В момента Индия е може би най-показателният пример как търговската война между САЩ и Китай ражда нов глобален феномен.
Ако Си Дзинпин залага на "стратегическо търпение", индийският премиер Нарендра Моди прилага стратегията на "абсолютния, безсрамен прагматизъм". Наричат я още "политика на многостранно обвързване".
Казано простичко, Индия не избира страна, защото е избрала себе си.
WIKIMEDIA
Когато Тръмп започна да притиска американските технологични гиганти да намалят зависимостта си от китайските фабрики, те не се върнаха в САЩ, а директно се пренасочиха към Индия.
Apple например премести огромна част от производството на iPhone в Индия чрез заводите на Foxconn и Tata Group. Според Тим Кук Индия е следващото Златно Елдорадо.
Да, страната не може ей така да замени Китай заради културните различия, тромавата бюрокрация и слабата инфраструктура. Но забавното в случая е, че за да сглобява американските телефони, Делхи отново трябва да купува компоненти от Китай!
WIKIMEDIA
Така животът и икономиката пак намериха начин да заобиколят политическите забрани на Вашингтон.
Нарендра Моди показа на Доналд Тръмп и Владимир Путин какво означава да гледаш само собствения си интерес. Точно по начина, по който го прави и Си Дзинпин.
Докато Западът налагаше санкции на Русия заради Украйна, Ню Делхи стана най-големият купувач на евтин руски суров петрол. След което го преработи в индийските рафинерии и го препродаде на същата тази Европа, но с огромна печалба.
WIKIMEDIA
И когато Вашингтон се опита да се размаха с пръст, Делхи отвърна: - Ние имаме 1.4 милиарда население, което трябва да се храни и пътува всеки ден. Затова евтината енергия е национален приоритет.
Затова Тръмп няма да самкционира Индия, защото отчаяно се нуждае от нея като противотежест на Китай в Азия.
WIKIMEDIA
В края на краищата Индия се възползва от глупостта на големите сили и се позиционира като лидер на развиващия се свят. Тя е член на БРИКС, заедно с Русия и Китай, но едновременно с това е член и на военния съюз QUAD между САЩ, Япония и Австралия... срещу Китай.
Така играе играта на Си, но с американски карти. И доказва тезата, че никой не е по-голям от живота.
WIKIMEDIA
Когато Тръмп се опита да затвори пазарите и разчерта разделителни линии, Индия просто се настани на кръстопътя. Ама точно в средата. Тя използва американските капитали, за да изгради индустрията си, изкупи руски ресурси безценица и запази прагматичната търговия с Китай.
Понеже бизнесът не търпи празни пространства.
Защо ни е важно?
За да бъдем геополитически обективни, трябва да уточним един аспект от съвременния свят.
Има една фундаментална политическа реалност, която на Запад обикновено завоалираме в красиви лозунги. Но няма как да управляваш и изхранваш милиарди хора, да контролираш трилиони долари и да поддържаш стабилност без силна и централизирана власт.
WIKIMEDIA
Не звучи много демократично, обаче е факт. Ако управляваш държава с размерите на континент по правилата на класическата, разпиляна либерална демокрация, където всеки дърпа в различна посока, всяка държава бързо ще се изроди в тотален хаос.
Индия официално е "най-голямата демокрация в света", но при Моди тя се превърна в силно централизирана, националистическа държава. Неговата партия наложи модела на индуисткия национализъм Hindutva.
WIKIMEDIA
Моди тихомълком овладя медиите и съдебната система и ограничи влиянието на опозицията.
Да не забравяме, че страната е калейдоскоп от стотици езици, религии, касти и брутално неравенство. И ако Моди не държи здраво юздите, етническите и религиозните конфликти, особено с 200-милионното мюсюлманско малцинство, ще разкъсат държавата за миг.
WIKIMEDIA
За европейското въображение мащабите на Азия са невъобразими. Тези 200 милиона мюсюлмани например са почти колкото цялото население на Германия, Франция, Италия и Испания, взети заедно!
За да строиш мегазаводи на Apple, да прокарваш магистрали и да изхранваш 1.4 милиарда души, ти трябва стабилност, която не зависи от капризите на местните феодали. И ако визуализираме нещата по този начин, веднага разбираме защо Моди управлява като автократ.
WIKIMEDIA
Същото прави и Си, но при него ръкавицата е много по-тънка, а юмрукът е железобетонен.
Комунистическата партия на Китай знае от историята, че истинският кошмар за Китай е вътрешното разцепление в духа на "Ерата на воюващите царства". Така че за Си Дзинпин пожизнената власт не е толкова въпрос на его, колкото гаранция за приемственост.
WIKIMEDIA
Благодарение на въпросния авторитарен контрол обаче, за няколко десетилетия, Китай успя да извади 800 милиона души от тотална бедност. При демократични дебати и смяна на правителството на всеки 4 години такива дългосрочни мегапроекти са математически и практически невъзможни.
Парадоксът е, че дори и в САЩ, които са люлка на съвременната демокрация, системата започна да ражда лидери с автократични маниери. Като 47-ия "император" на западащата американска империя например.
WIKIMEDIA
Тръмп вижда, че американската машина е затънала в бюрокрация, вътрешни боричкания и икономически спад. И опитва да управлява като корпоративен директор, малко нещо като цар – с декрети, чистки в администрацията и лична лоялност срещу бизнес възможности.
Което само доказва, че при глобална криза, каквато несъмнено преживяваме, децентрализираната демокрация губи своята ефективност, сравнено с дисциплинираните и прагматични, "азиатски тигри".
В края на краищата бизнесът предпочита предвидимост и сигурност пред абстрактна свобода. И никой инвеститор няма да вкара огромни пари в Индия или Китай, ако не знае какво ще е правителството догодина.
А милиардите гърла искат хляб, работа и работеща инфраструктура, плюс евтино гориво за мотопедите. И това се постига с тежка централна власт.
Затова и "чистата" демокрация в момента е лукс, който огромните нации просто не могат да си позволят. Ако искат да оцелеят в безмилостната икономическа надпревара, де.
Добави коментар