За Шпицберген и хората накрай света

19:00, 19 ное 26 / Малкият човек Шрифт:
Единственият въоръжен грабеж в историята на архипелага се случва през декември 2018 г. Тогава руски турист влиза в местната банка с пушка под наем за защита от белите мечки и открадва около 70 000 крони.

Полицията, разбира се, го залавя след трийсетина минути, защото архипелагът не предлага много опции за бягство.

На Шпицберген, отвъд Северния полярен кръг, живеят няколко хиляди души от десетки националности. Те са дошли от всякакви краища на света, по различни причини и с различни очаквания. Някои търсят работа, други – научна кариера, а трети са привлечени от приключението в една от последните големи диви територии.
 
В случая – на Европа.
 

В норвежките селища Лонгиърбиен и Ню Олесун в началото на тази година са регистрирани 2512 жители, а в руските Баренцбург и Пирамида – още 392. Представени са 66 гражданства. Норвежците са около 60% от общността, останалите идват от Европа, Азия, Африка и двете Америки.
 
На архипелага няма пътища, които да свързват отделните населени места. Извън тях се простира огромна територия от ледници, планини и тундра, а придвижването изисква специална подготовка и "застраховка" срещу полярните мечки.
 
Като например задължението винаги да носиш пушка, а ако нямаш – да наемеш. Точно като руския турист...
 
 
Административен и икономически център на Шпицберген е Лонгиърбиен. Типичен малък северен град с цветни къщи, магазини, университетски център, ресторанти и хотели. Има и училище, детски градини, спортни съоръжения и културен живот. Дори разполага с двата най-северни и прочути гурме ресторанта в света - Huset и Gruvelageret. Те са сертифицирани като "Мишлен" ниво, макар гидът Мишлен официално да не оценява региона.

Обитателите са предприемачи, учители, лекари, хотелиери, техници, учени и хора, заети в туристическия сектор. Обединява ги това, че по-голямата част не се задържат задълго.
 

През миналата година например в Лонгиърбиен и Ню Олесун са пристигнали 519 души, но 558 са напуснали. Това е висок, но обичаен за архипелага "приход/разход". Макар че има и хора, които откриват, че животът в Арктика не е временна авантюра, привързват се и остават.
 
Човешката география на Шпицберген има своята уникална особеност. Наред с норвежкото мнозинство съществува руско присъствие, концентрирано в действащото миньорско селище Баренцбург и почти обезлюдения град-призрак Пирамида. Те са наследници на съветската въгледобивна дейност и носят специфична атмосфера а ла СССР.
 

Последната норвежка въглищна мина край Лонгиърбиен е затворена през миналата година. Русия обаче продължава да налива милиони долари годишно, за да поддържа своето селище живо. За Москва това е "забито знаме" в Арктика.
 
Нещо като нагледно доказателство, че има законно право да присъства в региона. И на практика го има.
 
Правният статут на архипелага е уреден с договор още през 1920 година. Норвегия държи суверенитета над островите, но всички подписали държави, включително Русия, САЩ и Китай, имат равни права да развиват стопанска и научна дейност, без визови ограничения.
 

И това е важно, защото Шпицберген, известен още като Свалбард, има огромна геополитическа, военна и ресурсна стойност за Арктика.

Архипелагът контролира прохода "Мечата пролука", който го свързва с континентална Норвегия. А през този коридор преминават руските ядрени подводници от Северния флот, базиран на Колския полуостров, на път за Атлантическия океан.
 
Договорът изрично забранява изграждането на военни бази и укрепления. Което не пречи на Запада да обвинява Русия, че използва цивилните си селища за влияние в стратегическия заден двор на Северния флот. А Москва на свой ред да приписва на Норвегия "пълзяща милитаризация" заради посещенията на кораби от норвежката брегова охрана и НАТО.
 

С високата си географска ширина островите са идеални за сателитни станции. Наземната SvalSat в Лонгиърбиен е една от най-важните в света за сваляне на данни от полярните сателити – за метеорология, навигация и разузнаване.

Същевременно Китай, който се самоопределя като "почти арктическа държава", поддържа в Ню Олесун научната станция "Жълтата река", защото Пекин счита Шпицберген за врата към "Полярния път на коприната". А САЩ и НАТО следят зорко сигурността около архипелага, понеже Норвегия е член на блока и е определяща за северния му фланг.
 

Но вместо открито военно присъствие, държавите използват технологии и съоръжения, които официално са цивилни, но могат да служат и за военни цели. Наземната SvalSat например е собственост на цивилна компания, обаче за всички е ясно, че сателитните снимки и комуникациите много вероятно се ползват и за военно разузнаване и насочване на оръжия.
 
Норвегия твърди, че договорът не забранява временни посещения, и кораби на норвежката брегова охрана – които са част от въоръжените ѝ сили – редовно патрулират във водите около архипелага и акостират в пристанището на Лонгиърбиен.
 
Кацат и военни транспортни самолети, за да превозват провизии, учени или оборудване за спасителни операции.
 

И понеже на острова няма войска, при криза НАТО ще трябва да прехвърли сили по въздух и вода на огромно разстояние, в сурови арктически условия, докато руският Северен флот е буквално "зад ъгъла", на Колския полуостров.

Затова Норвегия и съюзниците ѝ залагат на постоянно спътниково наблюдение и редовни учения в Северния Атлантик, намеквайки, че могат да реагират бързо. И всичко това официално – "за да се следи риболовът и спазването на законите".
 
В отговор Русия напомни за уязвимостта на инфраструктурата, когато през 2022 г. руски траулер премина неколкократно над трасето и "без да иска" прекъсна високоскоростните оптични кабели на морското дъно, които свързват архипелага с континентална Норвегия. Случаят остава официално недоказан, но знакът е достатъчно четлив.
 

От друга страна, климатичните промени отварят Северния морски път покрай бреговете на Русия и трансарктическите маршрути. Така Шпицберген се превръща в потенциален логистичен и спасителен хъб за корабоплаването между Европа и Азия.

В добавка морското дъно в Баренцовия регион е със сериозен потенциал за добив на нефт, природен газ и редки земни минерали, както и с богати риболовни зони. А спорът дали правата от договора през 1920 г. важат само за сушата, или и за 200-милната икономическа зона в морето, остава нерешен между Норвегия и останалите държави.
 
Но за хората, които живеят там, голямата геополитика не отменя проблемите на ежедневието.
 

В "западната част" жилищата са ограничени и голяма част се отдават директно от работодателите. Това е наследство от времето, когато районът е бил предимно миньорско селище, организирано около въгледобивната компания Store Norske.
 
Сега въгледобивът е заменен от туризъм, научни изследвания, образование, услуги и публичен сектор.
 
Туризмът специално създава работни места, привлича инвестиции и поддържа разнообразието на местната икономика. Но застрашава вече крехката заради затоплянето природна среда. Повече посетители означават допълнителен транспорт, инфраструктура и натиск върху територията.
 

За хората, които живеят там целогодишно, Шпицберген не е екзотична дестинация, а място, чиито ресурси трябва да бъдат използвани внимателно.
 
В Ню Олесун например, който е едно от най-северните постоянно действащи научни селища в света, непрестанно се сменят международни изследователски екипи. Така на малкия архипелаг се срещат хора, които идват за няколко седмици или месеца, и други, които поддържат научната инфраструктура.
 
В руските селища обаче геополитиката напомня за себе си по уникален начин.
 

В съветско време тръстът "Арктикугол" набира миньори предимно от въгледобивния басейн Донбас в Източна Украйна. След разпадането на СССР украинските миньори и техните семейства остават, защото заплатите им са в пъти по-високи от тези в родината им.

Преди 2022 г. украинците са около три четвърти от населението на руското селище. Но по "ирония судьбы" войната в Украйна променя нещата за всички.
 

Повечето украинци се местят в норвежкия Лонгиърбиен или в континентална Норвегия. Други се връщат в родината си.

Сега на архипелага все още живеят и работят смесени семейства и колеги от двете държави, които пазят прагматичен мир и избягват политическите сблъсъци. Защото въпреки всичко Договорът за Шпицберген продължава да определя международноправната рамка, в която всички на архипелага живеят, съжителстват и оцеляват.
 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама