Президентът Си Дзинпин беше нещо като "Домакин на месеца", след като последователно посрещна Доналд Тръмп и Владимир Путин в Пекин.
Отсъствието на официални споразумения от двете срещи навежда на мисълта за неофициално договаряне на сфери на влияние, очертаване на "червени линии" и негласни пактове за ненамеса.
За пред медиите Тръмп и Си обявиха стабилизиране на отношенията, договори за американско месо и самолети Boeing. Но, разбираемо, главната цел беше развръзка на патовата ситуация около Ормуз. И статуквото в Тайван.
ЕПА/БГНЕС
Това са сериозни геополитически позиции и двамата президенти имаха с какво да "търгуват".
Докато Путин пристигна в Пекин в слаба позиция, заради големите харчове покрай Украйна. Москва отчаяно се нуждае от пари и пазари, но си тръгна само с красиви фрази за "партньорство". Си му осигури над 20 слабовати споразумения за търговия и нови железопътни линии, за да не ядоса Вашингтон до ниво тежки вторични санкции.
ЕПА/БГНЕС Wu Hao
Затова и големите китайски банки масово блокират или бавят плащанията от и към Русия. Икономиката на Китай все още зависи от достъпа до доларовата система и пазарите на САЩ и ЕС. И Си не може да рискува трилионен бизнес заради блокираните сметки на Кремъл.
Най-голям за Русия е проблемът със "Силата на Сибир 2". Путин се надяваше, че Китай ще подпише договора за новия мегагазопровод и на практика да замени загубения европейски пазар. Си Дзинпин обаче категорично отказа, защото не иска да бъде 100% зависим от руски газ.
ЕПА/БГНЕС Alexander Kazakov
Преди войната Путин се изживяваше като лидер на глобален полюс, но сега Китай го третира като закъсал брат. Си купува руския петрол с огромно намаление, а в замяна залива руския пазар с китайски автомобили, битова техника и не много качествени микрочипове.
Тук Москва няма алтернатива.
Китай беше категоричен, че няма да изостави Русия, но няма и да премине границата на директна военна помощ. Един вид: - Ние ще пазим гърба ти и ще имаш икономически тил, но бакиите в Украйна и Европа ще трябва да оправиш сам.
ЕПА/БГНЕС Maxim Shemetov
В замяна Русия даде съгласие Китай да бъде едноличен лидер на BRICS и де факто на Глобалния юг. Така Москва излезе от тези срещи като големият геополитически и икономически губещ.
По-съществен и интересен обаче е триъгълникът Вашингтон–Тайпе–Пекин, който в случая минава през Ормузкия проход.
Защо ни е важно?
ЕПА/БГНЕС Maxim Shemetov
Защото сигурността постепенно се превръща в най-силната валута.
Пекин отдавна е разбрал, че истинската власт в XXI век не се изразява в това коя армия марширува по даден бряг, а чия банкова система, контейнеровози или фабрики хранят хората. За Китай вътрешният мир и задоволяването на средната класа, която вече наброява стотици милиони, са абсолютен приоритет.
Войната носи инфлация, безработица и риск за комунистическата партия. Но търговията носи спокойствие.
ЕПА/БГНЕС Andres Martinez Casares
И докато САЩ харчат милиарди за самолетоносачи и патрули около Иран, Китай сключва 25-годишни икономически договори и изкупува персийския петрол. За Пекин няма значение кой контролира протока на хартия, стига танкерите и суровините да пристигат в Шанхай навреме, за да захранват заводите.
Което е чиста проба геополитически прагматизъм.
Обаче страхът от американските мита си остава. Вътрешният пазар на Китай е под сериозен натиск – имотна криза, застаряващо население и свито вътрешно потребление. Износът за САЩ и Европа е екзистенциален за Пекин. И едни 60% мита, наложени от Тръмп, може да доведат до безработица и социално напрежение.
ЕПА/БГНЕС Wu Hao
Това прави Си Дзинпин "настроен за търговия и сделки". Защото стабилността у дома преминава през достъпа до американския потребител. Но какво на практика се изтъргува на срещата между двамата президенти?
Ормуз срещу Тайван. Но с уточнения.
Ако (хипотетично) Китай сложи ръка на тайванските фабрики за полупроводници – TSMC – Пекин буквално ще контролира "мозъците" на всичко. От iPhone и сървърите за изкуствен интелект на Google до американските изтребители F-35.
ЕПА/БГНЕС Go Nakamura
Тайван е червена линия и Тръмп я представя като "чип за преговори". Така принуждава Си да направи икономически отстъпки по отношение на американския износ. И най-вече – да даде зелена светлина за довършване на започнатото в Ормуз.
Реалността е, че Китай нищо не губи от статуквото в Тайван. Тайпе има инвестирани над 200 милиарда долара в китайската икономика и милиони тайванци работят и живеят в Китай. Си Дзинпин знае, че една изстреляна по Тайпе ракета ще взриви китайския износ за десетилетия напред.
От друга страна Тайван е неприкосновена технологична крепост на Запада. А в момента икономическият растеж и избягването на американските мита са въпрос на оцеляване на режима в Китай.
ЕПА/БГНЕС Maxim Shemetov
Така че Китай предпочита тайванските пари пред тайванските руини.
За Тръмп пък е важно Си, като основен купувач на ирански петрол, да не блокира действията на САЩ в Иран. Двамата президенти символично призоваха за "отваряне на Ормузкия проток". Така Китай показва, че е склонен да пази корабоплаването, което храни китайската икономика, но оставя на Вашингтон свобода на действие в Ормуз.
А положението в Тайван си остава такова, каквото е в момента.
ЕПА/БГНЕС Andres Martinez Casares
Затова и присъствието на американските технологични милиардери в Пекин не беше протоколно. Tim Cook от Apple, Elon Musk от Tesla и лидерите на индустрията с чипове бяха там като неофициални съавтори на задкулисното споразумение. Което са гаранции за Китай, че американските мита няма да задушат икономиката му, а технологичният сектор ще запази веригите за доставки и сигурността на Тайван.
Това, което на пръв поглед прилича на геополитическо отстъпление и от двете страни, всъщност се оказа класическа корпоративна сделка. В нея Тръмп беше главното действащо лице на американския капитал, а Си – гаранция за ненамеса.
ЕПА/БГНЕС Go Nakamura
В крайна сметка светът се разделя на контролирани зони и големите не искат да се сблъскват директно, а да съжителстват контролирано, чрез икономика, технологии и точно разчертани сфери на влияние.
САЩ получи в Пекин зелена светлина да разчисти сметките си в Близкия изток, Ормуз и Иран. Русия си гарантира протекция от западния натиск в своята сфера. А Китай бавно и методично изкупува икономическото влияние в Азия, но без да закача Тайван.
Източник VCG
Добави коментар