На предстоящото си заседание Столичният общински съвет ще разгледа доклад на кмета Васил Терзиев, съдържащ Годишен отчет за 2025 г. по Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на София.
Документът съдържа огромно количество данни и стойности относно изпълнението на заложените десетки мерки за намаляване на замърсяването - от подмяна на печки на дърва и въглища до нискоемисионни зони, озеленяване и качеството на пътната настилка.
Но сред многото сложни политики и европейски проекти има една мярка, която изглежда банално проста, но е доказано ефективна и в същото време очевидно подценявана от Столична община - миенето на улиците.
Защото голяма част от праха в София не идва директно от комините или ауспусите, а от самите улици. Натрупаните фини частици, калта, строителният прах и износената настилка постоянно се вдигат обратно във въздуха от автомобилите и вятъра. Този процес има име - ресуспендиране на прах - и е сред най-сериозните проблеми за качеството на въздуха в големите градове.
Точно затова миенето на улиците не е козметика. То е политика за запазване на общественото здраве.
Как се мие според отчета
Докладът показва, че през последните години София сериозно е увеличила мащаба на миенето и машинното почистване на улиците. Ако през 2018 г. измитите площи са били около 143 хил. декара, през 2025 г. те вече достигат над 420 хил. декара — почти три пъти повече.
Основната част от дейността се извършва чрез два метода — миене с автоцистерни с маркуч и миене с дюзи. Първият позволява по-силно отмиване на натрупан прах, кал и наноси, но изисква повече вода и техника. Вторият е по-бърз и обхваща значително по-големи площи, особено по основните булеварди и транспортни коридори.
Само през 2025 г. за двете дейности са изразходвани общо над 11 млн. лв.
Отчетът отделя внимание и на оросяването на улици и площади — мярка, която се прилага в горещи периоди върху вече почистени улични платна. Целта е не само да се ограничи повторното вдигане на праха във въздуха, но и локално да се охлажда градската среда.
Точно тук вече се вижда връзката между чистотата на улиците и по-новите политики за климатична адаптация.
Защо улиците пак са прашни
Ако вдигнем поглед от официалния отчет обаче и погледнем към реалното състояние на улиците и тротоарите в града, подобрението все още трудно се забелязва. Цистерната и работникът с маркуч продължават да са рядко срещана екзотична гледка, а малката механизирана техника за метене и вакуумно почистване не е част от ежедневието ни.
Паралелно с това продължават и сигналите за некачествено миене, формално изпълнение и слаб контрол върху фирмите.
През последните години многократно се появяваха журналистически репортажи и граждански сигнали за улици, които формално се водят измити, но реално остават прашни. Често се коментира и практиката машините да минават в часове с интензивен трафик, когато ефектът е минимален, или да извършват твърде бързо и повърхностно измиване.
Това всъщност е големият въпрос. Не дали София мие улиците. А дали ги мие достатъчно системно, достатъчно качествено и достатъчно ефективно.
Когато миенето е било символ на модерност
Любопитното е, че миенето на улици съвсем не е нова идея за София.
Още в началото на XX век градът изгражда организирана система за поддържане на улиците, особено в централните части. В архивни снимки от 20-те и 30-те години се виждат специализирани водоноски и екипи, които редовно мият булевардите около Градската градина, Ларгото и централните търговски улици.
Тогава тази практика се възприема като белег на модерна европейска столица.
В старите софийски вестници темата дори присъства като символ на "европеизирането" на града. Миенето се извършва основно рано сутрин или късно вечер, за да не пречи на движението и за да има по-голям ефект.
Първоначално се зползват конски цистерни, а по-късно и първите моторизирани машини.
По времето на социализма миенето на улиците също е постоянна практика, особено по големите булеварди и около обществените пространства. Много софиянци още помнят нощните цистерни, които минаваха през центъра в ранните часове.
Разликата е, че тогава автомобилите са били значително по-малко, а строителният натиск — несравним с днешния.
Само вода ли е достатъчна?
Днес София разчита основно на традиционното миене с вода. Това е необходима мярка, но не винаги е достатъчна, особено когато става дума за фин прах, натрупан по настилките, около бордюрите и в участъци с интензивен трафик.
В много европейски градове миенето на улици вече не означава просто цистерна с вода. То е технология за контрол на праха. В Хелзинки например, където след зимния сезон по улиците остава голямо количество пясък, соли и фин прах от настилките, се използва т.нар. "свързване на праха".
Хелзинки
Освен интензивно измиване с машини под високо налягане върху настилките се разпръскват разтвори, най-често на калциев хлорид, които задържат фините частици и не им позволяват лесно да се върнат обратно във въздуха.
Подобни технологии се използват и в други северни градове, където пролетното запрашаване след зимата е сериозен проблем. Там мокрото почистване се комбинира с вакуумни системи, високонапорно измиване и препарати за потискане на праха.
Хелзинки
Целта не е улицата просто да изглежда измита, а реално да се намали количеството частици, които автомобилите вдигат във въздуха наново.
В Париж миенето на улиците е ежедневна дейност в голяма част от централните райони.
Освен класическите миещи машини градът използва компактни електрически машини за почистване на тротоари, велоалеи и пространства около дървета и градско обзавеждане — местата, където най-често се натрупва фин прах.
Париж
В периоди на горещини и засушаване честотата на миене се увеличава, а част от улиците се оросяват допълнително с цел намаляване на праха и охлаждане на настилките. Париж постепенно преминава и към техника с по-нисък разход на вода и системи за повторно използване на непитейна вода за миене.
В Берлин също се прилага много по-агресивна схема за мокро почистване на основните булеварди и транспортни коридори.
Берлин
На места с интензивен автомобилен трафик улиците се мият по няколко пъти седмично, като се използват машини с вакуумно засмукване на фините частици. Особено внимание се отделя на пространствата около спирки, кръстовища и трамвайни трасета, където прахът се натрупва най-бързо.
Германските градове отдавна разглеждат миенето не само като въпрос на чистота, а като част от политиката за качество на въздуха.
Берлин
Простата мярка, която работи
На този фон София все още изглежда значително по-консервативна както по отношение на технологията, така и по отношение на честотата. Въпреки отчетеното увеличение на измитите площи, миенето в много квартали отсъства или се извършва твърде рядко, а използваната техника е предимно класическа.
Голяма част от процеса разчита основно на вода и механично отмиване, без специализирани технологии за задържане или извличане на фините прахови частици.
Същевременно, продължават съмненията за качеството и контрола. А точно те са ключовите фактори за ефективността. Защото миенето на улици работи само когато е постоянно и системно, извършва се в правилните часове, технически качествено е и се проверява реално, а не по документи.
В Годишния отчет на програмата за качеството на въздуха на тази дейност е отделена едва страница и половина от близо сто страници доклад.
А всъщност това е една от най-простите и едновременно най-ефективни мерки срещу финия прах в големите градове.
Затова София трябва да започне да разглежда миенето на улиците не като комунална дейност, а като част от политиката за обществено здраве и качество на живот. Защото в град, в който прахът постоянно се връща обратно във въздуха, чистата улица не е естетика.
Тя е въпрос на здраве.
Добави коментар