Докато голяма част от Европа отново е под властта на поредната гореща вълна, в София беше направена една на пръв поглед малка, но всъщност стратегическа крачка.
За първи път темата за адаптацията към климатичните промени влезе официално в дневния ред на Столичния общински съвет не като политически лозунг, а като конкретно предложение с технически стандарти и ясни критерии.
Комисията по околна среда към Столичния общински съвет единодушно подкрепи предложението на Асоциация "Институт за климатичен риск" за въвеждане на нови "хладни стандарти" в Наредбата за градската среда.
Следващата стъпка е предложението да бъде разгледано и гласувано от Общинския съвет, но още днес решението на комисията изпраща ясен сигнал – темата за климатичната адаптация вече е част от разговора за бъдещето на София.
Доброто градско планиране вече не се измерва само с това как изглежда едно пространство, а и с това как функционира при 40-градусови температури. Ако искаме градовете ни да останат удобни за живот, климатичната адаптация трябва да стане част от всяко бъдещо решение, коментира съпредседателят на Асоциация "Институт за климатичен риск" Ивайло Петков.
На пръв поглед терминът "хладни стандарти" може да звучи абстрактно.
Всъщност зад него стоят съвсем практични решения. Когато в бъдеще се ремонтират площади, тротоари, фасади или покриви с публично финансиране, материалите няма да бъдат оценявани единствено по цена или външен вид. Все по-важно ще бъде и доколко задържат топлина, как влияят на градския микроклимат и дали намаляват ефекта на т.нар. градски топлинен остров.
Предложението предвижда използването на материали с висок индекс на слънчево отражение (SRI), които се нагряват значително по-малко през летните месеци. Наред с това се поставя акцент върху ограничаването на прекомерното бетониране чрез повече дървета, водни елементи и пропускливи настилки.
Това не само понижава температурите в градската среда, но подпомага и отвеждането на дъждовните води при интензивни валежи, намалявайки риска от локални наводнения.
Подобни стандарти отдавна не са новост в Европа. Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния вече прилагат нормативни изисквания за използването на отразяващи материали при покриви, фасади и публични пространства.
Предложението е в пълно съответствие и с новата европейска Директива за енергийните характеристики на сградите, която поставя силен акцент върху пасивното охлаждане и адаптацията към климатичните промени.
LIFE22 ENV ES BIG4LIFE
През последните седмици общественият разговор в София премина през няколко наглед различни теми – неработещите градски чешми, спирките без сянка, прегряващите площади и рекордните летни температури.
Всъщност всички те имат общ знаменател.
Градската среда вече не може да бъде проектирана според климатичните условия отпреди десетилетия. Днес устойчивостта не означава само здрави настилки и нови фасади. Означава град, който остава удобен за живот и когато термометрите показват 40 градуса.
Именно затова решението на комисията има значение далеч отвъд една административна процедура. То показва, че превенцията постепенно започва да измества реакцията. Вместо да търсим решения едва след всяка гореща вълна, все повече се говори за изграждане на среда, която предварително ограничава последствията от тях.
Предстои предложението да премине и през окончателното гласуване в Столичния общински съвет.
Ако бъде прието, София няма просто да добави още един текст в своята нормативна уредба. Тя ще направи първата реална крачка към град, който се подготвя за климата на бъдещето, вместо постоянно да догонва последствията от него.
Добави коментар