От изложбата на Dolce & Gabbana "From the Heart to the Hand" / Гран Пале, Париж
Мъжкото ревю на Dolce & Gabbana в Милано предизвика вълна от критики. Не заради слаб дизайн или липса на оригиналност, а заради факта, че всички модели били бели мъже със сходна визия.
The Guardian го описа като "парад на изцяло бели модели", а в социалните мрежи тръгнаха иронични коментари от типа "50 нюанса бяло".
ЕПА/БГНЕС Matteo Bazzi
Моделът Бела Хадид дори заяви, че е "шокирана, как някой все още подкрепя тази компания", припомняйки стари обвинения в расизъм и дискриминация.
И точно тук започва истинският проблем – в очакването, че един частен бранд е длъжен да отговаря на външно наложени морални стандарти.
ЕПА/БГНЕС Matteo Bazzi
Dolce & Gabbana не са държавна институция, нито обществена фондация. Не представляват цялото човечество, а и не са длъжни да го правят.
Те са частен бизнес с история и ясно разпознаваем стил. Което означава, че имат пълното право да изберат как да изглеждат техните ревюта и какви лица да представят дрехите им.
ЕПА/БГНЕС Matteo Bazzi
Ако са се спрели на бели модели – ОК. Ако решат да показват само чернокожи, азиатци или възрастни хора – пак е техен избор. Това не е акт на омраза, а селекция, базирана на авторска концепция.
Ако визията им не се харесва на някого – просто не купува. Свободният пазар отдавна се крепи на този механизъм. Проблемът е, че още преди нещата да стигнат до пазара, вече от брандовете се очаква да създават продукти, които демонстрират правилните политически позиции.
Защо са "правилни" и кой ги определя е друг разговор. Но заради тях модата постепенно се превръща от пространство за естетика в поле за идеологическа отчетност.
ЕПА/БГНЕС Matteo Bazzi
И тенденцията не е изолирана. Тя е част от процес, в който думите diversity, inclusivity и representation от възможност се превърнаха в задължение за всички. Без опция за различни гледни точки. Просто норма, от която не бива да се отклоняваш.
Тоест – "свобода" се допуска само ако води до предварително одобрен резултат.
За съжаление "правилните" резултати не се определят спонтанно от обществото. Те се налагат от добре позната политическа идеология, пренесена в масовата култура от социални мрежи, корпоративни структури и активистки организации.
ЕПА/БГНЕС Matteo Bazzi
Липсва органичен културен процес, защото е заменен с целенасочено моделиране на съдържание.
Същата логика се вижда и в киното. Казусът със "Снежанка" и избора на Рейчъл Зеглър се превърна в символ на сблъсъка между традиционен образ и съвременна идеология. Героинята "с кожа бяла като сняг" беше пребоядисана в името на модерни представи за задължително разнообразие.
Решението, естествено, предизвика сериозна съпротива. Онлайн рейтингите паднаха до супер ниски нива за бранд като Disney, а крайната печалба остана далеч под очакванията.
IMDB
Tук не става дума за омраза към актрисата, цвета или расата. Провалът беше резултат от усещането, че не се разказва история, а се налага послание.
Публиката винаги е отворена към нови светове, герои или приказки. Проблемът идва, когато стари, обичани и наложени културни образи се използват като носители на идеологически експерименти.
В това е големият парадокс.
ЕПА/БГНЕС Bienvenido Velasco
Непрекъснато се обсъжда свободата на изразяване, но тя важи само ако води до правилния, предварително одобрен резултат. Ако дизайнерът избере "грешните" модели – атака; ако режисьорът следва оригиналния образ – липсва му чувствителност.
И който откаже да участва в играта, моментално става проблемен.
Обаче истинската толерантност означава да приемеш, че някой може да има различен вкус, визия или естетически идеал от твоя. Предполага да приемеш, че не всяко произведение е длъжно да представлява лично теб.
Wonderlabel Created with Midjourney
Изкуството никога не е било създавано чрез квоти. Големите брандове, важните филми и значимите стилове са плод на силни личности с ясно изразена визия, а не на комитети по морално съответствие.
В момента, в който творецът първо се замисли кого може да обиди, а не какво иска да създаде, той престава да бъде артист.
Dolce & Gabbana имат пълното право да изграждат бранда си според тяхната визия. Disney могат да преразказват приказките си така, както смятат за правилно. Това, което никой няма право да очаква обаче, е всеобщо съгласие и задължително възхищение.
ЕПА/БГНЕС Matteo Corner
Творците решават какво да създават. Хората избират дали го подкрепят. Точно в тази двупосочност се съдържа истинската свобода. Всичко извън нея е просто идеология, маскирана като морал.
Добави коментар