Климатичните промени все още се възприемат като далечен сценарий, тема за международни конференции или поредния политически спор между "зелени" и скептици. Между тези две крайности обаче започва да се оформя и друг разговор – по-прагматичен, по-спокоен и много по-близък до реалните последици върху ежедневието, икономиката и сигурността.
Точно в тази посока работи Сдружение "Инициатива Мисия Климат", създадено от Ивайло и София Петкови заедно с партньори от България, Германия, Франция и САЩ. Основният фокус на организацията е адаптацията към климатичните промени в Югоизточна Европа – тема, която доскоро звучеше абстрактно за голяма част от обществото, но днес вече придобива съвсем конкретни измерения.
Адаптацията към измененията на климата изисква общи и мащабни усилия.
Затова екипът на сдружението поставя началото на една нова инициатива Институт за климатичен риск (Climate Risk Institute), която обединява неправителствени организации и дейци в сектора.
Новосъздаденият институт има за цел да даде добър пример и темата да придобие конкретни измерения. Това е естествено надграждане на работата на Сдружение "Инициатива Мисия Климат", защото адаптацията е обща кауза, в името на която трябва да се работи с обединени сили.
Горещи вълни, суши, внезапни наводнения, натиск върху енергийните системи и все по-сериозни проблеми с водните ресурси. Процеси, които до скоро изглеждаха като предупреждения за далечното бъдеще, вече се случват в реално време.
Според София Петкова големият проблем в България е, че общественият разговор все още изостава спрямо реалността. Темата за климата продължава да се възприема основно през ограничения и политически противопоставяния, вместо през подготовка, устойчивост и дългосрочно планиране.
Точно тук идва и ключовата дума – превенция.
В страни като Нидерландия управлението на водите и защитата от наводнения отдавна са част от националната стратегия за сигурност и развитие. В Копенхаген пък градската инфраструктура постепенно се адаптира към екстремните климатични условия чрез зелени пространства, модерни системи за отводняване и политики за енергийна ефективност.
Париж със своята концепция за "оазисни училищни дворове" трансформира стотици асфалтови училищни дворове в зелени, сенчести и пропускливи пространства, които задържат дъждовната вода и създават естествени "острови на прохлада" по време на горещи вълни.
Разбира се има и лоши примери като небостъргача "Уоки-токи" в Лондон. Поради пропуски в проектирането сградата отразява слънчевите лъчи така че да стопи паркирана на улицата кола. Подобни грешки струват скъпо и за инвеститорите, и за гражданите.
Затова в София и големите ни градове не трябва да допускаме строителство, което не е съобразено с новите климатични реалности.
В София, например, град с над 130 квартала с прилежащи над 30 села и 4 по-малки града, имаме едва 11 фонтана. Системи за задържане и използване на дъждовна вода липсват.
Това са примери, които показват една проста логика – навременната подготовка струва много по-малко от последващата реакция.
Подобен прагматичен подход ще наложи и Институтът за климатичен риск. Вместо крайни лозунги и апокалиптични прогнози, организацията поставя акцент върху инфраструктурата, устойчивото планиране, енергийната ефективност и по-доброто разбиране на риска.
За Ивайло Петков проблемът идва от изкуственото противопоставяне между икономика и природа – конфликт, който според него блокира нормалния разговор по темата. Според екипа им климатичната адаптация няма как да бъде успешна, ако обществото продължава да я възприема като идеологическа битка, а не като въпрос на сигурност и качество на живот.
Тук е и мястото на енергийната ефективност – тема, която през следващите години ще става все по-важна за Европа. Не само заради климатичните политики, а и заради икономическата устойчивост, високите енергийни разходи и зависимостите от външни ресурси.
България изостава сериозно в това отношение, но според института страната все още има възможност да навакса, ако започне да мисли стратегически и извън рамките на краткосрочните политически цикли.
Тук стои и най-важната идея зад Института – адаптацията не е тема само за експерти, институции и международни организации. Тя постепенно се превръща във въпрос на ежедневие, градска среда, икономика и обществена устойчивост.
А най-сериозната промяна вероятно няма да бъде технологична, а културна – обществото да започне да мисли за превенцията преди кризата, а не след като последиците вече са настъпили.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Най-после някой да се сети че трябват практически действия,за да се живее в по нормална среда.Не са виновни с нищо климатичните промени,че не са ни почистени реките и деретата,че се строи в коритото на реки,че се секат поголовно дървета,че язовирите се превръщат в рибарници,или изобщо не се поддържат,че водата им се отклонява за нелегални веи-та и нелегални производства,че е нарязана на скраб напоителната система на цяла България,че не се почистват отводнителните шахти или направо се циментират при асфалтиране и още и още......Цялото това безумие си има име и то е Бойко Българоубиеца и неговото управление.Явно за разлика от нас в другите държави има мислещи хора и работят,а не крадат......