Столичният общински съвет прие отчета на кмета Васил Терзиев за изпълнение на Програмата за развитие на туризма за 2025 г. Данните изглеждат позитивни – повече туристи, повече нощувки, възстановени международни потоци.
На ниво статистика това е успех.
БГНЕС Боян Топчийски
Но статистиката не е идентичност. Тя не може да гарантира устойчивост. Истинският въпрос не е колко хора са дошли в София, а защо са я избрали. И още по-важно – дали биха я избрали отново, ако отпаднат евтините полети, концертният календар и бизнес събитията.
Според отчета през 2025 г. в София са пренощували близо 1,4 млн. туристи – ръст от около 9% спрямо 2024 г. Делът на чуждестранните посетители достига 68%. Нощувките надхвърлят 3 млн., а средният престой остава практически непроменен, между 2 и 3 дни.
БГНЕС Боян Топчийски
Това са добри числа. Но те показват и нещо тревожно: София е преди всичко град за кратко посещение.
Град без дефиниция
Успешните туристически столици могат да бъдат обяснени в едно изречение.
БГНЕС Боян Топчийски
Прага е средновековна сценография. Будапеща е Дунав и термални бани. Виена е имперска култура и музика. Краков е концентрирана история. Букурещ е сблъсък между "Малкия Париж" и бруталния социалистически мащаб.
София е много неща едновременно – древен град, православна традиция, социалистически пластове, балканска енергия, планина на 30 минути. Но тя не е ясно формулиран разказ. Тя е колекция от възможности.
Туристите идват. Но рядко защото търсят "София" като идея. По-често идват за удобството – нискотарифен полет, динамичен нощен живот, фестивал, бизнес среща.
Това е конюнктура. Не е бранд.
БГНЕС Боян Топчийски
Ръст без стратегия
Отчетът ясно показва, че София се движи в контекста на общоевропейското възстановяване след пандемията. В ЕС нощувките през 2025 г. надхвърлят 3 млрд., а България е сред държавите с ръст. Това означава, че част от успеха е резултат от обща тенденция, а не от специфична и целенасочена политика на столицата.
Растежът е факт. Но той не отговаря на въпроса как София ще бъде избирана като туристическа дестинация след година, след пет или след десет години.
Устойчивостта в туризма не се създава с календар от събития. Тя се създава със съдържание.
Успешната туристическа стратегия означава способност един град да бъде посещаван целогодишно и многократно, независимо от моментните фактори.
БГНЕС Антон Станков
Това изисква инвестиции в постоянни преживявания – модерни музеи, добре разказана история, интерпретационни центрове, тематични маршрути, качествено поддържани публични пространства.
В отчета се виждат активности – международни изложения, маркетингови кампании, информационни материали, сезонни инициативи, ретротрамваи. Това са полезни инструменти.
Но те са комуникация. Не са стратегия. Стратегията започва там, където градът решава в какво да инвестира като постоянен продукт.
Иконите, които не превръщаме в капитал
София има символи. Катедралата "Св. Александър Невски" е безспорна архитектурна икона. Сердика предлага археологическо наследство в самия център. Витоша е природен ресурс, който малко европейски столици могат да предложат.
Проблемът не е в липсата на активи. Проблемът е в липсата на интеграция. Тези символи съществуват отделно, без да бъдат превърнати в цялостен разказ, който да задържа туристите повече от два дни.
Булфото
Краткият среден престой недвусмислено показва именно това – София е интересна, но не достатъчно "дълбока", за да удължи преживяването.
Град без официален мърч
Най-простият тест за бранд идентичност е въпросът дали градът може да бъде "носен".
София няма официална линия мърч. Няма разпознаваема визуална система, която да бъде материализирана в продукти – тениски, шапки, чанти, плакати, дизайнерски серии.
Да, съществуват брошури и тематични издания. Но това е информационна продукция. Не е бранд.
Когато един град инвестира в официален мърч, той заявява идентичност. Казва: "Аз съм това". Липсата на подобна линия означава, че София все още не мисли за себе си като марка.
Жълтото паве – готовият символ
И тук идва парадоксът. София има символ, който е уникален, визуално силен и исторически натоварен – жълтото паве.
Поставени в началото на XX век като част от модернизацията на столицата, внесени от Австро-Унгария, жълтите павета оформят представителния център на държавността. По него минават царски кортежи, след това социалистически манифестации, а през 90-те години – граждански протести.
Аделина Ангелова
Жълтите павета не са просто настилка. Те са сцена на повече от век политическа история.
Малко столици могат да покажат материален символ, който да носи толкова концентрирана памет.
Това е готов бранд елемент.
Жълтото паве може да бъде графичен знак, визуален патерн, дизайнерска линия. Може да бъде символ, който се разпознава мигновено и извън България. Вместо това днес то е сведено до тема на инфраструктурни спорове.
Туризмът като икономически бустер
Туризмът не е периферия. Той влияе пряко върху хотелиерството, ресторантьорството, транспорта, културните индустрии, креативния сектор, недвижимите имоти.
Когато градът няма ясна идентичност и стратегия за дългосрочно развитие на туризма, той лишава тези бизнеси от един от основните им катализатори.
БГНЕС Боян Топчийски
Ръстът през 2025 г. може да се повтори. Но може и да не се повтори.
Ако София не формулира своя образ, ако не инвестира в съдържание и символи, тя ще остане град, който печели от момента, но не изгражда устойчиво търсене.
Сердика, катедралата, Витоша и жълтите павета са тук. Липсва решението те да бъдат превърнати в бранд.
Добави коментар