Кралят на Великобритания даде зелена светлина брат му да бъде арестуван. С потенциални обвинения за споделяне на поверителна държавна информация с Джефри Епстийн.
Това е безпрецедентен момент в съвременната история. Защото става дума за криминално разследване от граждански власти. Което е сериозен пример за независимост на правосъдието.
Епстийн, разбира се, беше "от лошите". С уникална дарба да събира в една спалня учени, политически лидери и кралски особи. Което го превърна в Цар на компромата.
Credit Image Epstein EstateHouse Oversight ZUMA Press Wire
Но арестът на принц Андрю пробива крепостта на недосегаемите.
Парадоксът е огромен и удря десетката на политическата ирония на годината. Докато Тръмп например използва властта, за да размива границите между правосъдие и лична воля например, Чарлз III прави обратното. Използва върховната си власт, за да се подчини на закона.
Кралят е наясно, че в света на популизма оцеляването на короната не зависи от божествено право, а от морална легитимност. Давайки "зелена светлина" за ареста своя брат, той де факто каза: Ако монархията няма да е морален пример, няма смисъл да съществува.
ЕПА/БГНЕС Adam Vaughan
В пълен противовес на американския президент, който функционира на принципа: Лоялността към мен е над закона.
И двете послания са много силни. Важното в случая е как един крал показва на един "цар", че демократичният ред е жив, макар и облечен в хермелин.
В този смисъл "прашасалата" монархия се оказа по-гъвкава и модерна в прилагането на държавност от "най-великата демокрация". Защото Чарлз избра да бъде държавник, докато повечето автократи по света предпочитат да бъдат владетели.
ЕПА/БГНЕС Samuel Corum
За справка:
91 държави, от приблизително 190 в момента, са вариация на автокрация, като демокрациите са паднали до 88. А над 70% от световното население, или около 5,7 милиарда души, живеят под някаква форма на диктат. Това е 20% ръст за едно десетилетие.
Затворени автокрации са 35 държави, с класически диктатури като Северна Корея, Еритрея, Афганистан, Китай и Беларус. Без реални избори или опозиция.
ЕПА/БГНЕС Rob Kane
Електоралните автокрации са 56. Като Русия, Венецуела и Турция, където има избори, но те са манипулирани, а медиите и съдът са под контрола на лидера.
С тенденция към автократизация пък са около 45 държави, с типични примери Унгария, Салвадор, Сърбия и напоследък Индия.
Това, което прави действията на британската монархия толкова съществени, е, че тя плува срещу течението. Докато в 40% от света лидерите потискат закона, за да оцеляват, Чарлз прави обратното – изхвърля брат си зад борда, за да докаже демократичност.
Reuters
В момента международният ред прилича повече на "спасявай се поединично", отколкото на обединен фронт. Защото инвазията на автокрацията не е само с танкове, като в Украйна. Тя действа чрез икономическа зависимост и корупция. И при такива обстоятелства всеки играе за себе си.
Германия и Унгария например балансират между демократичните принципи и евтините ресурси на автократичните Китай и Русия. Ердоган и Моди също играят и от двете страни на "барикадата".
И всички го правят, за да извлекат максимална полза за страните си.
ЕПА/БГНЕС Julien Warnand
В този хаос примерът на Чарлз е аномалия. Той жертва семейния мир в името на институционалното оцеляване. Един вид: Правилата са по-силни от индивида.
Но докато всички демокрации не намерят обща морална котва, автократичният модел ще продължи да изглежда по-ефективен в очите на много хора. И тази слепота е опасна.
Защо ни е важно?
Reuters
В България казусът "Чарлз срещу Андрю" е показателен как на върха липсва институционална или морална фигура, която да каже: - Брат да си ми, законът е над всички.
Докато в Лондон полицията действа независимо, у нас фигурата на главния прокурор е "щит", а не "меч" срещу корупцията. И това са типични симптоми на "превзетата държава". Системата се крепи на принципа: Ако падна аз, падат всички.
Pool Photo Dan Charity
Ходът на краля е обратното. Той легитимира властта си чрез жертва, а не чрез покупка на лоялност. Чарлз доказва, че истинската сила на един лидер е да отпусне примката около правосъдието, а не да я затяга. И че правосъдието не е утопия, а въпрос на политическа воля и натиск.
Кгато видиш, че дори в най-консервативната институция на света "недосегаемите" влизат в затвора, става трудно да повярваш на местните скептици, че "тук нищо не се променя".
ЕПА/БГНЕС Adam Vaughan
Разликата между нас и Великобритания е, че там кралят сам "пусна гилотината".
Тук едва ли някой от "големите играчи" ще се жертва. Но историята обича иронията. Понякога най-големите промени започват точно когато всички са се примирили, че "нищо няма да се промени".
Примерът с ареста на Андрю е "шокова терапия", която никой не очакваше от консервативния Бъкингам. Сигнал, че дори най-старите и тромави системи могат да се пречистват, ако на карта е заложено оцеляването.
ЕПА/БГНЕС Tolga Akmen
В България "шоковият момент" няма как да дойде от кралски дворец, но ако 2–3 милиона българи най-накрая се усетят, че им е по-важно кой контролира данъците, отколкото как е минал концерта на Азис, статуквото ще се срути за един следобед.
Защото всички недосегаеми феодали или "лоши копелета" като Епстийн, се крепят единствено на нашата инертност.
ЕПА/БГНЕС Adam Vaughan
Добави коментар