Генералното разминаване

Благодарение на географията България има важно геостратегическо място в плановете на НАТО и Европа. Докато Европа присъства в плановете на София просто като пасивен източник на средства и сигурност. Второто задължително наготово.

А Европейската отбрана преминава през най-мащабната реорганизация от края на Студената война. ЕС и НАТО инвестират стотици милиарди, за да наваксат пропуските в сигурността. Като фокусът се измества от теоретични концепции към масирано индустриално производство и реална защита на границите.

europa.eu 

По линия на сигурността, взаимоотношенията между Брюксел и София се развиват непропорционално.

За НАТО страната ни е геополитически аванпост на Черно море. ЕС разчита на България и Румъния за поддържане на морските пътища, противодействие на плаващи мини и разузнаване. Европейската комисия дори одобри българския национален план по SAFE, по който страната ни ще получи до 3,26 милиарда евро заемно финансиране за отбранителни инвестиции.

ЕПА/БГНЕС Georgi Licivski

Тези пари са целеви – за модернизация и интеграция в общоевропейските отбранителни системи.

България е и сухопътен коридор за бързо придвижване на войски от Гърция или Турция към Източния фланг, където са Румъния и Украйна. Затова ЕС настоява за бързо изграждане на инфраструктура готова и за гражданска, и за военна употреба.

europa.eu

Но независимо от очевидната финансова изгода и обективните рискове за сигурността, българският политически елит подхожда към европейската отбрана с консуматорски манталитет. Очакването е, че НАТО и ЕС ще ни пазят по подразбиране, без ние да полагаме сериозни усилия.

За Европа България е стратегическа необходимост, която трябва да бъде укрепена и въоръжена. И София бавно се събужда от десетилетния си сън в сферата на сигурността. Но не водена от някакъв проблясък на дългосрочно планиране, а от безкомпромисната геополитическа реалност и финансовите стимули на Брюксел.

ЕПА/БГНЕС Антон Станков

Под прекия натиск на съюзниците, на срещата на върха на НАТО в Хага, правителството беше принудено да приеме безпрецедентен Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.

Съветът на ЕС пък активира специално изключение за България за периода 2025–2028 г. То позволява временно да се използва допълнителна фискална гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана.

ЕПА/БГНЕС Olivier Matthys

Проблемът с "летаргията" обаче не е липсата на пари, а административният капацитет. Защото между планирането и реалната покупка на оръжие в България минава толкова време, че технологиите остаряват още преди да бъдат доставени.

Но като говорим за България, правителството или София опираме главно до фигурата на Румен Радев. По линия на сигурността нещата там са разделени между образа на военния професионалист, който е натовски генерал, и прагматичния политик, в случая министър-председател.

ЕПА/БГНЕС Olivier Matthys

Западните партньори и аналитичните центрове описват политиката му като "мек антиатлантизъм" с уклон към "умиротворяване на Кремъл". Но без категорично да го считат за втори Орбан.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и висшето командване на Алианса приемат Радев като предвидим партньор. Той не саботира нито многонационалната бойна група на НАТО в Ново село, нито мисиите на KFOR.

В Брюксел обаче има дълбоко раздразнение от политическата му реторика.

ЕПА/БГНЕС Necati Savas

Изказванията, че "Европа е станала жертва на собствената си амбиция за морално лидерство", и острите критики срещу санкциите и въоръжаването на Киев се разглеждат като мегафон, който Москва използва, за да демонстрира изкуствено разделение в ЕС.

Като възпитаник на Американския военновъздушен колеж в Алабама, Радев прекрасно знае, че България няма алтернатива извън чадъра на НАТО и финансовата (по)мощ на ЕС. Неговата визия за Европа обаче не е идеологическа, а строго прагматична.

ЕПА/БГНЕС Metin Aktas

Във външнополитическата програма на правителството членството в ЕС и НАТО остава твърда посока. Но Радев държи на "по-настъпателно" отстояване на националния интерес. В Анкара, на срещата на върха на НАТО, неговото послание беше недвусмислено: "Алиансът трябва да остане единен, но и разумен, за да се избегне ядрена ескалация".

Генералът вижда съюзите като щит, а не като платформа за офанзивни геополитически сблъсъци. Което е стратегическа предпазливост. Защото като бивш пилот и командир на ВВС, неговото мислене е базирано на реалния баланс на силите. 

Летецът-изтребител Радев смята, че пълна военна победа над ядрена сила като Русия е математически малко вероятна без риск от глобален конфликт. 

И е прав.

Но политикът Радев е по-близо до позицията на словашкия премиер Фицо. Той е склонен да критикува Европейската комисия за Зелената сделка, енергетиката и миграцията. И винаги е готов да напомни, че Брюксел налага политики, които отслабват икономическата сигурност на по-бедните държави членки.

Защо ни е важно?

Geert Vanden Wijngaert

Проблемът е склонността на министър-председателя да "седи на два стола". В стремежа да балансира между силно проруските настроения сред голяма част от българите и твърдите съюзнически ангажименти на страната, той става за Европа нещо като "съюзник по неволя и необходимост".

Тоест – политик, който няма да изкара България от западната орбита, но и на когото Брюксел трудно би се доверил за воденето на съвместни стратегически инициативи на предна линия.

А това има реална икономическа цена.

euronews.com AP

Българската оръжейна индустрия спечели огромни средства от войната в Украйна. За периода 2022–2024 г. приходите от отбранителен износ достигнаха 13 млрд. лева. Секторът осигурява работа на повече от 70 000 души и допринася с над 4% за БВП.

Но европейската отбрана се променя много по-бързо от традиционната българска оръжейна индустрия. Европейският фонд за отбрана насочва средствата си към изкуствен интелект, киберотбрана, дронове и системи за противодействие на дронове, сателити, квантови технологии и ново поколение военна техника.

europa.eu

България не е изключена от новата европейска отбранителна индустрия и има достъп до нейните пари. Но има огромна разлика между това да произвеждаш боеприпаси за чужда армия и да бъдеш част от европейската технологична екосистема, която създава следващото поколение оръжия.

Така България рискува да остане в ролята на производител на традиционни боеприпаси, докато партньори като Румъния, Чехия и Полша се борят и най-вероятно ще привлекат голяма част от инвестициите в новите европейски отбранителни производства.

Защото са предвидими.

consilium.europa.eu

България също може да "влезе" в тези програми, но дали ще успее да превърне отворената врата в дългосрочно индустриално присъствие зависи от външната ни политика.

И така генералното противоречие е, че Европа има стратегическа нужда от България, докато България все още се държи така, сякаш Европа е просто източник на пари и сигурност.

И вместо да се превърнем в производствен хъб и да генерираме милиардни печалби за икономиката си, политическото желание "да не се бъркаме в украинския конфликт" може да лиши българския бизнес от най-апетитните договори на Стария континент.

theparliamentmagazine.eu Michal Busko

Да, сигурно ще вземем въпросните 3,26 млрд. евро заемно финансиране по европейския SAFE. Ще увеличим и разходите си за отбрана до 5% от БВП.

Но ако останем единствено клиент, просто ще изхарчим милиардите. А ако успеем да се превърнем и в производител, разработчик и част от европейските вериги за доставки, тези милиарди могат да създадат нова индустрия, модерни технологии и дългосрочна икономическа добавена стойност.