Историята на XX век не се пише само с кръв и мастило. Понякога тиктака.
От заседателни зали до бойни полета, от звукозаписни студия до космически кораби – часовникът винаги е бил израз на идентичност, позиция и сила. А изборът му никога не е бил случаен жест на суета.
Поне при великите мъже.
Той е отражение на вътрешна нагласа, идеология и афинитет към инженерното съвършенство. Но какво все пак са носили на китката си някои от най-влиятелните мъже на XX век?
Джон Ф. Кенеди – младият президент на Америка, символ на стил и харизма, предпочитал Cartier Tank. Този елегантен, изчистен модел, любим и на Анди Уорхол между другото, говори сам за себе си. Аристократична простота, френска изтънченост и политически финес. *
На ръката на Кенеди Tank изглежда като отражение на изказа му – премерен, контролиран, точен.
В един друг ъгъл на идеологическото поле стои Йосиф Сталин. Макар далеч от суетата, вождът на Съветския съюз също е носил часовници. Най-често джобни Longines, с които го дарявали или партийни функционери, или самата му майка.
А един от неговите Patek Philippe и до днес стои заключен в колекционерските архиви като мълчаливо доказателство за сложната връзка между властта и лукса.
Стив Джобс, човекът, който преосмисли нашето ежедневие, избира Seiko Chariot. Минималистичен и семпъл японски часовник, който съвпада с дизайнерската дзен-философия на Apple.
В известната снимка от 1984 г., с ръка, подпряна на брадичката, и Seiko на китката, Джобс изглежда сякаш е роден с мисълта, че времето е ресурс, който не бива да бъде разхищаван.
Norman Seeff
В света на спорта пък Пеле остава като футболна легенда, но и като естет. Сред множеството часовници, които е носил през живота си, се открояват Rado Diastar – подарен след международен мач – и Omega Seamaster, с който често се появява на публични събития.
Изборът му говори не толкова за богатство, колкото за разпознаване на инженерната стойност и издръжливостта – качества, които той самият въплъщава на терена.
Уинстън Чърчил – човекът, чийто глас вдъхваше кураж на Британската империя в най-мрачните дни на войната – е носел Rolex Datejust. Но не кой да е Rolex, а стохилядният хронометър, произведен от марката, подарен лично от Ханс Вилсдорф...!
И в него има всичко: класически стил, индустриална мощ и британско постоянство.
Чарли Чаплин – майсторът на безмълвния коментар – носел Rolex Oyster от 1945 година, подарък от неговия секретар. Лявата ориентация на часовника, буквално с коронката отляво, го прави техническа рядкост. А символиката е прозрачна – в свят на хаос и трансформация личният избор е акт на съпротива и идентичност.
Че Гевара – икона на революцията, мит и реалност – носел Rolex GMT-Master 1675. Дар от Фидел Кастро, този часовник съчетава функционалността на пилотски уред с грубата естетика на военното време.
Не бижу, а инструмент. Не суета, а знак за подготовка. За мобилност и готовност да променяш света.
Алберт Айнщайн, умът зад теорията на относителността, носел джобен Longines, произведен през 1943 година. Математическата прецизност на марката прилича на самия гений: нищо излишно, нищо шумно – само съвършенство, опаковано в скромност.
Нийл Армстронг, първият човек на Луната, разчитал на Omega Speedmaster – единственият часовник, одобрен от NASA за космически мисии. Златен вариант на модела е връчен на космонавта лично от представител на марката след завръщането му на Земята. Не толкова като признание, колкото като механична хроника на самото време.
Елвис Пресли, Кралят, е носил какво ли не – от Omega Constellation до екстравагантния King Midas на Rolex. С масивен златен корпус и форма, вдъхновена от гръцката митология, часовникът е перфектно допълнение към стила на един артист, който винаги е отказвал да се слее с тълпата.
И последен – Юрий Гагарин, първият в космоса. Извършил полета със съветския Sturmanskie, изработван специално за пилотите на ВВС. Този часовник, макар и не особено познат в западния свят, има стойност като част от биографията на космонавта и символ на епохата, в която бъдещето е било почти часовникарски баланс между двете суперсили.
В тези миниатюрни механични светове – повечето швейцарски, но също японски, че дори и съветски – освен технологичната прецизност се крие и портретът на самите хора, които са ги носили. Заедно с тяхната позиция.
Защото на ръката на гения времето винаги тече с един по-друг ритъм.
* Историите за часовниците на великите мъже често преминават през легенди, колекционерски митове и устни разкази. Някои модели са добре документирани, други – само широко разпространени версии. Тук са представени най-популярните и исторически правдоподобни от тях.
Добави коментар