Самооприличава се на Хитлер. И не се страхува да твърди на глас, че "би се радвал да избие" милионите наркомани, които според него, унищожават страната му.
Коронован с недвусмисления прякор "Наказателят", той взема закона в собствените си ръце.
Затова по време на управлението си, между 2016-та и 2022-ра, бившият филипински президент влиза в ролята на кръстоносец. Неговата безмилостна "война срещу наркотиците" води до смъртта на хиляди, предполагаеми, дилъри и наркомани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
Въпреки че у дома е считан за герой, неговото наследство остава спорно. И сега, Международният наказателен съд търси присъда за Родриго Дутерте. За престъпления срещу човечеството.
Наистина ли животът на 10 от тези престъпници има значение? Ако аз съм изправен пред цялата тази мъка, дали животът на 100 от тези идиоти би означавал нещо за мен?
Ето какво мислят световните медии по въпроса:
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
"Дутерте влиза в международните заглавия и по други причини. Неговите шокиращо откровени и обидни изявления, заедно с непредсказуемите промени в политиката, не случайно, му спечелват прозвището "Доналд Тръмп от Изтока".
Той заплашваше да напусне ООН , нарече ЕС "лицемерен" и сравни войната си срещу наркотиците с Холокоста.
Не се притесни да наругае публично и папата. Защото е причинил задръствания по време на визитата си. Както и да заяви, че Бог е "глупав". Това в една набожна католическа страна“. BBC, 11.03.2025
"Бившият президент на Филипините отдавна отрича обвиненията в нарушаване на правата на човека. Той твърди, че проблемът с наркотиците е от компетенциите само на вътрешните правоприлагащи органи. Дутерте нееднократно казва, че няма да се преклони пред чуждестранна юрисдикция. И се подиграва на Международния наказателен съд, призовавайки прокурорите да "побързат". CNN, 13.03.2025
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Francis R. Malasig
"Като президент на Филипините, Родриго Дутерте беше известен със своите хвалби. Той разказваше за миналото си с каубойска бравада. Тръбеше как, като младеж, е обикалял с мотоциклета си, в търсене на заподозрени престъпници, които да намушка до смърт. През 2016-та дори си позволява да се пошегува, че е пропуснал шанса да изнасили австралийска мисионерка, преди да бъде убита в затвора, през 1989-та.
И въпреки че е популист, който обича хиперболите, при неговото президентство са убити между 12 000 и 30 000 цивилни. Според данни, цитирани от МНС, повече от жертвите са мъже от бедни градски райони, застреляни по улиците от полицаи или неидентифицирани нападатели. В операции за борба с наркотиците". The Guardian, 11.03.2025
Снимка: ЕПА/БГНЕС/By Keith Kristoffer Bacongco
"Дутерте твърди, че е превърнал Давао в един от най-безопасните градове в страната. Чрез налагане на комендантски час, забрана за пушене в целия град и активна борба с престъпността. Критиците му обаче са на мнение, че намаляването на престъпността е резултат от безнадзорните убийства на полицейските сили". Reuters, 11.03.2025
"През цялото си президентство Дутерте се радва на одобрение от обществеността, което му позволява да прилага своята брутална програма. Репутацията му нараства благодарение на способността му да прилага добре познатия подход с моркова и тоягата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ramon Van Flymen
Първо е бил морковът – подписване на тайни мирни споразумения между кметството на Давао и различните бунтовнически групи. Документите определят града като неутрална зона. И тя може да бъде пресичана от бунтовниците, само оставят оръжията си на входа.
Тъмната страна на Родриго Дутерте, тоест тоягата, е била насочена към подземния свят и наркопрестъпниците. Правозащитни организации и парламентарни разследвания потвърждават съществуването на "ескадрони на смъртта". Съставени от бивши войници, полицаи и бунтовници, те са убивали по списъци, съставени от бившия президент". TIME, 11.03.2025
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Francis R. Malasig
"Той култивира имидж на "човек от народа", като отхвърля официалните титли и възприема непринуден подход към публичните ангажименти. Вместо да бъде строго ограничен от конвенционалните политически или етични норми, Дутерте предпочита прагматичен подход за постигане на резултати. Според политическите психолози, това би могло да класифицира като утилитарен подход към управлението. Но по просто казано е - целта оправдава средствата". Le Monde, 28.08.2017
Лидерът трябва да бъде ужас за малкото, които са лоши, за да пази живота и добруването на многото, които са добри.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rolex Dela Pena
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
И кое точно му е лошото,че не одобрява ЕС и ООН?А защо гражданите са на негова страна?
Каквито и проблеми да имат Филипините или някъде другаде по света ,нямат толкова страшен проблем ,колкото в България- министърът на финансите на Република България,някоя си Теменужка Петкова е незаконно избрана за депутат от 51 то Народно събрание-цитирам Конституционния съд?!И единственото,което я спаси да не я изритат от парламента е,че тиквата я направи министър.На такава свинщина са способни само тиквата и герб,обаче мисирките със силиконовите джуки не посмяха да ги питат за тоя тотален резил.Е нема такава държава.....