Смъртта на върховния лидер Али Хаменей разклати една от ключовите оси в глобалната енергийна система.
Техеран държи може би най-големите доказани запаси на природен газ и значителен дял от световните петролни резерви. Но истинската тежест не е в количеството. Тя е географска.
Иран стои до Ормузкия проток. А през него минава 20% от световната търговия с петрол. Всеки намек за нестабилност там вдига цените още преди да е гръмнала първата пушка.
Всички големи приказки за непосредствена ядрена заплаха към САЩ, разбира се са завоалиране на основната цел САЩ. Освен към Техеран посланието е насочено към към Китай, като най-големи купувач на ирански петрол и Русия, като стратегически партньор на Иран.
Xinhua
Москва е в особено деликатна ситуация, защото след Украйна тя стана зависима от "братските" покупки на Пекин и Делхи. Което си е подчинена позиция.
Сигналът беше и към държавите от Персийския залив. Самолетоносачите всъщност казаха: - Главният фактор остава Вашингтон.
AFP
Енергийната дипломация в случая работи чрез "контрол върху риска". Ако той расте, цените скачат. А когато САЩ демонстрират смазващо военно превъзходство, те индиректно влияят върху ценовите очаквания и застрахователните премии по маршрутите на танкерите.
Защо ни е важно?
Европейски съюз няма интерес от нова енергийна криза. След разрива с Русия и рязкото намаляване на зависимостта от Газпром, Европа инвестира в газови терминали, заедно с дългосрочни договори с Катар и САЩ. Естесвено и в зелена трансформация, но това в случая е на втори план.
Sputnik Kremlin
Проблемът е, че точно заради Русия и войната в Украйна, Европа също е в деликатна ситуация. В момента плаща цената на илюзията си за енергийна предвидимост и затова се нуждае от стабилност на цените. Но без открита ескалация в Близкия изток.
Позицията и коментарите на Брюксел след ударите по Техеран беяха предпазливи, технократски и много прагматични. Защото светът вече не се дели на производители и потребители. Важното е кой контролира транспортните коридори и дали е съюзник или конкурент.
ЕПА/БГНЕС Aurelien Marissard
Засега Китай иска да купува евтин ресурс. САЩ продават скъп втечнен газ, но пък предлагат сигурност. Русия преориентира потоците си към Азия. А Близкият изток лавира.
В този пъзел Иран е нервният възел.
Тук поглеждаме към нашия двор. България е транзитна територия и крайна точка на доставки. Ако напрежението в Ормуз се задържи, петролът ще поскъпне и горивата ще реагират почти автоматично.
SEPAHNEWS
Ако пък конфликтът се разрасне, газовите пазари ще се разклатят и цените на електроенергията ще скочат. В такъв сценарий Европа ще затегне стратегическите си резерви, а малките пазари ще го усеят първи.
Но има и стратегически план. България е на кръстопът между Южния газов коридор, турските маршрути и балканските интерконектори.
Khamenei.ir
Ако нестабилността в Близкия изток се задържи, Турция няма да пропусне да монетизира географията си, като засили ролята си на енергиен хъб.
Тогава София ще трябва да мисли за диверсификация, и евентуално за позициониране.
TurkStream
Разбира се енергийната дипломация за България не е въпрос на идеология. Тук по-скоро може да се търси икономическа стабилност срещу транзитен риск. Защото, малките държави не могат да си позволят стратегическа пасивност.
В нашия случай енергията не е суровина, а възможност географските дадености и обвързаността с ЕС и НАТО да се превалутират. Не чак като влияние, но поне като икономическа застраховка.
Bloomberg
Добави коментар