"Катастрофата може да погуби всички"

Greg McKevitt (със съкращения) за BBC, 1 март 2026

По-малко от година след края на Втората световна война, Уинстън Чърчил предупреждава Запада за съветската заплаха. С едно-единствено изречение Чърчил определя разделението между два начина на живот – капиталистическия Запад и комунистическия Изток.

От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, над континента е паднала желязна завеса.

В речта си на 5 март 1946 г. той начертава метафоричната разделителна линия през Европа и призовава САЩ да погледнат навън и да се противопоставят на връщането към изолационизма.

Чърчил говори като обикновен гражданин, а не като световния лидер, който е ръководил Обединеното кралство през по-голямата част от военните години. Но не всички осъзнават още, че той е прозрял как се зараждат условията за Студената война.

Докато великите сили все още обмислят как ще изглежда следвоенният свят след победата, британците отстраняват Чърчил от власт. Потиснат и объркан, 71-годишният мъж се замисля какво да прави оттук нататък.

Въпреки че вече не е министър-председател, думата на Чърчил все още тежи на международната сцена. През октомври 1945 г. той получава покана да изнесе реч в Уестминстър колидж, неизвестно дотогава учебно заведение във Фултън, Мисури.

"Това е чудесно училище в моя роден щат. Надявам се да успеете. Аз ще ви представя. С уважение, Хари Труман."

С връщането на войските у дома много американци се фокусират върху възстановяването. И американският президент е преценил, че речта на Чърчил би могла да бъде от полза за неговото правителство.

Той използва речта на Чърчил, за да прецени къде стои американското обществено мнение в този момент.

Чърчил прекарва седмици в работа по речта, за да изкристализира мислите си за новия свят, възникващ от руините на войната. Той пътува от Вашингтон до Мисури заедно с президента Труман, който чете текста във влака.

"Той ми каза, че според него речта е възхитителна и ще донесе само полза. Изглеждаше еднакво доволен както по време на речта, така и след нея."

Труман представя Чърчил в единственото място в кампуса, достатъчно голямо, за да приеме такова събитие – спортната зала на колежа. Речта е озаглавена "Силните струни на мира" – заигравка с крилатата фраза на Цицерон "Силните струни на войната".

Чърчил призовава САЩ да поемат своята роля в изграждането на мира, след като са допринесли за избухването на войната. Говори за защита "от двата гигантски разбойника – войната и тиранията". Според него наскоро създадената Организация на обединените нации не може да поддържа мира сама.

"Нито сигурното предотвратяване на войната, нито непрекъснатото развитие на световната организация ще бъдат постигнати без това, което наричам братско обединение на англоговорящите народи. Това означава специални отношения между Британската общност и Съединените щати."

Самият Чърчил, който е американец по майчина линия, вярва, че сигурността и просперитетът на Великобритания зависят от тесни връзки със САЩ. Неговото "специални отношения" и до днес се използва, за да опише общите исторически и културни връзки между двете страни.

Но най-известната фраза – "желязната завеса" – навлиза в политическия речник като предупреждение, че "древните столици и държави на Централна и Източна Европа" попадат под силно съветско влияние.

Съветските сателитни държави се превръщат в "полицейски правителства", предупреждава Чърчил, а комунистическите партии се опитват да "установят тоталитарен контрол".

"Това определено не е освободената Европа, за чието изграждане се борихме, нито притежава основните елементи на траен мир", каза той. "От това, което видях у нашите руски приятели и съюзници по време на войната, съм убеден, че няма нищо, което те да ценят толкова, колкото силата, и нищо, към което да проявяват по-малко уважение, отколкото към слабостта, особено военната.

По тази причина старата доктрина за баланса на силите е несъстоятелна."

Той предупреждава, че ако западните демокрации не застанат заедно в защита на Хартата на ООН, "тогава наистина катастрофата може да ни погълне всички".

Сталин реагира с възмущение на речта на бившия си съюзник и сравнява Чърчил с нацистите. В "Правда" той пише: "Хитлер започна да разпалва война, като обяви, че само хората, говорещи немски, са ценна нация. Г-н Чърчил също, чрез расова теория, твърди, че само нациите, говорещи английски, са напълно ценни нации, призвани да решават съдбата на целия свят."

За да успокоят обстановката, американското и британското правителство се дистанцират от речта на Чърчил. Но година по-късно Труман ангажира САЩ с ролята на защитник на световната демокрация, обещавайки да спре експанзията на Съветския съюз и разпространението на комунизма.

Известната "доктрина на Труман" води до създаването на НАТО и до участие на САЩ в Корея и Виетнам.

В крайна сметка "желязната завеса", както я описа Чърчил, се превърна в реалност с издигането на Берлинската стена.

След нейното падане тогавашните лидери на двете суперсили символично отбелязват края на Студената война, като посещават същия Уестминстърски колеж, макар и поотделно.

През 1990 г. Рейгън открива скулптура, изработена от внучката на Чърчил, Едвина Сандис. А Горбачов посещава колежа две години по-късно като обикновен гражданин, подобно на Чърчил. Той признава, че речта му е тълкувана в Съветския съюз като "официална декларация за началото на Студената война".

"В големите центрове на световната политика изборът днес изглежда е направен в полза на мира, сътрудничеството, взаимодействието и общата сигурност", каза Горбачов.

Но за разлика от пророческата реч на Чърчил, думите на "архитекта на перестройката" не отекват през годините.