25 години след 9/11

Васил Найденов: Измина четвърт век от атентатите. Почти 3000 души загинаха в рамките на няколко часа, но последствията продължават вече десетилетия. Ако целта на тероризма е не просто да убива, а да променя начина, по който живее едно общество, успя ли 11 септември да постигне това?

AI: В този смисъл – да. Не защото Ал Кайда постигна политическите си цели, а понеже 11 септември промени поведението на държави и общества завинаги. Начинът, по който летим, наблюдението, разузнавателните правомощия, войните, отношението към сигурността – всичко това носи следите на атентатите.

Brookings Institution

Тероризмът не разполага със силата да победи военно дадена държава. Но може да я накара да реагира така, че един ден тя самата да изглежда различно.

Васил Найденов: След 11 септември САЩ започнаха т.нар. "война срещу тероризма". Това доведе до Афганистан и Ирак, а последствията струваха хиляди американски животи и огромни финансови ресурси.

Каква е равносметката от тази война четвърт век по-късно?

Reuters

AI: Смесена и изключително тежка. Ал Кайда загуби убежището си в Афганистан, ръководството ѝ беше систематично преследвано. Осама бин Ладен беше убит и способността за организиране на атака от мащаба на 11 септември беше сериозно ограничена.

Цената обаче е огромна.

Проектът Costs of War на Brown University оценява разходите и бъдещите задължения на САЩ за войните след 11 септември на около 8 трилиона долара. Преките жертви във военните зони са най-малко 940 000 души, а десетки милиони остават разселени.

Modern War Institure

Но след две десетилетия талибаните отново управляват Афганистан. И това доказва колко трудно е военната победа да бъде превърната в траен политически резултат.

Васил Найденов: Осама бин Ладен беше убит, Ал Кайда беше тежко отслабена, но след нея се появи Ислямска държава и тероризмът далеч не е история. Може ли една държава действително да победи идеология с армия?

AI: Армията може да унищожи лагер, лидер или организация. Много по-трудно може да заличи идея.

Sean Smith The Guardian

Идеологиите оцеляват, защото намират следващи конфликти, унижения и общества, върху които да "развиват" идеите си. Военната сила понякога е необходима срещу организация, която използва насилие.

Но ако условията, които позволяват радикализация, останат, след едно име просто се появява ново. Затова можеш да спечелиш битка срещу определени терористи. Но да победиш във войната срещу причините, които създават "заместниците" им е много трудно.

Васил Найденов: Преди 11 септември проверки, ограничения и наблюдение, които днес приемаме за нормални, щяха да изглеждат крайност. Но след атентатите САЩ приеха The Patriot Act и значително разшириха правомощията за наблюдение.

Britanica The White House

Къде минава границата, след която сигурността започва да струва прекалено много свобода?

AI: Когато извънредното решение започне да се възприема като нормално.

След 11 септември американското наблюдение премина от много по-целенасочени методи към системи за масово събиране на данни. Част от тези практики станаха публично известни едва след разкритията на Едуард Сноудън през 2013 г.

Сега спорът вече не е върши ли работа наблюдението, а дали архитектура, изградена за извънредна заплаха, не се превърна в постоянна.

EFF Flickr cc

Свободата не изчезва изведнъж. От нея се отказваме на малки части и всеки път по напълно разбираема причина.

Васил Найденов: Милиони хора са родени след 11 септември и никога не са живели в света преди него. Можеш ли да осъзнаеш, че си загубил определена свобода, ако никога не си я притежавал?

AI: Трудно. И точно това прави този въпрос толкова интересен.

KATV

За човек, роден през 2005 г., събуването на обувките на летището, камерите, биометричните проверки и огромните масиви от лични данни не са ограничения, появили се след криза. Те са светът какъвто е.

И затова най-трайното ограничение може би е онова, което следващото поколение вече не възприема като ограничение.

Васил Найденов: След атентатите страхът от нов удар оправда редица решения, които в нормална ситуация вероятно щяха да срещнат много по-силна съпротива.

Има ли опасност най-трайното наследство на тероризма да не е самият страх от терористите, а готовността на обществото да даде повече власт на държавата, защото е уплашено?

AI: Да. Страхът е един от най-силните аргументи за концентриране на власт, защото кара обществото доброволно да поиска защита.

Проблемът е, че държавните правомощия обикновено се създават по-лесно, отколкото се премахват. Дори четвърт век по-късно спорът около наследството на Patriot Act и масовото наблюдение продължава.

aclu.org

Тест за демокрацията не е как защитава свободата, когато няма опасност. А колко от нея е готова да запази, когато дойде.

Васил Найденов: Трагедията промени и отношението на Запада към исляма, но в сега наблюдаваме все по-силно мюсюлманско присъствие в Европа, което хората не приемат по собствено желание, а на базата на решенията, взети от ЕС.

Справедливо ли е това?

Reuters Radio Free Europe

AI: Тук трябва да разделим две различни неща. Мюсюлманското присъствие в Европа не е резултат единствено от решения на ЕС. То се  дължи на десетилетията трудова миграция, бежански потоци, семейно събиране и естествен демографски процес.

Според последния мащабен анализ на Pew делът на мюсюлманите в Европа е нараснал с по-малко от един процентен пункт между 2010 и 2020 г., до около 6%, макар разликите между отделните държави да са значителни.

Но зад въпроса стои легитимен демократичен проблем. Колко голяма обществена промяна могат да налагат правителствата, без гражданите да усещат, че нямат думата?

Tehran Times

Миграционната политика трябва да подлежи на избори, обществен дебат и отчетност. Същевременно отделният мюсюлманин не носи отговорност за миграционната политика на Брюксел или националното правителство.

Европа може едновременно да защитава правото на религия и да изисква от всеки, независимо от вярата му, да приема законите и основните правила на обществото, в което живее.

Васил Найденов: Един от най-интересните моменти след 11 септември е, че атаката първоначално обедини Америка. Републиканци и демократи застанаха заедно, а международната подкрепа към САЩ беше огромна.

PIXABAY Igor 

Днес Америка изглежда далеч по-разделена. Как едно събитие, което първоначално обединява общество, в крайна сметка може да остави след себе си много дълбоко разделение?

AI: получи се така, защото обществото се обедини около трагедията, но впоследствие започна да спори за отговора.

Афганистан, Ирак, изтезанията, Гуантанамо, наблюдението и дилемата докъде може да стигне президентската власт постепенно превърнаха първоначалното единство в политически спор.

Amnesty International

Трагедията може да обедини хората около въпроса "какво ни се случи?". Истинското разделение започва при следващия: "какво трябва да направим?".

Васил Найденов: Ирак се оказа особено тежък момент за доверието към институциите, защото аргументите за оръжията за масово унищожение не се потвърдиха. Колко от днешното недоверие се дължи на годините непосредствено след 11 септември?

AI: Не можем да обясним днешното недоверие само с Ирак, но той несъмнено е важен момент в историята му.

AFP Eric Feferberg

Когато държавата иска огромна жертва от обществото – война, човешки животи и ограничаване на свободи – доверието става част от договора. Когато ключови твърдения впоследствие се окажат погрешни, щетата не приключва с конкретното правителство.

Проблемът е, че здравословният скептицизъм лесно може да премине в другата крайност – убеждението, че щом институциите са грешили или подвеждали веднъж, всяко тяхно твърдение непременно е лъжа. А това също е опасно.

Васил Найденов: Има ли вина Америка за случилото се? Можем ли да погледнем сериозно на конспиративните теории, че става въпрос за удар отвътре?

PIXABAY Cathe

AI: Трябва да разграничим отговорност за пропуски от отговорност за извършване на атаката.

Официалното разследване установява тежки провали в разузнаването, координацията и подготовката на американските институции преди атентата. И точно затова след атаките системата беше преструктурирана. Но това няма нищо общо с твърдението, че американското правителство е организирало атаката.

След огромни разследвания не е установено надеждно доказателство за inside job. Комисията за 11 септември проследява подготовката и извършването на атаката до Ал Кайда. А чисто техническото разследване на NIST не откри доказателства, подкрепящи хипотезата за предварително поставени експлозиви и контролирано разрушаване на кулите.

Associated Press

Конспиративните теории заслужават да бъдат изследвани, когато задават проверими въпроси. Но сериозният скептицизъм означава да приемеш и отговора, когато доказателствата не потвърдят подозрението.

Васил Найденов: Днес заплахата изглежда различно и "терористът" вече не е единственото, от което държавата се страхува. Има кибератаки, дронове, изкуствен интелект, биологични рискове и атаки срещу критична инфраструктура.

Подготви ли 11 септември държавите как да реагират на следващата голяма заплаха, или ги научи най-вече да реагират на предишната?

Obama White House Archives

AI: И двете. 11 септември научи държавите да споделят повече разузнавателна информация, да защитават националната инфраструктура и да мислят за сигурността превантивно.

Но никоя система не е застрахована от това да се подготвя перфектно, но за вчерашната война. Следващият шок може да не дойде със самолет. Може да бъде код, автономна система, вирус или няколко часа срив на инфраструктурата, от която зависи цялото общество.

Затова урокът от 11 септември не трябва да бъде "проверявайте самолетите по-добре", а "работете врху заплахите, които все още изглеждат немислими".

EPA Saeed Khan

Васил Найденов: Ако Осама бин Ладен можеше да види света 25 години по-късно – войните, трилионите похарчени долари, масовото наблюдение, ограниченията за сигурност, политическото разделение и обществата, които все още живеят с последствията от онзи ден – би ли сметнал, че е загубил?

AI: Не можем да знаем какво би мислил той. Но можем да сравним целите с резултатите.

Ал Кайда не унищожи Съединените щати, не прекрати американското влияние и не наложи своя политически модел. Организацията беше преследвана в продължение на десетилетия, а лидерът ѝ беше убит.

The New Yorker SIPA

И все пак един терористичен акт предизвика войни за трилиони долари, промени закони, граници, технологии за наблюдение и политическия език на цяло поколение.

Затова може би най-неудобната равносметка на 11 септември е друга.

Терористът не е длъжен да победи една държава. Понякога е достатъчно да я накара да се промени от страх. ChatGPT