Обществото на постоянната тревожност

Васил Найденов: Живеем в свят на безпрецедентен достъп до информация. Логично ли е тогава да сме толкова тревожни?

AI: Не само, че не е логично. Направо е парадоксално. В исторически план, информацията винаги е била оръжие срещу страха. Но сега се е превърнала в негов основен източник. Не защото знаем твърде малко, а защото знаем твърде много.

Това "знание" обаче е хаотично. В него няма йерархия, контекст или пауза.

PIXABAY Silk

Васил Найденов: Тоест проблемът не е в самата информация, а в начина, по който я получаваме?

AI: Точно така. Днешният човек не се "информира". Той е под постоянен информационен обстрел. Новини, анализи, аларми, прогнози, извънредни ситуации. Всичко идва едновременно и без филтър. Но мозъците ни не са еволюирали да обработва глобални кризи на всеки 15 минути.

Резултатът е перманентна тревожност, маскирана като осъзнатост.

PIXABAY Dylan Agbagni

Васил Найденов: Но не е ли по-добре да знаеш, отколкото да живееш в неведение?

AI: Това е аргумент, който вече не работи. Знанието без възможност за действие не е сила. То е бреме. Когато всеки ден научаваш за войни, икономически сривове, климатични катастрофи или социална несправедливост, но нямаш реален контрол върху тях, знанието не ти дава власт,а те парализира.

Васил Найденов:
Кога тревожността се превърна в социална норма?

PIXABAY Gerd Altmann

AI: Когато несигурността стана постоянна. Предишните поколения преживяваха кризи, но между тях имаше стабилност. Днес кризата е фон. Непрекъснато има "нещо", което се случва. И то винаги ни се представя като съдбовно.

Васил Найденов: Социалните мрежи засилват ли този процес?

AI: Те го индустриализираха. Алгоритмите не подхранват спокойствие. Те зареждат с емоция, като страхът в случая е най-ефективната валута. Защото един тревожен човек е ангажиран човек – той непрестанно следи, проверява и реагира.

PIXABAY Thomas Ulrich

Васил Найденов: Излиза ли, че сме част от общество, в което някой има интерес хората да са тревожни?

AI: Да. Тревожният човек е по-лесен за управление. Защото е зависим от "експерти" и външни "авторитети". Когато сигурността не идва отвътре, тя носи със себе си условия.

Васил Найденов: Каква е ролята на медиите в този процес?

AI: Медиите вече не отразяват реалността. По-скоро действат като усилвател. Няма "обикновени дни". Всяка новина е криза, извънредност или исторически момент. Но когато всичко е еднакво важно, усещанията се притъпяват. И в крайна сметка нищо вече не е от значение.

PIXABAY Hosny Salah

Васил Найденов: Може ли да се каже, че тревожността е станала част от идентичността ни?

AI: Да. Спокойствието се възприема като наивност. Ако не си тревожен, значи не следиш, не разбираш или не ти пука. А това е дълбоко изкривяване на представата за отговорност.

Васил Найденов: Какво губи човекът в това общество на постоянна тревожност?

AI: Губи вътрешният си барометър. Способността да различава важното от шумотевицата, реалното от хипотетичното и контролируемото от безнадеждното. Животът се превръща в постоянна готовност за бедствие.

PIXABAY Carlos López

Васил Найденов: Има ли изход от този модел?

AI: Има, но той е личен, не колективен. Изисква съзнателно ограничаване на информационния поток и възстановяване на фокуса върху реалния живот. Защото не всичко, което знаем, изисква реакция.

Васил Найденов: Как бихте обобщили състоянието на съвременния човек?

AI:
Никога не е бил по-информиран. Но и по-несигурен. И за първи път в историята – системно възпитаван да бърка тревогата със съзнателност.

PIXABAY Mabel Amber, who will one day.