Несрин Малик за The Guardian, 12 октомври 2026 г.
В събота хутите извършиха шокираща и смъртоносна атака срещу саудитската столица Рияд. Ракетният удар по международното летище "Крал Халид" отне живота на най-малко 13 души и рани 300.
Това е съществен обрат в регионалния конфликт, който продължава да се разгаря, и най-смъртоносната атака срещу държава от Залива от началото на войната срещу Иран през февруари 2026 г.
В Саудитска Арабия, където подобен брой жертви е нещо необичайно, мащабът на трагедията е изумителен и вероятно ще предизвика кървав ответен удар.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
През последната година Заливът навлезе в нова ера на нестабилност. Тя няма да бъде временна и връщането назад вече е невъзможно. Може да прозвучи като преувеличение, защото броят на жертвите е сравнително малък в сравнение с този в Газа и Иран.
Но постепенното разрушаване на мира и сигурността в държави като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства промени региона много по-дълбоко, отколкото лидерите му биха искали да признаят.
Първото немислимо дотогава събитие се случи преди малко повече от година.
WSJ
В отговор на американските удари по ирански ядрени съоръжения Иран изстреля ракети срещу военновъздушна база в Катар, в която са разположени американски военнослужещи.
За Катар това беше смущаващ момент. Страната полагаше усилия да поддържа добри отношения с Иран. Все пак имаше известно предварително предупреждение, което подсказваше, че става дума за символичен отговор, колкото Техеран да не се изложи.
Но по-късно Израел нанесе удар по Доха без подобно предупреждение и без предварително съгласувана демонстрация на сила.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Загинаха петима членове на "Хамас" и един катарски служител по сигурността. Това постави началото на края на дългогодишното неписано правило, че животът на хората в Залива и суверенитетът на държавите там се ползват със специална неприкосновеност, гарантирана чрез умелото управление на отношенията с Иран и съюза със САЩ.
След това дойде войната на Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху срещу Иран, която окончателно въвлече държавите от Залива в конфликта.
В отговор Техеран нанесе удари по Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт и Оман. Иранските сили атакуваха военни обекти, енергийни съоръжения и инсталации за обезсоляване на морска вода. Или цялата инфраструктура, върху която се крепят икономиките на тези държави.
ЕПА/БГНЕС
Щети бяха причинени и от затварянето на училища за месеци, спирането на полетите и блокирането на летища и въздушни пространства.
Но за владетелите на Залива най-катастрофалната последица е друга.
Атаките подкопаха интеграцията на държавите от региона в космополитната международна общност и утвърждаването им като дестинации за туризъм, предприемачество, спорт и развлечения. Те похарчиха милиарди, за да привлекат състезания от Формула 1, голф и боксови турнири, със съответните търговски марки и организации. А поредицата от атаки с евтини дронове застраши всичко това.
Резултатът е разпад на крехкото равновесие и разпалване на отдавна затихнали вражди.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Гражданската война в Йемен започна през 2014 г., когато подкрепяните от Иран бунтовници хути, стремящи се към по-голяма автономия за районите с шиитско население, превзеха столицата Сана.
През 2015 г. коалиция, оглавявана от Саудитска Арабия, започна жестока военна кампания, за да изтласка хутите от завзетите територии. Конфликтът се задълбочи и се превърна в изтощителна война със стотици хиляди жертви и хуманитарна катастрофа.
На практика страната беше разделена между хутите и международно признатото правителство, подкрепяно от Саудитска Арабия, макар разделението да не беше официално уредено.
Прекратяването на огъня дори предизвика сближаване между Рияд и Техеран.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Войната срещу Иран през 2026 г. обаче откри нови стратегически възможности и съживи политическите лоялности, което доведе до засилване на настъплението на хутите в Йемен. Затварянето на Ормузкия проток например пренасочи повече търговски трафик покрай йеменското крайбрежие. Това подтикна хутите да напреднат и да завземат територии, за да установят контрол над Баб ел Мандеб.
Напрежението достигна връхната си точка пет месеца след началото на войната. Саудитска Арабия засили ударите срещу хутите, а подкрепяното от Рияд международно признато йеменско правителство атакува пистата на летището в Сана, за да попречи на ирански самолет да кацне.
Хутите получават подкрепа от Иран, но не са просто негови марионетки.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Те имат собствени вътрешнополитически амбиции и стари регионални вражди. Особено с династията на Сауд — господар, пред когото никога няма да се преклонят.
От друга гледна точка случващото се в региона е поредната последица от атаките на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври и последвалите събития в Газа, Ливан и Иран.
Последният елемент, крепящ крехкото равновесие в региона, изчезна, когато Тръмп реши, че безопасността и сигурността на американските съюзници в Залива са на второ място след неговата "приключенска авантюра" в Иран — както я нарече самият той. Лимитите на американския защитен чадър станаха очевидни както за съюзниците на Вашингтон, така и за неговите противници.
ЕПА/БГНЕС MS NOW
Администрацията на Тръмп отказа да продължи военната помощ за Саудитска Арабия в борбата ѝ срещу хутите. Решението дойде след среща на американски представители с хутите, които ги уверили, че няма да атакуват американски кораби в Червено море, а само саудитски.
Сега Саудитска Арабия е изправена пред продължителна и трудно разрешима война с противник, който разполага с ресурси, силна мотивация и готовност да понася тежки загуби.
Рияд не може да издържи на подобна цена, без да подчини цялото си развитие на военните действия. Ако кампанията от 2015 г. е показателна, новата война ще отнеме хиляди човешки животи, без да има реалистична перспектива за изход.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Така Саудитска Арабия, а заедно с нея и целият Залив, потъват все по-дълбоко в безмилостната буря. Тръмп не успява да сложи край на войната с Иран. Газа остава отворена рана, а Израел продължава да нанася удари и да окупира части от Ливан.
А "възраждането" на хутите е новата реалност в регион, който е объркан и притиснат между стари съюзи, които вече не работят, и нови вражди, чието преодоляване изглежда прекалено трудно.
Избрахме този текст, защото…
ЕПА/БГНЕС Maxim Shipenkov
От години военната сянка на Москва се плъзга над Европа и в частност над България. Всички знаем това, но нехаем. Продължаваме да мислим, че войната ще ни подмине. А знаците сочат, че тя вече е на "наша територия". Макар да я считаме за хибридна.
Точно както хутите доскоро ни се струваха екзотична сбирщина от опърпани псевдовойници с калашници, някакви проксита на Иран. Истината и в двата случая е съвсем различна. Зад привидно периферните заплахи стоят стратегически амбиции, военна мощ и географски дадености, които могат да променят живота ни. И заплахата е повече от реална.
ЕПА/БГНЕС
Териториите и коридорите, за които става дума, може да са малки, но значението им е огромно. Контролът над тях може да преобърне геополитическата картина и да промени правилата на играта.
Защото географията не прощава на онези, които я подценяват. А историята никога не предупреждава два пъти.
ЕПА/БГНЕС Стефан Василев
Оригиналното заглавие на материала е "Заливът навлезе в нова ера на нестабилност. Ако лидерите му смятат, че могат да разчитат на старите съюзи, грешат".
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Зад всичкия този хаос стои сянката на един военнопрестъпник-Нетаняху.Вече стана ясно че той е знаел предварително за атаката на Хамас и не е направил нищо,с цел това да е повода да избие всички палестинци и да завземе Газа.Той успя да повлияе на неуравновесения и слабохарактерен Тръмп да започне война с Иран,с което го удави в тресавището и го унищожи като политик.Това е и урок за арабските държави и то смъртоносен затова,че подкрепяха долара срещу обещанието на САЩ да ги пазят.Е видяхме как ги опазиха,те си гледат техните интереси само.Другия важен извод е,че иранците са много голям залък за Тръмп и за Нетаняху и те се задавиха с него,защото иранците са се подготвяли близо20 години за тази война и защото Русия и Китай са на тяхна страна.
А колкото до глупавото сравнение между хутите и действията на Русия към България,истината е съвсем друга.Чисто и просто провокация на МИ 6 ,заедно с украинците да въвлекат и България във войната веднага.Фашистите толкова са изпаднали в истерия,че вече са жалки и най-глупавите разбраха ,че е постановка това пищене да се активира НАТО.Дано на Радев да му е останал поне малко мозък и да не слуша петроханците иначе сме умрели.Да им даде по един Калашников и право на фронта.Оня глупак Рюте сам го каза-и да не е вярно,за всяко нещо обвинявайте Русия.В крайна сметка всичко ще решат Путин,Тръмп и Си,точка.