съмнение е "Евгений Онегин" – роман в стихове, върху който работи почти десетилетие. Това не е просто история за любов, разочарование и пропуснати възможности. В него сякаш се сблъскват две епохи, два светогледа и дори две лица на самия автор.
Ленски е романтикът. Млад, вдъхновен, идеалист, влюбен в поезията и в собствените си представи за света. В него можем да разпознаем чертите на ранния Пушкин – поета, който вярва в големите чувства, в свободата, в приятелството и в силата на идеалите.
Ленски живее така, както живее романтичният герой: с възвишени очаквания и с усещането, че животът трябва да отговаря на мечтите му.
Онегин е неговата противоположност. Той е скептикът, човекът, който вече е опитал от светския живот, но не е намерил смисъл в него.
Отегчен, разочарован, наблюдаващ света с хладна ирония, той сякаш принадлежи на друга литературна епоха – епохата на реализма. В него няма романтична вяра, а трезво, понякога безмилостно вглеждане в човешките слабости и противоречия.

И тук Пушкин прави нещо почти символично: поставя романтика и реалиста един срещу друг, а после позволява на Онегин да убие Ленски в дуел. Разбира се, това е сюжетен епизод, но може да бъде прочетен и като метафора. Сякаш зрелият Пушкин убива младия Пушкин – романтика в себе си.
Сякаш една епоха отстъпва място на друга: романтичният идеализъм отстъпва пред реалистичното разбиране за човека и света.
Това е едно от най-впечатляващите неща в гения му – способността да надрасне собствената си естетика, без да се отрече от нея. Пушкин не просто пише роман за своето време.
Той сякаш усеща накъде ще поеме литературата и сам прокарва пътя ѝ. Неслучайно критикът Висарион Белински нарича "Евгений Онегин" "енциклопедия на руския живот". А Татяна остава един от най-запомнящите се женски образи в руската литература – героиня, която израства, променя се и накрая избира дълга пред личното щастие.

Wikipedia
Пушкин не е официален член на декабристките организации, но е близък с много от техните участници – сред тях са Иван Пущин, Кондратий Рилеев и Вилхелм Кюхелбекер. Негови стихотворения се разпространяват сред хората от този кръг, а идеите за свобода и промяна присъстват в творчеството му.
След въстанието на декабристите на 14 декември 1825 г. петима от водачите са екзекутирани. Пушкин е далеч от Петербург, но около отсъствието му се ражда една любопитна история.
Според предание той тръгнал към столицата, за да се присъедини към приятелите си, но див заек пресича пътя му. Суеверният поет приема това като лош знак и се връща.
Wikipedia
Доколко историята е достоверна, е трудно да се установи. Самият Пушкин по-късно споделя пред император Николай I, според разкази за разговора им, че ако е бил в Петербург по време на въстанието, вероятно би се присъединил към декабристите.
В една от тетрадките му е запазена и рисунка на петима обесени мъже, придружена от фрагмента "И я бы мог, как шут..." – думи, които често се предават като „И аз можех да вися като шут“. Това е кратък, но силен документ за близостта му с трагичната съдба на осъдените.

Един от най-плодотворните периоди в живота на Пушкин е есента на 1830 г., когато заради епидемията от холера остава блокиран в имението Болдино. Вместо да се отчае от принудителната изолация, той пише с изключителна продуктивност.
Тогава създава "Повестите на Белкин", работи по "Евгений Онегин" и пише "Малки трагедии", сред които са "Моцарт и Салиери" и "Скъперникът рицар".
Това е период, в който талантът му достига нова зрялост – от романтичната страст към психологическата дълбочина и наблюдението на човешкия характер.
Сред важните му произведения е и историческата трагедия "Борис Годунов", в която Пушкин се обръща към руското минало и към сложните отношения между власт, народ и история.

Wikipedia
През 1836 г. излиза "Капитанската дъщеря" – исторически роман, свързан с въстанието на Емелян Пугачов през XVIII век.
Главният герой Петър Гриньов преминава през изпитания, любов и морални избори, а срещата му с Пугачов поставя въпроса дали човек може да остане човечен дори в размирни времена.
Пушкин не разчита само на въображението си. Той проучва исторически документи, пътува до места, свързани с въстанието, и разговаря с хора, които пазят спомени за събитията.
Така романът придобива убедителност, която надхвърля обикновеното приключенско повествование.

Личният живот на Пушкин също е изпълнен с напрежение. През 1831 г. се жени за Наталия Гончарова, една от най-красивите и обсъждани жени в петербургското общество. Бракът им обаче е съпътстван от слухове, светски интриги и конфликти.
През януари 1837 г. стар стил (8 февруари по нов стил) Пушкин е ранен в дуел с Жорж Дантес. Два дни по-късно, на 29 януари (10 февруари по нов стил), умира едва на 37 години.
Смъртта му предизвиква огромен отзвук. Хиляди хора скърбят за поета, който приживе често е бил наблюдаван с подозрение от властта, но след смъртта си се превръща в национален символ.
Пушкин оставя след себе си поезия, романи, разкази, драми и език, който оформя руската литература за поколения напред.
Той започва като романтик, но достига до реализъм; търси свободата, но разбира трагичните ограничения на човека; възхвалява чувствата, но безпощадно разкрива илюзиите.

Wikipedia
За мен величието му е именно в това – в необикновената широта на таланта, в смелостта да променя себе си и литературата, в способността да побира цял човешки свят в няколко стиха или в един образ.
Пушкин не е просто част от историята на руската литература. Той е една от причините тази литература да стане толкова голяма.
И ако трябва да избера едно име, което да олицетворява руския литературен гений, за мен то е Александър Сергеевич Пушкин.
Не случайно го наричат слънцето на руската литература. Някои звезди светят за своето време. Пушкин продължава да свети и след него.
Добави коментар