Васил Терзиев предлага отдаване на дружеството на концесия. Европейският опит показва, че това може да е решение — но само при строга регулация, публичен контрол и нисък политически риск. България обаче не предлага нито едно от трите.
Кметът с план за излизане от хроничната криза
През тази седмица кметът на София Васил Терзиев предложи столичната топлофикация да бъде предоставена на концесия. Според него това е най-реалистичният път към модернизация и финансова стабилност за дружеството, чиито задължения вече надхвърлят 2 милиарда лева.
БГНЕС Фейсбук, Васил Терзиев
„Не може да продължаваме да дотираме система, която не се обновява и не може сама да генерира инвестиции. Общинският бюджет няма капацитет за нужните 1,5–2 милиарда евро.“, заяви Терзиев.
Той уточни, че концесионният модел би позволил на международен оператор да поеме управлението, модернизацията и финансовата стабилизация на дружеството, при запазване на регулаторния контрол от държавата и общината.
Идеята, разбира се, не е нова.
БГНЕС Антон Станков
Винаги когато се заговори за плачевното състояние на Топлофикация София, предложението за привличане на външен инвеститор с големи финансови възможности и мениджърски опит излиза на преден план. През годините са писани множество доклади и планове по темата, харчени са милиони за концесионни анализи.
Очаквано, общественото мнение е разделено по въпроса.
Част от експертите виждат шанс за технологично обновяване и излизане от задлъжнялостта, други предупреждават за риск от рязко поскъпване на топлинната енергия и загуба на обществен контрол.
БГНЕС Стефан Василев
Работещи примери от Европа
Париж, Франция – стабилна концесия с публичен контрол
Френската столица е един от най-старите примери за успешно концесионно управление на топлофикационна система. Компанията CPCU (Compagnie Parisienne de Chauffage Urbain) управлява мрежата по концесионен договор с общината, а основен оператор е “Energie Parisienne” - част от групата Engie.
Моделът съчетава частна експлоатация и инвестиции с публичен надзор – градът следи тарифите и нивото на услугата. В резултат парижката мрежа днес обхваща над 500 км тръбопроводи, доставя топлина на половин милион домакинства и използва над 50% възобновяеми и рециклирани енергийни източници.
Директно отвеждане на дима от завода за отопление на жилищни сгради в Париж
WIKIMEDIA Donna Alvita
Карловац, Хърватия – концесия с европейска подкрепа
Град Карловац избира концесионен модел за своята топлофикационна система през 2006 г. за 30 години. Частният оператор поема ангажимент за модернизация и намаляване на загубите по мрежата, финансиран чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Градът запазва регулаторен контрол, а историческите дългове са оставени в старото общинско дружество. Резултатът - след първите пет години загубите на топлина намаляват с над 30%, а качеството на услугата се повишава – без скок в цените за потребителите.
Контрапунктове: когато системата прегрява
Букурещ, Румъния – публична реформа вместо концесия
Румънската столица е показателен пример за това как неработещ модел води до колапс. След години на неуспешни опити за привличане на инвеститор, през 2019 г. общинското дружество RADET фалира с над 850 млн. евро дългове към държавния производител ELCEN.
Подготовка за ремонт на Термогенетика, Букурещ 2025
Източник: Termoenergetica/Andrei Dima
Вместо концесия, градът създаде нов оператор – Termoenergetica, който получава мащабна държавна и европейска помощ за ремонт на мрежата. Системата продължава да работи, но остава тежко зависима от субсидии.
Варшава, Полша – частен оператор, публична зависимост
Топлинната мрежа на Варшава е една от най-големите в Европа и от години е управлявана от Veolia Energia Warszawa – един от големите европейски оператори. Въпреки значителните инвестиции, системата продължава да е зависима от въглища и изпитва натиск от нарастващите цени на емисиите CO₂.
Източник: Veolia Energia Warszawa
Полското правителство е принудено да подпомага сектора чрез субсидии и регулаторни облекчения. Частното управление подобрява ефективността, но не решава структурния проблем – недофинансирането на прехода към зелена енергия.
Какво трябва да има една успешна концесия
Европейските примери показват, че задължителните условия за една успешна концесия включват разделяне на историческите дългове, като те не трябва да се прехвърлят на новия оператор, за да не блокират инвестициите.
Нужна е ясна регулаторна рамка за тарифите и стандартите за качество.
БГНЕС Боян Топчийски
Договорът задължително трябва да е дългосрочен (20–30 г.), за да се осигури възвръщаемост и предвидимост на вложенията. Освен това, процедурата за избор на оператор трябва да е прозрачна – чрез публичен международен търг с ясни критерии за финансов и технически капацитет.
Общината трябва да запази правото да следи инвестиционния график и стандартите на обслужване. Гражданите трябва да имат достъп до информация и право на обратна връзка чрез регулаторен борд или граждански съвет.
Политическият риск остава пречка
Идеята на Васил Терзиев е логична – Топлофикация София наистина не може да продължи да трупа дългове и да се поддържа само с общински пари. Европейската практика показва, че концесионният модел може да работи – но само при ясни, стабилни и политически предвидими правила.
БГНЕС Антон Станков
В България обаче политическият и регулаторен риск остава твърде висок: постоянна конфронтация между кметска администрация и общински съвет в София, сменящи се ръководства, неясни енергийни приоритети и непоследователна държавна политика. Всички те със сигурност обезкуражават дългосрочните инвеститори.
Затова, въпреки логиката зад предложението на кмета, вероятността Топлофикация София да бъде успешно концесионирана и модернизирана в сегашно време клони към нула.
Добави коментар