Има сериали — независимо дали става дума за игрално кино, американска анимация или японско аниме — които сякаш успяват да уловят духа на цяла епоха. Serial Experiments Lain е един от тях.
Това е история от време, когато притежанието на телефон с копчета беше по-скоро привилегия, отколкото наказание; когато, ако искаш да гледаш филм, трябваше да го наемеш от видеотека или да си купиш DVD; и когато феновете правеха клипове на любимите си анимета с песни на Linkin Park, Skillet и безброй други и ги качваха в YouTube.
За анимето това беше и своеобразен ренесанс. Появиха се творци, готови да се откажат от стремежа към масова публика — чрез ярки дизайни, грандиозни битки, детински хумор или фенсървис, в зависимост от жанра — и вместо това да разказват по-приземени, тежки и понякога трудни за осмисляне истории.
Това бяха произведения, които можеха да оставят у зрителя усещане за странно, трудно обяснимо чудо. Или просто да го озадачат — да го накарат седмици наред да се връща към видяното и да размишлява върху идеята или посланието зад него.
Serial Experiments Lain е едно от произведенията, които най-добре олицетворяват тази тенденция. Повече от две десетилетия по-късно странната му смесица от технологии, идентичност, изолация и реалност продължава да звучи необичайно актуално.
А сега творческият екип зад Lain има още една история за разказване. История, която чакаме отдавна. Тя се казва Despera. Първоначално замислен като ново сътрудничество между сценариста на Lain Чиаки Дж. Конака, художника и дизайнер на персонажи Йошитоши АБе и режисьора Рютаро Накамура, Despera беше обявен през 2009 г.
Но пътят на проекта се оказва необичайно дълъг и труден. Работата по него е прекъсната заради здравословните проблеми на Накамура. През 2013 г. той умира от рак на панкреаса, оставяйки Despera без режисьора, който има толкова важна роля за създаването на Lain. По-късно Йошитоши АБе обявява, че проектът ще продължи с нов режисьор, но след това анимето прекарва години в производствено забвение. През 2021 г. Конака съобщава, че работата отново е подновена след прекъсване, свързано с пандемията от COVID-19, и че голяма част от основната работа вече е била завършена.
За всеки, който никога не е гледал Serial Experiments Lain, моментът е особено подходящ да го направи. Сериалът задава въпроси за идентичността, съзнанието и границата между физическия и дигиталния свят. Той е създаден в момент, когато интернетът постепенно се превръща в част от ежедневието, но преди смартфоните и социалните мрежи да променят из основи начина, по който хората го преживяват.
Именно това придава на сериала особено усещане днес. Част от технологиите в него вече изглеждат остарели. Въпросите му — не.
Лесно е днес да погледнем към Lain и да кажем, че сериалът е „предсказал интернет“. Но това всъщност омаловажава постигнатото от него. Създателите му не са се опитвали просто да отгатнат как ще изглеждат компютрите десетилетия по-късно. Те са се интересували от въпроси, които технологиите правят все по-невъзможни за избягване: Кои сме, когато никой не ни наблюдава? Каква част от идентичността ни съществува в представите на другите? Може ли една дигитална връзка да бъде толкова значима, колкото физическата? И какво се случва, когато границата между реалността и информацията започне да изчезва? От 1998 г. насам тези въпроси са станали само по-сложни.
Именно тук се крие и една от причините Despera да бъде толкова интересен проект. Вместо към технологичното бъдеще, той поглежда назад — към епохата Тайшо. Главната му героиня Айн е млада изобретателка, чиито машини изглеждат невъзможни за времето, в което живее. Действието се развива в периода, предхождащ Голямото земетресение в Канто от 1923 г.
Това създава любопитен контраст с Lain, който гледа към технологичното бъдеще и пита как то може да промени представите ни за самите нас. Докато Despera поглежда към технологичното минало и задава друг въпрос: какво би станало, ако бъдещето беше пристигнало твърде рано?
След всички тези години Despera е не просто мистериозен, отлаган с години аниме проект. Той е възможност да се върнем към идеите и творческия свят, от които се ражда Lain, да проследим как те се развиват — и да видим накъде могат да поемат оттук нататък.
Ако никога не сте гледали Lain, започнете оттам. След това разгледайте и останалите произведения, свързани с този творчески кръг. Дайте шанс на Haibane Renmei и Texhnolyze. Пробвайте Ghost Hound. Погледнете отвъд отделните сериали и към самите им създатели — включително към проектите им извън аниме индустрията.
Така постепенно се очертава една много по-интересна картина на японската анимация около началото на новото хилядолетие: време, в което творци експериментират с идеи, които не се вписват лесно в жанрове и утвърдени формули, и създават истории, които често оставят зрителя с повече въпроси, отколкото отговори.
Добави коментар