След размяна на остри реплики между Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц Пентагонът реши да изтегли 5000 военнослужещи от Германия.
Паралелно с това обаче телефонната комуникация между Кремъл и Вашингтон е по-активна от всякога. Официалната тема беше Иран. Но какво се крие зад официалната версия може да бъде интерпретирано по много начини.
ЕПА/БГНЕС Samuel Corum
Възможен прочит е, че Вашингтон се опитва да пренареди баланса в Европа чрез комбинация от натиск и затваряне на очите. Така изтеглянето на американски сили от Германия става част от много по-коварна логика.
Ако САЩ принудят съюзниците да поемат големия дял от собствената си отбрана и санкционират политическото "неподчинение" на Германия, може да се отвори мегдан за "по-гъвкави" отношения с Москва.
Тази бизнес логика не е нова. И тук наистина става дума главно за пари.
ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke
За САЩ силна и напълно автономна Европа – особено ако започне да действа икономически независимо или в синхрон с Китай – може да се превърне в стратегически конкурент. За Русия пък обединена и стабилна Европа остава основна пречка пред възстановяването на сфера на влияние в постсъветската епоха.
Това загатва един много опасен сценарий. Защото всяка форма на "тлееща", локализирана нестабилност в Европа би могла да обслужва интересите на двете големи ядрени сили.
За Вашингтон това означава повишено търсене на военна техника, енергийни доставки и стратегическа зависимост. За Москва – вътрешна консолидация чрез образа на външния враг и гарантирано високи цени на суровините.
ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke
Подобна хипотеза, разбира се, няма как да се докаже, но се вписва в логиката на интересите.
Разговорите между Путин и Тръмп, съчетани с изтеглянето на войски от Германия, могат да се тълкуват като сигнал за възможно преформатиране на зоните на влияние. Или поне като опит за: "Ние ще се фокусираме върху Тихия океан, а вие поддържайте напрежението в Източна Европа, за да не може континентът да стане истински военен играч."
При такова "стечение на обстоятелствата" Европа би била по-скоро обект, отколкото геополитически субект. Защото Брюксел е притиснат между американския натиск за поемане на повече отговорност и руския стремеж към ревизия на статуквото.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
За текущата администрация във Вашингтон либерална, регулирана и тромава Европа е по-скоро тежест, отколкото партньор. И докато е силна и мирна, тя е икономически конкурент на САЩ. Но ако е в състояние на "тлееща война" и всяка "сухопътна война" би свършила работа, тя е пазар за сигурност.
Вътрешните разделения и бавните институционални реакции само задълбочават тази уязвимост.
Икономическото измерение на този процес също не бива да се подценява. Един сериозен конфликт или продължителна нестабилност в Европа би концентрирал капитал и ресурси в ограничен брой сектори – най-вече отбрана и енергетика.
ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke
Това би ускорило зависимостта на Европа от външни доставчици и би отслабило традиционните ѝ икономически предимства.
Защо ни е важно?
Исторически САЩ винаги са печелили най-много след двете световни войни. Тогава капиталите бягат към Америка, а след това Европа се възстановява с американски кредити. Русия, от своя страна, винаги се е възползвала от нестабилността в Европа като възможност за разширяване на влиянието си.
Всичко това не означава задължително координация между Вашингтон и Москва, но показва съвпадение на интереси в конкретната ситуация.
ЕПА/БГНЕС Hannibal Hanschke
В тази намирисваща на стратегическа игра ситуация ролята на Германия става много важна. Мерц естествено осъзнава риска Европа да бъде избутана в геополитическата периферия и затова маневрира внимателно. От една страна говори за европейска автономия, но не забравя да подчертава значението на САЩ като основен съюзник.
Тази двойнственост не е мекушавост, а отразява реалността. Защото Германия не може да си позволи официален "развод" с Вашингтон. Но не може да игнорира и крещящата нужда от самостоятелна европейска отбранителна политика.
Алтернативите са крайно противоположни: бавно и скъпо изграждане на автономия или постепенно адаптиране към васална зависимост.
ЕПА/БГНЕС Clemens Bilan
В крайна сметка дали се готви "голяма задкулисна сделка" между Вашингтон и Москва е въпрос, който лесно може да бъде отхвърлен като конспиративен. Но дали Европа ще събере кураж и капацитет да не бъде пасивен участник в подобен сценарий е въпрос на политическа практика.
Защото ако конспиративната теза се окаже реалност, Европа ще трябва да избира между почти васална зависимост и стратегическа автономия.
Останалото е въпрос на тактика.
Добави коментар