Лунният билборд

Луната е интересна част от съвременната геополитика, по-точно от астрополитиката. Тя е символ на научен престиж и обект на сериозни стратегически и икономически интереси. Според учените най-важен за хората е водният лед в кратерите на Южния полюс.

Умните глави казват, че той ще помага за производството на гориво и кислород, което може да направи Луната "бензиностанция" за мисии към Марс.

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

В тази "лунна надпревара" има два основни блока.

Програмата "Артемис" на САЩ обединява десетки държави, дори България. А китайско-руският проект за Международна лунна изследователска станция иска да изгради постоянна база до 2030 година.

Но това предполага налудничави пари за ПР шумотевица. Защото използването на лунните ресурси не звучи като сериозно начинание.

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

Вашингтон не може да държи отворен Ормуз, а Москва е "замръзнала" в Донецк от години. Какво остава за разработване на лунната повърхност. Пък и кой, кога и защо ще ходи на Марс?

И все пак, важното е дали в разработването на Луната наистина има икономически смисъл.

За да се превърне тя в ресурсна база, трябва да се изгради цяла индустрия от нулата. Това са транспорт, добив, преработка и връщане на суровините обратно на Земята. Всеки един от тези етапи е скъп, рисков и зависим от технологии, които все още не са достатъчно надеждни за масово приложение.

ЕПА/БГНЕС Aubrey Gemignani

Добивът на хелий-3 или метали е теоретично възможен, но енергийната и финансова цена за доставката им е абсурден бизнес план. Ако логистиката на Земята и без друго е достатъчно трудна, тази до Луната е направо икономическо самоубийство.

Поне за момента. 

Дори при оптимистични сценарии възвръщаемостта е неясна и осъществима след десетилетия. Такива проекти не могат да съществуват без тотално държавно финансиране. И това ги прави политически инструмент, а не реална икономическа дейност.

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

99% от ползата от Космоса идва от ниска земна орбита – прогноза за времето, навигация, интернет, земеделие. Луната, в сравнение с тях, не носи почти никаква директна "печалба" за ежедневието ни.

Има около 15 000 спътници около Земята, които струват жълти стотинки, сравнено с "Artemis II". Ежесекундно те изследват огромно количество неща в космоса и подават информацията към Земята.

Полезна информация, текуща и важна.

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

Обиколките около Луната са фойерверки за отвличане на вниманието от реалните проблеми на реалните хора.

Защото Луната е геополитическо позициониране. Самата "космическа надпревара" е форма на нова Студена война и поредно бойно поле. Когато великите сили не могат да се разберат за границите по Земята, един флаг на Южния полюс на Луната е добра реклама и геополитически маркетинг.

Много скъп билборд, който "доказва", че "нашата" система е най-велика.

Защо ни е важно?

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

Точно защото не ни е важно, но наивно вярваме, че тези проекти са необходими и неизбежни.

Докато всички следим коя ракета ще излети първа, достъпът до чиста вода, енергийната бедност или неравенството остават на заден план, "затрупани" от космически прах.

Така Космосът става оправдание за поддържане на статуквото. И вместо да поправяме основите на "къщата" тук, ние гледаме към "покрива" в звездите.

ЕПА/БГНЕС Cristobal Herrera-Ulashkevich

Когато "големите" играчи са личности с месиански комплекс и огромен егоцентризъм, пространството за нормалност и разумна алтернатива се свива до минимум. Космическите ракети изглеждат добре на екран и пълнят праймтайма, но не плащат сметките за храна на обикновения човек.

Слава Богу, историята познава много примери, в които мегаломанските проекти на даден лидер се сриват под тежестта на собствената им икономическа несъстоятелност.

В този смисъл икономиката може да се окаже "естественият враг", който не може да бъде купен, уволнен или импийчван.

Но хората сме глупаво, страхливо стадо.

И винаги ще имаме нужда от пастири. А който от тях свири най-сладко на кавал и има най-свирепо куче...

Ние предпочитаме илюзията за сигурност и фалшиво величие пред отговорността да бъдем свободни.

Ако продължим с метафората, "лунната геополитика" е поредната мелодия на кавала. Нещо далечно, блестящо и вдъхновяващо, което да държи стадото загледано в небето, докато кучетата го заграждат на земята.

NASA

Проблемът на този модел е, че щом пасището, разбирай икономиката, се опоска, никаква музика няма да може да заглади положението.

Ако средностатистическият труженик реши, че му е писнало от фалшиви мелодии, реалността ще намери начин да приземи овластените "геополитически лунатици".

Било чрез избори или чрез икономическите закономерности.

PIXABAY Fernando Zhiminaicela