Васил Найденов: Свободата на словото е една от най-често обсъжданите ценности в съвременния публичен дискурс. Но напоследък изглежда все по-условна. Все още ли говорим за право или вече е само лозунг?
AI: Формално свободата на словото съществува, но на практика тя е подчинена на контекст, платформа и политическа целесъобразност. Това не е цензура в класическия смисъл, а управление на допустимото мнение. Така че става дума за инструмент.
PIXABAY Hello Cdd20
Васил Найденов: Т.е. не ти забраняват да говориш, просто те изтласкват извън разговора?
AI: Точно така. Модерната цензура е мека и невидима. Това я прави много ефективна. Не се налага чрез забрани, а чрез алгоритми, етикети, "общностни стандарти" и морално заклеймяване. Резултатът е ограничен публичен дебат.
WIKIMEDIA Canva
Васил Найденов: Къде минава границата между свободно слово и "опасно говорене", както е модерно да се нарича?
AI: Границата е политическа, не морална. Тя се чертае според това кой има властта да дефинира риска. Днес опасна е речта, която създава неудобство, а не тази, която причинява реална вреда.
Васил Найденов: Cancel culture е коректив или форма на социален натиск?
PIXABAY Gordon Johnson
AI: Тя е форма на социален контрол. Представя се като морална отговорност, обаче действа като наказателен механизъм. И за него няма защита. Това създава култура на автоцензура, която е по-опасна от всяка държавна забрана.
Васил Найденов: Каква е ролята на големите платформи в този процес?
AI: Главна. Точно те са новите регулатори на публичното пространство. Частни компании, които определят правилата на глобалния дебат, без никаква демократична отчетност. Това е прехвърляне на власт от институциите към алгоритмите.
PIXABAY Gerd Altmann
Васил Найденов: А държавата? Оттегли ли се или просто смени подхода?
AI: За нея платформите са идеален вариант. През тях държавата все едно делегира отговорност. И вместо да налага директна цензура, тя насърчава саморегулация и фиктивна борба с дезинформацията. Така контролът остава, но вината се размива.
PIXABAY Oleksandr Brovko
Васил Найденов: В този контекст свободата на словото по-различна ли е в Европа, отколкото в САЩ например?
AI: Да. В САЩ тя е юридически по-защитена, но социално по-уязвима. В Европа е морално оправдавана, но правно по-ограничена. И в двата случая резултатът е сходен – свито пространство за несъгласие.
Васил Найденов: Китай?
PIXABAY Sandra Hak
AI: В Китай свободата на словото никога не е била универсална ценност. Контролът е открит и идеологически оправдан. Не става дума за допустима граница, а кой я чертае – и това е ясно.
Васил Найденов: Русия?
AI: Там свободата на словото формално съществува, но е подчинена на държавния интерес. Допустимото мнение се променя според политическата конюнктура, а несъгласието се криминализира.
Свободата е показна свобода и "отклоненията" са с тежки последствия.
PIXABAY Open Clipart
Васил Найденов: А България? Имаме ли реален проблем със свободата на словото или просто копираме чужди дебати?
AI: Имаме и двете. Формално словото е свободно, но икономическите зависимости, медийната концентрация и страхът от репутационни щети ограничават реалния плурализъм. Цензурата тук по-скоро е политическа, отколкото идеологическа.
PIXABAY CatsWithGlasses
Васил Найденов: Може ли обществото да функционира без ограничения на словото?
AI: Не. Но проблемът не е в наличието на ограничения, а в липсата на ясни, стабилни и еднакво приложими правила. Когато ограниченията са селективни, свободата се превръща в привилегия.
Васил Найденов: И последно – в криза ли е свободата на словото?
AI: Не. Тя е в процес на трансформация. От право се превръща в условие. Определящото е кой го "поставя" и в чия полза "работят". И засега този проблем няма демократичен отговор.
PIXABAY Arl
Добави коментар