Майкъл Дж. Грийн (със съкращения) за Reuters, 16 март 2026
Има две противоположни визии за това как съюзниците и партньорите на САЩ трябва да се справят с променящия се световен ред. През януари в Давос канадският премиер Марк Карни обяви разрив в глобалната политика и призова средните сили да работят заедно, за да намерят алтернативи на зависимостта от САЩ.
Той представи Пекин като реална противотежест на американската мощ.
ЕПА/БГНЕС Japan PM's PR Office
Междувременно японският премиер Санае Такаичи настоява, че Китай, а не САЩ, е най-разрушителната заплаха, пред която са изправени страните. Зрелищната победа на Такаичи на предсрочните избори през февруари й даде мандат да изготви стратегия за Япония, основана на засилване на сътрудничеството в областта на сигурността със САЩ, въпреки непредсказуемостта на Вашингтон.
Страните от Индо-Тихоокеанския регион, които се намират в сянката на Пекин, осъзнават, че няма реална алтернатива на американското влияние. Вероятно и европейските държави ще стигнат до подобно заключение, въпреки разговорите за стратегическа автономия от Вашингтон.
ЕПА/БГНЕС Mick Tsikas
Ако страните искат, както каза Карни, да бъдат "на масата", а не "в менюто", подходът на Такаичи има по-големи шансове за успех, защото хаосът, предизвикан от Пекин, е по-дестабилизиращ от този на Тръмп.
Стратегията на Такаичи признава, че Япония трябва да изгради широка коалиция от икономически и военни партньорства в Азия и Европа, центрирана около американската сила.
ЕПА/БГНЕС David Mareuil
Визията на Такаичи за японската външна политика е продължение на това, към което се стремеше нейният наставник Шиндзо Абе, министър-председател между 2006–2007 и 2012–2020 г. Тя иска да се съсредоточи върху укрепването на сигурността на Япония и възстановяването на нейното лидерство.
През 2013 г. правителството на Абе провежда серия от военни учения. Тези симулации показват, че при голям сблъсък в Източнокитайско море Япония няма да може да се справи сама с китайската армия. Но и че на САЩ също ще им бъде трудно да се противопоставят на регионалните амбиции на Китай без помощ от Япония и други съюзници.
ЕПА/БГНЕС YONHAP
Всяко японско правителство след Втората световна война използваше мирната клауза в японската конституция, която се отказва от правото да се води война за разрешаване на международни спорове. В смисъл, че японските сили не могат да участват в коалиционни военни дейности със Съединените щати или други регионални съюзници, освен с цел защита на Япония.
Тази клауза беше идеалният претекст Япония да стои настрана от войните във Виетнам и на Близкия изток.
Абе обаче прокарва законодателство, което преосмисля японската конституция, за да позволи на въоръжените сили да се присъединяват към коалиции за колективна отбрана, при условие че съществува заплаха за оцеляването на Япония.
Заедно с това той увеличи финансирането на инфраструктурата в Азия, за да противодейства на китайската инициатива "Един пояс, един път", и свърза НАТО с азиатските съюзници въпреки европейските търкания с първата администрация на Тръмп.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Целта на Абе беше да укрепи връзките между демократичните сили и да засили тяхната колективна решителност.
Тази рамка набра популярност във Вашингтон, както и в Канбера, Лондон и дори Сеул. Първата администрация на Тръмп възприе термина "свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион", за да опише своя подход към Азия, а администрацията на Байдън също запази този термин.
Малко наблюдатели предполагаха, че Такаичи ще се превърне в носителка на тази геополитическа визия. Тя започва политическата си кариера в САЩ, където работи като стажантка при прогресивната конгресменка Патриша Шрьодер. След това се издига в редиците на Либерално-демократичната партия на Япония като предана протеже на Абе.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Целта на Такаичи е да възстанови благоприятния баланс на силите в региона, като се фокусира върху още по-силни връзки със САЩ в областта на сигурността. Тя работи с Вашингтон за създаване на нов съвместен команден щаб в Япония, ускоряване на двустранното планиране за евентуална китайска инвазия в Тайван и увеличаване на японските инвестиции в критични минерали и развитие на енергетиката в Съединените щати.
Япония разширява също съвместното производство на ракети, поддръжката на американски военноморски кораби и самолети в Япония, както и сътрудничеството със Съединените щати по отношение на устойчивостта на веригите за доставки.
ЕПА/БГНЕС Aaron Schwartz
На международни форуми като Г-7 Такаичи вероятно ще следва примера на Абе и ще настоява за солидарност между водещите демокрации, вместо да "намалява риска", дистанцирайки се от САЩ.
Това няма да бъде лесно. Но несигурността в региона може да спомогне за изработването на сериозна стратегия.
Като министър-председател Такаичи знае, че Япония е от ключова за усилията на САЩ да спрат военната експанзия на Китай и да си осигурят достъп до важни минерали. Съветниците на Тръмп също го знаят.
ЕПА/БГНЕС Aaron Schwartz
Стратегия, фокусирана върху сътрудничеството със САЩ, ще даде на Япония повече възможности да ползва американската мощ, за да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена в западната част на Тихия океан.
Дори и при цялата несигурност, идваща от Вашингтон.
Китай не крие амбициите си да бъде доминираща сила в Индо-Тихоокеанския регион. Затова в Австралия, Япония, Филипините и Южна Корея подкрепата за съюз със САЩ остава висока, дори и когато доверието в администрацията на Тръмп спада.
ЕПА/БГНЕС Japan PM's PR Office
Визията на Такаичи вероятно е по-подходяща за Европа, отколкото тази на Карни. Защото НАТО все още се нуждае от американската мрежа от съюзници в Азия, за да противодейства на Китай.
Или както отбелязва един опитен британски дипломат по повод администрацията на Рейгън през 80-те години: "Всичко, което казвате за американците, е вярно…, но те са единствените американци, които имаме".
Майкъл Дж. Грийн е изпълнителен директор на Центъра за изследвания на САЩ към University of Sydney и води катедрата „Хенри А. Кисинджър“ в Центъра за стратегически и международни изследвания.
ЕПА/БГНЕС Franck Robichon
Добави коментар