На заседанието на Столичния общински съвет на 26 февруари предстои да бъде разгледано предложение на общинските съветници от групата на ПП-ДБ част от улица "Латинка" – в района на руското посолство в София – да бъде преименувана на "Алексей Навални".
Идеята идва в контекста на смъртта на руския опозиционен лидер през февруари 2024 г. и продължаващата война на Русия срещу Украйна.
Предложението, разбира се, не е просто топонимна корекция. То е символен жест – към Москва, към руската демократична опозиция, към европейската позиция за войната. И същевременно е част от по-широкия въпрос: доколко София използва имената на улиците си като политически език.
Идеята не е нова: "Навални" вече беше предложен за "Графа"
Настоящото предложение не се появява в празно пространство. Още през 2024 г., малко след новината за смъртта на Алексей Навални в руски затвор, в публичното пространство се появи петиция и гражданска инициатива, централната столична улица "Граф Игнатиев" да бъде преименувана на "Алексей Навални".
Идеята бе лансирана от обществени фигури и политици с аргумента, че София трябва ясно да се дистанцира от символиката на руската имперска дипломация и да отдаде почит на борбата срещу авторитаризма.
Тогава предложението не стигна до официален доклад в СОС. Но то очерта посоката – името "Навални" вече се разглежда като възможен маркер на позиция, а не просто като чуждо лично име без връзка със София.
Сегашният доклад за ул. "Латинка" е по-умерен и стратегически: става дума за част от улица, която се намира непосредствено до руското дипломатическо представителство. Това следва модела на други европейски столици – протестът да е концентриран именно в адреса на посолството.
София вече има "Героите на Украйна"
Идеята за "Навални" не е първият случай, в който София използва топонимията си като форма на международно послание.
През 2022 г., след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, Столичният общински съвет прие решение алея в непосредствена близост до руското посолство да бъде именувана "Героите на Украйна". Това беше ясен символичен жест, част от вълната на солидарност в Европа.
Тогава аргументът беше морален и политически – че София като европейска столица трябва да заяви позиция срещу агресията и в подкрепа на украинската съпротива. Решението беше прието с мнозинство и влезе в сила.
Този прецедент е важен: София вече е участвала в "адресната дипломация". Въпросът е дали ще продължи по същата линия.
Какво направиха други столици
След 24 февруари 2022 г. редица градове използваха именно имената на улици около руските посолства като форма на политическо послание.
На 10 март 2022 г. общинският съвет на Вилнюс преименува улицата, водеща към руското посолство, на "Ukrainian Heroes Street" ("Улица на украинските герои"). Решението бе взето официално от местните власти, а кметът заяви, че от този момент нататък дипломатите ще използват този адрес във всички свои документи.
През април 2022 г. Прага преименува част от улица "Korunovační", където се намира руското посолство, на "Ukrainian Heroes Street". Това решение бе прието от градския съвет и следваше същата логика – адресът сам да носи политическото послание.
През март 2022 г. общинският съвет на Тирана преименува улицата, на която се намира руското посолство, на "Free Ukraine Street". Това решение беше официално гласувано и аргументирано като акт на солидарност с украинския народ.
В латвийската столица Рига част от улицата пред руското посолство беше преименувана на "Ukrainian Independence Street". И тук става дума за официално решение на градските власти.
Още през 2018 г. участък пред руското посолство във Вашингтон беше именуван "Boris Nemtsov Plaza" – в памет на убития руски опозиционер. След 2022 г. този модел често се цитира като пример за това как градовете могат да използват топонимията си като дипломатически сигнал.
На 24 февруари 2023 г., в контекста на първата годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, част от "Bayswater Road" в центъра на Лондон беше официално именувана "Kyiv Road" ("Киев път") от Westminster City Council – в знак на подкрепа за Украйна и като символичен акт на солидарност с нейната столица.
Това решение обхваща участък от улицата в непосредствена близост до руското посолство и беше прието с аргумента, че "малкият участък ще покаже на хората от Украйна, че тяхната борба има видимо място в нашия град".
Интересно е, че това преименуване не промени официалния адрес на руската дипломатическа мисия (адресът все още остава на "Kensington Palace Gardens"), но името "Kyiv Road" остава официално въведено в градската карта, подплатено с решение на местния съвет и с подкрепата на лондонската общност.
Има, разбира се, и обратни примери - столици, в които подобни идеи бяха обсъждани, но след публичен дебат бяха отхвърлени.
В Хага например бяха разгледани предложения за преименуване на улици в близост до руската дипломатическа мисия, но местните власти се аргументираха, че топонимията не бива да се използва като инструмент за външнополитически послания, защото това създава прецедент за чести и политически мотивирани промени.
В Малта също имаше граждански инициативи за символични преименувания, които не получиха подкрепа с аргумента, че подобни действия водят до практически проблеми за живеещите на съответните улици – смяна на документи, адресни регистрации, навигация – без реален външнополитически ефект.
Общото в тези случаи е разбирането, че градската карта трябва да бъде по-стабилна от текущия политически дневен ред, дори когато обществото ясно заема позиция по международни конфликти.
София между жеста и смисъла
Настоящото предложение за преименуване на част от ул. "Латинка" на "Алексей Навални" поставя София пред избор, който е едновременно градски, морален и политически.
От една страна, София е столица на държава, член на ЕС и НАТО, която официално подкрепя Украйна и осъжда руската агресия. В този смисъл подобен акт би бил логично продължение на външнополитическата линия на страната, преведена на езика на градската среда.
Името "Навални" не би било просто знак за солидарност, а част от по-широк европейски разговор за това как демократичните общества отбелязват жертвите на авторитарните режими.
От друга страна, в София подобни предложения неизбежно попадат в капана на вътрешнополитическите противопоставяния. Особено в силно нагнетена предизборна ситуация, каквато имаме в момента.
Вместо да се разглеждат като въпрос на градска ценностна позиция, те често се превръщат в маркер "кой от коя страна е" във вътрешния политически спектър. Това измества фокуса от същността към тактиката.
Има и трето измерение – институционалното. В Столична община съществува Експертно-художествен съвет, който дава становища по именуванията, но решенията се взимат политически от СОС. Липсата на ясна дългосрочна политика за паметта и символите означава, че всеки подобен казус се решава конюнктурно и на парче.
Така София не изгражда последователен разказ за това какви ценности защитава, а реагира на отделни поводи. А това е ключова слабост.
Както видяхме, в повечето европейски и световни столици, които предприеха подобни действия след 24 февруари 2022 г., целта беше пределно ясна и открито заявена: да се промени самият адрес на руското посолство, така че протестът да не остане абстрактен, а да стане част от ежедневната дипломатическа реалност.
Вилнюс, Прага, Тирана и Рига не просто именуваха пространства "в чест на Украйна", а направиха така, че руските мисии да бъдат официално регистрирани на улици, носещи имена като "Украинските герои" или "Свободна Украйна". Това превърна жеста от символен в институционален.
В София подходът беше различен.
Когато алеята до руското посолство беше именувана "Героите на Украйна", градът изпрати послание, но не стигна докрай. Не беше променен адресът на дипломатическата мисия, не беше засегнато нейното административно пространство. Така жестът остана половинчат – израз на солидарност, но не и на онзи вид адресна дипломация, която другаде ясно показва морална позиция.
Това подсказва, че още тогава в София или не е имало достатъчно политическа смелост, или не е съществувал достатъчен консенсус, за да се направи крачката, която превръща символа в реално послание.
И сега въпросът не е дали една конкретна улица трябва да носи името на Алексей Навални. По-дълбокият въпрос е дали София иска да бъде град, който осъзнато използва публичното си пространство като носител на ценности, или град, който предпочита символният разговор да остава периферен.
Градовете, които през 2022 г. преименуваха улици около руските посолства, направиха това с ясното съзнание, че жестът няма да промени войната. Но те приеха, че моралната позиция също е форма на действие.
Защото имената не са просто ориентири в пространството.
Те са ориентири в ценностите.
Добави коментар