Малките нации обикновено имат най-силен инстинкт за самосъхранение.
Гренландците са типичен пример. Те са около 56 000 души и дори нямат собствена армия. Но притежават територия, която е геостратегическа шестица от тотото, заедно с потенциални залежи на 25 от 34-те най-важни суровини в списъка на ЕС.
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
Сигурно затова нямат желание да се присъединяват към Европейския съюз. Всъщност нямат желание да се присъединяват към никого.
Съседна Исландия например наскоро отхвърли с референдум предложението за подновяване на преговорите за членство в ЕС. Вотът е директен отговор на нарастващия геополитически натиск в Арктика.
Но Гренландия, която напусна Европейската общност през 1985 г., няма никакво намерение да се връща обратно като пълноправен член.
Като бивша колония на Дания гренландците са изключително ревниви към суверенитета и автономията си. Не искат да заменят опеката на Копенхаген с подобна, независимо дали идва от Брюксел или Вашингтон.
Това е много реалистична тактика: "Ние не застрашаваме никого и нямаме нужда някой да ни пази. Затова копайте на воля и слагайте военните си радари, но плащайте подобаващо и не посягайте на суверенитета ни."
ЕПА/БГНЕС Olivier Hoslet
Защо ни е важно?
Брюксел изпраща Урсула фон дер Лайен да подписва политически декларации и да предлага нов пакет от 200 милиона евро за суровини, енергетика, кабели, сателитни връзки и администрация.
Но на практика наддаването е за това кой ще успее да превърне огромния минерален потенциал на острова в реални инвестиции и добивни проекти.
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
Проблемът е, че Европа има навика да администрира и регулира процеси, които още не са започнали.
За правителството в Нуук ЕС е прекалено муден и обременен от бюрокрацията си. И докато европейските изпълнителни директори не отидат в Гренландия с готови договори и чекове, декларациите на ЕК са просто хубави намерения.
Датският премиер Мете Фредериксен (вляво) поздравява ръководителя на правителството на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
Копенхаген например прекалено дълго приемаше Гренландия като даденост – една бивша колония, която "издържа" чрез годишни субсидии. Обаче това високомерно отношение само подсили движението за независимост на острова.
И сега Дания е принудена спешно да балансира, защото разбра, че без Гренландия губи козовете си в геополитическото раздаване в Арктика. Като това е умалено копие на европейския проблем – закъснели реакции и лежане на стари лаври.
Atlantic Council
От друга страна, Доналд Тръмп подхожда към Гренландия не като дипломат, а като предприемач на недвижими имоти. Но независимо дали стилът му се харесва в Брюксел, неговият натиск събуди всички от зимния сън.
Да, президентът гледа на сигурността и ресурсите като на семеен бизнес – пряк интерес, без идеологически завои. Любопитното в случая обаче е, че гренландците отговарят със същото. Те защитават социалния си стандарт, образованието и чистата природа.
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
С политическите си решения Гренландия даде да се разбере, че няма да бъде пасивен партньор. Нито на Европа, нито на Вашингтон. И който иска ресурсите ѝ, ще трябва да плати за тях, преди конкурентите да са ги изпреварили.
Така, притисната от суперсили, Гренландия показва на света, че малкият играч може да диктува условия, стига да знае точната цена на това, с което разполага.
Което е поддържане на рисков но много прагматичен геостратегически баланс.
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
Добави коментар