Световното първенство още не е започнало, а вече изглежда странно.
Не като онези първенства, за които знаеш, че ще има хаос. Напротив. Странно е точно защото всичко изглежда прекалено подредено. Няма група на смъртта. Няма онази група, която гледаш след жребия и си казваш: "Е, някой голям ще си ходи рано."
FIFA
Няма Германия, Холандия и Уругвай на едно място. Няма Испания, Италия и някой луд аутсайдер, готов да обърка сметките.
Всичко е някак подредено. Прекалено подредено. А това във футбола обикновено е лош знак.
ЕПА/БГНЕС Tolga Akmen
Разбира се, Англия пак е фаворит. Това изречение вече се появява преди всяко голямо първенство. Понякога с основание, понякога не чак толкова. Сега обаче основания има. Поколение като това не се ражда често.
Белингам, Сака, Райс, Палмър, Фоудън, Трент. Играчите са толкова много, че на някои държави биха стигнали за два национални отбора.
И точно тогава се появява Томас Тухел.
ЕПА/БГНЕС Neil Hall
Германецът още не е започнал турнира, а вече кара хората да се чешат по главите. Защото когато гледаш състава и видиш Джордан Хендерсън, а не виждаш някои от най-креативните английски футболисти, логично започваш да задаваш въпроси.
Да, Хендерсън е лидер. Само че Англия никога не е губила голям турнир заради липса на лидерство.
Icon Sport
Губеше ги, защото в решаващия момент не можеше да създаде едно положение повече от съперника. И затова е трудно да разбереш как в отбор с нужда от фантазия и непредсказуемост се намира място за ветерани, а около Фоудън, Палмър или Трент винаги има някакви въпросителни.
Още по-любопитна е темата "Хари Магуайър".
mirror.co.uk
Футболът рядко е бил по-несправедлив към някого. Магуайър се превърна в шега заради изявите си на клубно ниво. Но когато става дума за Англия, фактите са упорити. На европейски и световни първенства той почти винаги беше сред най-добрите. Играл е полуфинал на световно.
Играл е финал на европейско. Вкарвал е важни голове. Водил е отбраната. Човек може да не го харесва. Но трудно може да спори, че за националния отбор Магуайър винаги се превръщаше в по-добър футболист.
ЕПА/БГНЕС Fernando Villar
От другата страна е Испания. Европейският шампион.
Отборът, който изглежда най-завършен в момента. И въпреки това там също има една малка мистерия. Унай Симон. Добрият стар Унай Симон. Вратарят, който сякаш винаги започва титуляр независимо кой сезон прави Давид Рая и независимо кой нов талант извади Барселона.
Симон очевидно се ползва с огромно доверие. Проблемът е, че понякога изглежда сякаш това доверие е гарантирано предварително. А в националните отбори няма нищо по-опасно от гарантираното място. Най-странното обаче остава усещането около самия турнир.
FIFA
Аржентина изглежда по-уязвима от преди четири години. Франция има огромен талант, но и достатъчно причини за притеснение. Бразилия още търси себе си. Англия е фаворит, но сама си създава съмнения. Испания е шампион, но не изглежда недосегаема.
И така се получава една любопитна картина. Няма група на смъртта. Няма абсолютен фаворит.
Няма и усещане, че някой е крачка пред всички останали. Само много въпросителни. А историята на световните първенства показва, че когато въпросителните са най-много, тогава обикновено се получават най-хубавите турнири.
FIFA
Добави коментар