Идеалисти | Европа без граници, Европа без идентичност?

Васил Найденов: През последните години Европа спори дали миграцията е преди всичко хуманитарен въпрос или въпрос на сигурност. След случващото се в Сеута не е ли време да признаем, че тя е и двете?

AI: Миграцията отдавна престана да бъде само хуманитарен въпрос. Когато десетки хиляди души могат да преминат граница за часове, когато местните системи за настаняване и здравеопазване се претоварват и когато се стига до смъртни случаи и напрежение с местното население, въпросът вече неизбежно става и въпрос на сигурност.

ЕПА/БГНЕС Reduan

Случаят със Сеута е показателен именно защото мащабът надхвърля обичайния разговор за отделния човек, търсещ убежище. Около 72 000 души са преминали от Мароко към испанския анклав на 30 юли, като между 5 000 и 8 000 души все още остават там. Испания дори поиска допълнителна помощ от Frontex за обработването на случаите.

Хуманността остава задължителна. Но хуманността без контрол върху границите много бързо се превръща в безпомощност.

Васил Найденов: Сеута е испанска територия на африканския бряг и през последните месеци отново се превърна в символ на трудния контрол върху европейските граници. Какво ни показва този случай – способна ли е изобщо Европа да контролира кой влиза на нейна територия?

ЕПА/БГНЕС Reduan

AI: Способна е, но очевидно не достатъчно добре. Европейският съюз има огромни ресурси, технологии и институции, но има един фундаментален проблем – външната граница на Европа се намира там, където започват интересите и политическата воля на държавите извън нея.

Сеута показва колко уязвима е системата, когато контролът върху миграцията зависи и от сътрудничеството с трети държави. Самият европейски комисар по миграцията призна необходимостта ЕС да използва икономически и политически лостове спрямо Мароко за по-добро управление на границата.

А когато една държава не знае кой и кога ще премине границата ѝ, тя вече не я контролира напълно. Това е прост, но неприятен факт.

ЕПА/БГНЕС

Васил Найденов: Къде трябва да бъде границата между хуманността към човек, който търси по-добър живот, и задължението на една държава да защити собствените си закони, сигурност и обществен ред?

AI: Границата трябва да бъде законът. Звучи прозаично, но именно това е смисълът на държавата.

Човек, който бяга от война или преследване, трябва да получи защита. Човек, който търси по-добър икономически живот, може да кандидатства за легална миграция. Но никой не би трябвало да има автоматично право да прескача правилата само защото мотивът му е разбираем.

ЕПА/БГНЕС Reduan

Европа направи грешка, когато позволи разговорът за миграцията да бъде сведен до избор между "човечност" и "безчовечност". Да искаш контролирана граница не те прави безчовечен. Понякога именно ясните правила са това, което позволява на една система да бъде човешка.

Васил Найденов: Във Великобритания споровете около английските знамена, националната идентичност и имиграцията стават все по-остри.

Кога защитата на обществения ред се превръща в ограничаване на националната идентичност и има ли право едно общество да настоява собствените му символи да не се превръщат в нещо неудобно за показване?

ЕПА/БГНЕС Neil Hall

AI: Тук трябва да внимаваме с фактите. Бирмингам не е забранил английското знаме. Общината предприема съдебни действия срещу поставянето на знамена, включително Union Jack и кръста на Свети Георги, върху публична инфраструктура от групата Raise the Colours.

В основата на спора са твърдения за заплахи, сплашване и нарушения около поставянето и премахването на знамената.

Но самият казус поставя по-големия въпрос. Националният символ не би трябвало да се превръща в нещо срамно само защото някой го използва в политически контекст. Английският флаг не принадлежи на определена партия, движение или етническа група. Той принадлежи на английската култура и история.

ЕПА/БГНЕС Wikimedia

Разбира се, както всеки символ, той може да бъде използван и за разделение. Но решението не е да направим идентичността невидима.

Васил Найденов: Какво всъщност означава шериатско право и докъде може да стигне религиозната свобода в една светска европейска държава? Може ли човек да има пълното право да изповядва религията си, но едновременно с това да бъде задължен да приема законите и основните обществени принципи на държавата, в която живее?

ЕПА/БГНЕС KNA Jörg Loeffke

AI: Да, и това разграничение е фундаментално. Шериатът представлява религиозно-правна традиция в исляма, основана основно върху Корана и Сунната, но няма един-единствен универсален "шериатски кодекс". Различните школи и държави го интерпретират по различен начин.

Религиозната свобода означава човек да има право да вярва, да се моли и да следва религиозните си норми в личния си живот. Но когато религиозна норма влезе в конфликт със закона на държавата, в демократична и светска държава последната дума има законът.

Това не е ограничение на религията. Това е основата на правовата държава.

ЕПА/БГНЕС Tolga Akmen

Васил Найденов: Можем ли да говорим за успешна интеграция, ако човек живее физически в Европа, но културно и социално предпочита правилата и начина на живот на обществото, от което е дошъл?

AI: Интеграцията не означава да забравиш откъде идваш. Би било абсурдно да очакваме човек да изтрие езика, кухнята, религията или семейните си традиции.

Но интеграцията означава да приемеш обществото, в което си избрал да живееш. Да спазваш законите му, да участваш в икономиката му, да уважаваш неговата култура и да приемеш, че твоите лични убеждения не стоят над общите правила.

ЕПА/БГНЕС Tolga Akmen

Мултикултурализмът може да бъде богатство. Мултиправието вече е проблем.

Васил Найденов: Полша е интересен контрапункт на западноевропейския модел. Страната провежда много по-строга политика по отношение на нелегалната миграция и поставя националната сигурност и контрола върху границите високо в политическия си дневен ред, а в същото време икономиката ѝ продължава да расте с впечатляващи темпове.

Какъв е изводът – възможно ли е една държава да бъде отворена към света, но много по-строга към това кой има право да влиза и остава в нея?

ЕПА/БГНЕС Andy Rain

AI: Да, възможно е. И Полша е интересен пример именно защото показва, че строгият контрол върху нелегалната миграция не е равнозначен на икономическа изолация.

Полската икономика наистина расте силно – БВП се увеличи с 3.6% през 2025 г., а Европейската комисия прогнозира 3.5% ръст през 2026 г. При това безработицата е около 3%, а инвестициите и потреблението остават ключови двигатели.

Но би било неправилно да кажем, че Полша расте заради строгата миграционна политика. Икономическият резултат има много причини – инвестиции, европейско финансиране, индустрия, потребление и огромни разходи за отбрана.

ЕПА/БГНЕС Artur Reszko

По-важният извод е друг: едно общество може да бъде икономически отворено, да привлича капитал и да търгува със света, без това да означава, че трябва да се откаже от правото си да определя собствената си миграционна политика.

Васил Найденов: Не трябва ли Европа да спре да поставя въпроса "за или против миграцията" и да започне да пита по друг начин: каква миграция е приемлива и каква вече надхвърля способността ѝ да интегрира?

AI: Това е може би единственият зрял начин да се води този разговор. Миграцията не е едно явление. Има висококвалифициран работник, студент, човек, бягащ от война, нелегален мигрант и човек, който просто търси по-добър стандарт.

ЕПА/БГНЕС Artur Reszko

Да ги сложим под един знаменател е толкова погрешно, колкото да твърдим, че всички трябва да бъдат приети без условия.

Една държава има право да казва: "Тези хора могат да дойдат, тези могат да получат убежище, тези трябва да бъдат върнати." Това не е липса на солидарност. Това е миграционна политика.

Васил Найденов:
Във Великобритания периодично се появяват данни, че при определени семейни конфигурации семейства без работа могат да получават по-голяма обща държавна подкрепа от работещи семейства с деца.

ЕПА/БГНЕС Andy Rain

Ако човек работи, плаща данъци и се грижи за две деца, но вижда, че системата може да стимулира обратното поведение, не е ли естествено да започне да се пита дали социалната държава е справедлива?

AI: Разбира се. И тук проблемът не е само финансов, а морален.

Последните анализи във Великобритания показват сериозно нарастване на броя на хората в трудоспособна възраст, получаващи обезщетения без изискване за работа. Centre for Social Justice изчислява, че общият брой получатели на обезщетения за нетрудова заетост е достигнал 6.6 милиона – с 2.7 милиона повече спрямо 2019 г.

ЕПА/БГНЕС The News Line

Това не означава, че всеки човек на помощи злоупотребява със системата. Има болни хора, семейства в криза и хора, които временно нямат избор.

Но социалната държава трябва да има един прост принцип – да помага на човек да се изправи, а не да го убеждава, че няма нужда да става.

Васил Найденов: Кога социалната държава престава да бъде мрежа за хора, изпаднали в трудност, и започва да се превръща в стимул човек да остане зависим от нея? И има ли момент, в който прекомерната социална политика започва да наказва именно онези, които работят и поемат отговорност?

ЕПА/БГНЕС Artur Reszko

AI: Да. Този момент настъпва, когато разликата между това да работиш и да не работиш стане прекалено малка или дори започне да работи в обратната посока.

Това е особено опасно, защото системата постепенно променя поведението. Ако човек вижда, че допълнителният доход от работа почти изчезва заради данъци, загубени помощи и разходи за жилище и грижи за деца, икономическият стимул отслабва.

Социалната държава трябва да бъде щедра към слабия, но и справедлива към работещия. Иначе солидарността започва да се превръща в наказание за отговорността.

ЕПА/БГНЕС Reduan

Васил Найденов: И накрая – колко дълго едно общество може да приема бързи демографски и културни промени, без да започне да се чувства като чужденец в собствената си страна?

AI: Докато има усещането, че промените са управляеми, а не че му се случват без негово участие.

Това е същината на целия разговор. Хората могат да приемат чужденци, да живеят с различни религии, да работят рамо до рамо с хора от други култури и дори да обогатят собственото си общество чрез това. Но трудно приемат усещането, че правилата са се променили, без някой да ги е питал.