Христо Янев си тръгва от ЦСКА с две купи и европейска основна фаза — постижения, които заслужават уважение. Но благодарността не отменя оценката: периодът му остави твърде много въпроси за игровата идентичност, смелостта в решенията и способността на отбора да налага волята си като голям клуб.
Янев пое червените в труден момент — след девет кръга отборът беше 12-и с осем точки. Контекстът е важен, но не може да се превръща в индулгенция.
БГНЕС Боян Топчийски
Сезонът тепърва се развиваше, а ресурсът, селекцията и мащабът на ЦСКА означаваха, че излизането от долната част на класирането трябва да бъде минимално изискване, а не крайна мярка за успех.
Един от най-показателните мачове за целия му период остана гостуването на Лудогорец, загубено с 0:1. Парадоксално, но точно тогава армейците показаха може би най-силния си футбол при Янев — агресивен, смел, с инициатива и желание да атакуват.
БГНЕС Стефан Василев
Този двубой очерта и основния проблем: ЦСКА беше по-свободен, когато обстоятелствата го притискаха със сметки и страх от грешка. Когато обаче трябваше сам да диктува темпото, да носи тежестта на фаворита и да задушава по-слаб съперник, тази свобода изчезваше.
Точно затова мачовете срещу по-скромни отбори рядко носеха усещане за пълен контрол.
Никой не изисква всяка среща да завършва с разгром, но при голям клуб трябва да се вижда защо именно той е фаворитът — чрез темпо, териториално надмощие, постоянен натиск и агресивна реакция след загубена топка. При Янев прекалено много двубои оставаха "живи" до късно, а с това растеше напрежението както на терена, така и по трибуните.
Европейската кампания показа едновременно най-големия успех и най-ясната диагноза.
БГНЕС Стефн Василев
ЦСКА стигна до основната фаза на Лигата на конференциите, а победата с 3:0 над Макаби Тел Авив беше сред най-силните резултати. Последвалото 1:3 в София обаче показа колко лесно отборът губеше контрол, разтягаше линиите и допускаше ситуации. Срещу ОФИ Крит проблемите вече не можеха да бъдат прикрити — две загуби и общо 0:5.
Това не беше "лоша вечер", а крайна проява на слабости, които се виждаха и преди: липса на синхрон, колеблива защита и невъзможност силните периоди да бъдат превръщани в трайно надмощие.
БГНЕС Боян Топчийски
Същата непоследователност личеше и в пресата. Питас или Годой често тръгваха сами към противниковата защита, без халфовете и последната линия да излязат едновременно. Резултатът беше лесно преодоляна първа преса и разкъсан отбор в центъра.
Вместо колективен механизъм се получаваха индивидуални спринтове, които изтощаваха нападателите и почти не носеха дивидент.
БГНЕС Боян Топчийски
В притежание проблемът имаше друга форма — прекалено много ранни центрирания, дълги топки и директни изнасяния без достатъчно хора около първата и втората топка. А когато това се превърне от вариант в основен план, атаката става предвидима.
Тук случаят с Жоел Зварц е особено показателен. Нападателят даваше голове, физическо присъствие и възможност топката да бъде задържана, но твърде дълго оставаше извън стартовия състав. Девет гола в 15 официални мача, плюс силни включвания бяха достатъчен аргумент за повече доверие по-рано, особено в Европа.
Това отвежда и към една от най-сериозните критики към Янев — прекалената предпазливост при смените.
Янев рядко нарушаваше рано първоначалния си план, дори когато беше ясно, че мачът не върви. Големият треньор не трябва само да реагира, когато двубоят вече го е принудил; понякога точно той трябва да принуди мача да се промени.
Консерватизмът ограничаваше и минутите на български футболисти от пейката като Георги Чорбаджийски и Петко Панайотов. Когато титулярите не са безспорно по-добри, а играта не оправдава статуквото, липсата на ротация неизбежно поражда въпроси.
Към футболните проблеми постепенно се добави и напрежението с публиката.
Янев сам избра близостта с организираните фенове, включително чрез символика като тениската на Offenders и демонстративната връзка със Сектор Г. Подобна близост може да бъде сила, но носи и риск.
Трудно е един треньор да се позиционира като "един от тях" при победите, а при критика внезапно да търси дистанцията на професионалния пост.
Конфликтът с Иван Велчев-Кюстендилеца, включително публично разпространеният запис, в който Янев използва квалификацията "боклук", задълбочи разрива. Феновете не трябва да определят състава, трансферите или тактиката — тази граница е задължителна. Но треньорът на ЦСКА носи и институционална отговорност за начина, по който говори и управлява напрежението.
Когато играта не убеждава, всеки допълнителен конфликт само ускорява дистанцията между отбора и трибуните.
Тази дистанция започна да личи и в посещаемостта. Дори на Суперкупата срещу Левски имаше необичайно празни места сред червената публика, която изглеждаше осезаемо по-малобройна, а в по-леките домакинства интересът също намаля. Най-опасният момент за всеки голям клуб не е когато фенът е гневен, а когато започне да губи желание да бъде на стадиона.
Безусловната принадлежност към клуба не означава безусловно одобрение на футбола, който се предлага.
Точно затова начинът, по който дойде краят, също остави горчивина. Оставката можеше да бъде подадена по-рано, след някои от слабите периоди, или поне след Суперкупата — спокойно, ясно и с поета отговорност.
Когато вече беше очевидно, че бъдещето на Янев е под сериозен въпрос и клубът търси нов треньор, обясненията за натиск, атаки и "война" прозвучаха по-силно от най-простото признание, което ситуацията изискваше: че отборът не е заиграл така, както е трябвало.
БГНЕС Боян Топчийски
Това не прави Христо Янев човек, който не обича ЦСКА. Напротив — няма причина да се поставят под съмнение принадлежността му към клуба или желанието му да успее. Но между намерение и резултат има съществена разлика. Да искаш най-доброто за ЦСКА е необходимо. Да бъдеш най-доброто решение за ЦСКА е съвсем друго.
Затова равносметката трябва да остане балансирана.
БГНЕС Боян Топчийски
Янев оставя две купи, европейски вечери и последен спомен с 4:2 срещу Левски. Това е реално наследство и заслужава уважение. Но оставя и отбор, който твърде често нямаше ясна идентичност, пресираше разпокъсано, атакуваше предвидимо и чакаше мачът да го принуди да се промени.
Изпращането трябва да бъде с благодарност, но без илюзии.
БГНЕС Стефан Василев
Следващият треньор — ако клубът действително заложи на търсения чужденец — трябва да донесе ясна футболна идея, смелост в решенията и способност ЦСКА да изглежда като ЦСКА всяка седмица, а не само в отделни големи вечери.
Защото трофеите красят витрината, но Футболът е това, което връща хората на стадиона.
БГНЕС Боян Топчийски
Добави коментар