Европа се движи по ръба на пропастта и следващите няколко години ще определят дали съюзът изобщо ще оцелее в сегашния си вид.
Един от серизните "спомоществователи" на процеса е Еманюел Макрон.
Френският президент слиза от историческата сцена като огромен политически, финансов и морален длъжник на Франция, Европа и западния свят. През 2017 г. той обеща да спре възхода на радикализма и да рестартира европейския мотор.
ЕПА/БГНЕС Aurelien Morissard
Но оставя след себе си институционален блокаж, разединено общество и широко отворена врата за крайната десница.
Макрон изгради кариерата си върху идеята, че може да обедини умерените сили. Вместо това той позволи лявото и дясното да се превърнат в крайни движения, а политическия център направо изпрати в нокдаун.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
С изключително недалновидния си ход да разпусне парламента преди две години, сваляйки от власт популярния тогава министър-председател Габриел Атал, той елиминира шансовете на умерената алтернатива. И показа, че e изгубил реална връзка с настроенията на електората.
А Макрон винаги е имал амбицията да бъде интелектуалния и политически лидер на Европейския съюз. Днес обаче е толкова слаб на собствен терен, че Брюксел вече не може да разчита на него. Защото Франция е твърде заета да оправя собствените обществени, финансови и политически бакии, за да води Европа.
ЕПА/БГНЕС Aurelien Morissard
Сега, в очите на уморените от уличния хаос на крайната левица французи, крайнодясната Марин Льо Пен вече изглежда като единствен избор за въвеждане на ред. А Габриел Атал просто няма ресурс, рейтинг или партийното единство зад гърба си, за да се позиционира като обединител на центъра за изборите напролет.
За капак левият Меланшон обяви скорошните протести за "тотална победа за социалното движение" и накара над 55% от френските граждани да смятат в социологическите проучвания, че неговата LFI пряко е допринесла за насилието и хаоса, а 79% ѝ приписват поне някаква отговорност.
ЕПА/БГНЕС Firas Abdullah
Разрушителната стратегия на левицата има много ясната цел да направи Франция неуправляема. И понеже спечелиха най-много места на предсрочните избори, но Макрон отказа да им даде премиерския пост, сега си отмъщават чрез тотален блокаж.
Така Меланшон и левите радикализираха умерените избиратели и на практика отвориха широко вратата на Елисейския дворец за Марин Льо Пен. Но Франция вече е с рекорден дълг (над 119% от БВП) и бюджетен дефицит, който ще парализира което всяко следващо правителство, предизвиквайки още социални бунтове.
Connaissance des Arts Ambroise Tézenas
Неуспехът на центристкия модел на Макрон засили позициите на партии като AfD в Германия и "Национален сбор" във Франция. А това разкъсва европейската солидарност точно когато съюзът има нужда от пълно единство.
Но най-голямата стратегическа грешка на Макрон е, че с действията си допусна сценарий, в който Франция и Германия могат да попаднат, директното или индиректно, под влиянието на проруско настроени крайнодесни и крайнолеви сили.
Тези партии изповядват идеята за "Европа на нациите". Преведено на простичък език това означава отслабване на Брюксел, блокиране на общите европейски фондове за отбрана и отказ от по-нататъшна интеграция.
ЕПА/БГНЕС Christophe Petit Tesson
Да не забравяме, че сновна цел на руската външна политика от години е разцеплението на Запада. И ако Париж и Берлин спрат да говорят в синхрон, Източна Европа и Балканите ще станат силно уязвими и изолирани, а ЕС ще се превърне в икономическа структура без политическо влияние.
Това би било катастрофа за Европа и триумф за Кремъл. Защото Льо Пен, която е здраво обвързана с руски заеми, заедно с AfD, открито се противопоставят на санкциите срещу Москва и военната помощ за Украйна.
ЕПА/БГНЕС Filip Singer
Едно тяхно идване на власт би означавало незабавно спиране на европейските оръжейни доставки и вето върху нови санкции. Което на практика ще постави на карта реалното участие на двете държави в НАТО.
А това вече би било цялостна промяна на съвременната геополитическа карта.
Защо ни е важно?
ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan
Президентският мандат на Макрон изтича през пролетта на 2027 г., а Франция върви към избори, на които крайната десница има реален шанс. В Германия пък и според социологията, AfD вече е първа политическа сила. Така пред сигурността на Източна Европа и единния европейски фронт срещу Русия на Путин се очертава сериозна заплаха.
Съзнателно или не, крайните отляво и отдясно са сред основните действащи лица в този процес. Те имат различни политически цели, но в отношението си към европейската интеграция, санкциите срещу Москва и подкрепата за Украйна позициите им съвпадат.
БГНЕС БНТ
Към тях трябва да добавим и всички останали страни-членки, които отказват да припознаят и отстояват простичката истина за това кой е агресор, кой окупиран и какви ангажименти произтичат от членството в ЕС и НАТО.
Така се материализира един от най-големите кошмари на европейските архитекти - парализиран френско-германски политически и икономически мотор, колебаещи се Балкани и разединен Европейски съюз.
Или точно онова, от което Кремъл има най-голяма файда.
ЕПА/БГНЕС Anastasia Barashkova
Добави коментар