Идеалисти | Реалната цена на промените

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството – обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото

Затова и неговата съдба не е без значение…

ЕПА/БГНЕС Juan Ignacio Roncoroni

Когато събитията в историята се развиват твърде бързо, най-уязвимите хора обикновено остават на заден план. Днешна Аржентина е ясен пример за това. След години, прекарани между популизъм и икономически кризи, страната отново е във вихъра на рязка промяна.

Огромната изборна победа на Хавиер Милей и неговото движение La Libertad Avanza напълно промени политическия пейзаж и постави началото на епоха на строги икономии.

За пръв път от дълго време насам изглежда, че посоката на Аржентина се определя не толкова от вътрешната ѝ политика, колкото от външния натиск — от финансовите помощи на Вашингтон и свързаните с тях условия.

Икономическата история на Аржентина е добре позната. Инфлацията, която измъчва страната от поколения, най-сетне започва да се успокоява. Но зад този привиден успех се крие дълбока социална криза. Цените може и да не растат толкова бързо, но реалната стойност на парите е спаднала драстично.

ЕПА/БГНЕС Juan Ignacio Roncoroni

Привържениците на президента Милей твърдят, че това е неизбежната цена за "възстановяването на реда" в икономика, задушена от години разхищения и корупция.

За тях разрушаването на стария модел е необходимо, за да се изгради нещо ново. За целта обаче се режат субсидиите за транспорт и ток, съкращават се държавни служители, университетите са оставени без средства, а пенсиите не покриват основните разходи.

ЕПА/БГНЕС Stringer

В столицата контрастите са видими на всяка крачка. В богатите квартали като Палермо и Реколета все още греят светлини, докато по-бедните райони вечер потъват в мрак, защото хората пестят ток. На пазарите в Кордоба и Росарио продавачите се оплакват, че клиентите вече купуват на бройка, не на килограм.

Най-тревожното обаче е не само колко трудно е станало, а колко спокойно повечето хора приемат това. Мнозина от поддръжниците на Милей още вярват, че строгата дисциплина ще възстанови достойнството на нацията.

WIKIMEDIA Vox España

Те са изморени от годините на измами, от кръговрата на инфлация, девалвация и корупция. За тях радикалният либертариански подход е болезнен, но нужен за морална реставрация след десетилетия перонизъм и държавна зависимост.

Зад тази вяра обаче се крие опасен парадокс.

Представяйки кризата като "прочистваща", правителството рискува да приеме страданието на хората като нещо нормално.

ЕПА/БГНЕС Juan Ignacio Roncoroni

Когато икономията се превърне в добродетел, състраданието започва да изглежда като слабост. Средната класа — гръбнакът на Аржентина — се свива бързо. Хора, които доскоро са живели стабилно, днес се борят да плащат наеми, пропускат прегледи при лекаря и изпращат децата си в чужбина.

Политическото напрежение също расте.

Последните междинни избори показаха дълбоко разделение — партията на Милей разширява влиянието си, но опозицията остава жива. Перонистите все още имат стабилна подкрепа в по-бедните провинции, зависими от държавата, докато по-новите прогресивни движения търсят начин да предложат нова визия отвъд старите модели.

ЕПА/БГНЕС Juan Ignacio Roncoroni

Така се оформя крехък баланс: властта на Милей е силна, но обществото вече е на ръба.

На международно ниво Аржентина се оказва част от по-голяма игра. Защото огромният спасителен заем от 40 милиарда долара от САЩ не е финансова помощ, а стратегическа инвестиция. Вашингтон вижда в Милей съюзник срещу нарастващото влияние на Китай в региона.

ЕПА/БГНЕС Alex Wroblewski

Решенията, които засягат живота на аржентинците, вече частично се взимат извън страната. И това е цената на "помощта". Което оставя големия въпрос — колко дълго едно общество може да издържи на такова напрежение, преди да се пречупи?

Историята на Аржентина е поредица от възходи и падения, от надежди и разочарования. Разликата днес е, че кризата се представя като морална мисия — като вяра в "пречистващата" сила на пазара.

А тази вяра засега заслепява хората за реалната цена на промените.