Представете си, че сте на концерт на Limp Bizkit. Повечето членове на групата изглеждат така, сякаш току-що са излезли от улиците на Джаксънвил, Флорида. И тогава погледът ви попада върху Уес Борланд. Лицето му е изрисувано, очите му са изцяло черни, а тялото му е облечено в толкова причудливи костюми, че по-скоро прилича на същество, избягало от филм на ужасите, отколкото на китарист. Контрастът е странен, но именно той прави Limp Bizkit толкова интересни. Докато останалите музиканти олицетворяват хип-хоп естетиката, помогнала за оформянето на ню метъла, Борланд носи в себе си по-мрачната, театрална и експериментаторска страна на тежката музика. Той е визуалният аутсайдер, който по необясним начин се оказва липсващото парче от цялостната картина. И макар Фред Дърст безспорно да е публичното лице на групата, Уес Борланд вероятно е най-любопитната артистична личност.
Необичайният външен вид на Борланд далеч не е просто маркетингов трик или опит да шокира публиката. Корените му са в дългогодишния му интерес към визуалното изкуство. Още преди да придобие международна известност като китарист, той учи в художествена гимназия, където се занимава със скулптура, живопис и рисуване. В крайна сметка музиката се превръща в негова професия, но интересът му към визуалното изразяване никога не изчезва. Вдъхновен от сценични хамелеони като Дейвид Боуи, Алис Купър, Мерилин Менсън и GWAR, Борланд започва да експериментира с грим и костюми, постепенно превръщайки се в цяла галерия от сюрреалистични персонажи. От чудовища с изцяло черни очи до причудливи хуманоидни същества – сценичният му образ се превръща в неразделна част от концертната идентичност на Limp Bizkit.
Разбира се, би било сериозна грешка Уес Борланд да бъде сведен единствено до екстравагантните си костюми. Зад черните контактни лещи и странните превъплъщения стои китарист, чийто музикален принос е сред основните градивни елементи на саунда на Limp Bizkit. Вместо да се стреми към скорост или демонстрация на технически умения, Борланд поставя акцент върху атмосферата. Парчета като „Nookie“, „Break Stuff“, „Re-Arranged“ и „Take a Look Around“ показват колко много индивидуалност придава неговата китара на всяка композиция. Той експериментира с нестандартно оборудване, включително седемструнни китари и модифицирани инструменти с необичайни конфигурации. За него музиката никога не е била въпрос на следване на установени правила, а на търсене на нови начини за създаване на звук.
Отношенията му с Фред Дърст също са важна част от историята на групата. Въпреки различията помежду си двамата се превръщат в основни творчески двигатели на един и същ музикален проект. Дърст знае как да общува с публиката и да изгради разпознаваемия характер на Limp Bizkit. Борланд внася съвсем различен тип въображение – той оформя специфичното китарно звучене на групата и сюрреалистичната визуална атмосфера на концертите ѝ. Двамата са почти пълни противоположности, но именно това противоречие ражда нещо наистина различно.
Различията им обаче не остават без последствия. През 2001 г., в момент, когато Limp Bizkit се радват на огромен комерсиален успех, Борланд напуска групата. Той трудно понася негативното внимание, което съпътства бандата. Завръща се през 2004 г., но само година по-късно отново си тръгва, за да поеме в други музикални посоки. През този период работи по проекти като Black Light Burns, в които изследва по-мрачно и експериментално звучене. В крайна сметка отново се събира с Limp Bizkit, но поредицата от напускания ясно показва, че за Борланд никога не е било достатъчно просто да бъде успешен рок китарист. Той търси творческа свобода и е готов да се откаже дори от комерсиалния успех, когато усети, че тази свобода започва да му се изплъзва.
Може би най-интересното в Уес Борланд е, че дори не е необходимо да каже и дума, за да привлече вниманието. Докато Дърст общува с публиката, рапира и дирижира цялото сценично действие, Борланд стои наблизо, сякаш принадлежи към съвсем друг биологичен вид. Той не се опитва да се впише в представата за традиционен метъл китарист, нито да подражава на колегите си от групата. Напротив – той е артистичният противовес, който придава голяма част от характера на Limp Bizkit. Ако Фред Дърст е гласът на Limp Bizkit, то Уес Борланд е нейното въображение. Заедно двамата изграждат една от най-разпознаваемите, нестандартни и провокативни идентичности в историята на ню метъла.
Добави коментар