Доскоро битуваше наивното убеждение, че изкуственият интелект в модата е просто технологично удобство – интелигентен асистент, който оптимизира логистиката или ни помага да навигираме сред безкрайните дигитални витрини на модата.
Истината обаче е друга.
Промяната, на която сме свидетели, не е повърхностна, нито естетическа. Тя всъщност ни доказва колко лесно може да придобиеш власт и контрол над човешкия стил и себеизразяване.
Gucci
В днешната реалност творческият процес не започва от визионерския замах на дизайнера и не приключва с индивидуалния избор на клиента.
Започва от алгоритмите, които дешифрират милиарди микроскопични сигнали – всяко наше колебание върху екрана, всеки импулсивен "лайк" и всяка секунда внимание се превръщат в прогноза. Но тези прогнози не са просто пасивно огледало на нашите желания. Те са инструмент за предварително оформяне на нашия вкус.
Gucci
Символ на тази деградация стана и феноменът, известен като "AI slop" – термин за нискокачествено, алгоритмично генерирано съдържание, което започна да подменя истинското творчество.
Дори гиганти като Gucci не останаха имунизирани срещу вълната от критики, след като бяха обвинени в използването на естетика, която изглежда "изкуствена" и лишена от човешки дух.
Gucci
Когато една от най-емблематичните модни къщи в света започне да взема участие в тези изкуствено създадени и преработени визуализации, става ясно, че престижът лесно може да се замени с имитации на модерните генератори.
Индустрията цинично се легитимира чрез аргумента за устойчивост и твърди, че прецизните прогнози ще спрат свръхпроизводството и ще спасят планетата от онези 92 милиона тона текстилни отпадъци. На практика обаче се случва точно обратното.
Gucci
Когато рискът от грешка бъде елиминиран от софтуера, машината за печалби се ускорява до краен предел. Брандовете вече не се страхуват от пазарна инерция, защото алгоритъмът им е гарантирал успех.
Така модата се трансформира в безкраен поток от микротенденции, които не задоволяват реални потребности и се създават само защото софтуерът е потвърдил, че могат да бъдат пласирани.
Gucci
Тази "ефективност" ни коства много, защото ни обезличава. Очите, които ни гледат от рекламните кампании, са красиви дигитални призраци. Перфектни "човешки" лица, "създадени" изцяло от изкуствения интелект, но лишени от минало, права и глас.
Истинските модели са притискани да се превърнат в "суровина", подписвайки договори за дигитална експлоатация, при които образът им се превръща в софтуерен актив за вечна употреба. Така човешкото присъствие става ресурс. Нещо, което се сканира, архивира и експлоатира до изчерпване.
Gucci
Проблемът обаче излиза извън пределите на модния подиум. Защото властта над алгоритмите е концентрирана в ръцете на шепа технократични гиганти.
Подобно на енергийните източници и информацията, културните кодове започват да се управляват от малобройни, но огромни центрове на влияние.
А когато една и съща матрица определя представите за "красота" и "актуалност" в глобален мащаб, това вече не е бизнес. Превръща се в оформяне на колективното съзнание на човечеството.
Gucci
Модата, в своята същност, е висша форма на изкуство. Език, чрез който изразяваме душата си. Тя е манифест на индивидуалността, а не инструмент за манипулация и уеднаквяване на обществените убеждения.
Или поне не би трябвало да бъде. Но оставяйки алгоритмите да диктуват стила ни, превръщаме изкуството в продукция и губим личния си почерк.
Gucci
Но когато всяка новост или тенденция са внимателно пресметнати, изчезват идеите, които винаги са движили индустрията напред. Те са филтрирани, защото софтуерът не вижда лесна печалба в тях.
В крайна сметка, ако модата престане да бъде изящното изкуство с човешко измерение, ще се превърне в стерилен набор от предвидими продукти, купувани от изкуствено програмираните потребители на високотехнологичния свят.
София Лорен, Рим 1966
Добави коментар