Възход и падение: За началото и края на политическите еднодневки

„Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.”[1]

Отдавна обмислях да напиша тази статия, но трябва да си призная, че изпитвах известно колебание.

От една страна, ми се искаше да обърна внимание на темата, защото си давам сметка за вредното въздействие на „патериците“ върху българския политически живот. От друга страна, осъзнавах, че ако бъде публикуван по време на предизборна кампания, този материал може да засегне някои хора и да предизвика реакции от типа „Този пък на какъв се прави? На умряло куче нож вади! Защо не се заяждаш с някой друг и т.н.“.

Насред колебанието ми обаче се случиха две неща. Първо, актуалната към момента политическа патерица направи поредната си грешка и на практика се самоизхвърли от участието си в следващия парламент. След това пък един от приятелите ми публикува във Фейсбук горния цитат от знаменитата книга Параграф 22. Той беше съпроводен и от коментар: „Сещам се за аналог на Майор Майор в българската политика, който също е военен“.

Аз пък нямаше как да не се съглася, че описанието на героя на Джоузеф Хелър наистина предизвиква аналогия с един от настоящите ни политически лидери. Това ме накара да се замисля как е възможно човек, отговарящ на подобно описание да спечели доверието на толкова голям брой гласоподаватели, че да се превърне във водач на парламентарно представена партия.

Снимка: БГНЕС/ЗАРА РУСЕВА

Възходът

Генералът доскоро беше неизвестен за широката публика. Той доби своята популярност благодарение на факта, че президентът Румен Радев го назначи за премиер на два от служебните си кабинети. Тази позиция му позволи да заема централно място в медиите в продължение на няколко месеца, като в този период беше изграден и неговият първоначален публичен образ. Впоследствие той заемаше за кратко поста на министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков, преди да бъде освободен от него, защото отказа да нарече руската инвазия в Украйна с истинската ѝ дума – война. С това си действие той си спечели привърженици в средите на русофилите. Така постепенно се стигна до еманципирането му от президентската институция и до учредяването на неговия проект – Български възход. Формацията се яви на изборите и спечели 12 мандата в 48-ото Народно събрание.

Падението

За няколкото месеца живот на 48-ия парламент Български възход показа истинското си лице, като демонстрира пълна политическа немощ. През този период лидерът на формацията не успя да развие смислена политическа теза нито веднъж. За сметка на това обаче станахме свидетели на поредица от актове на сервилност, празнодумие и снишаване пред силните на деня. Неистовото желание за осигуряване на подкрепа на каквото и да е правителство пък беше демонстрирано редовно и изпъкваше над всичко.

Въпреки това поведение формацията на генерала имаше възможност да продължи участието си в политическия живот на страната за поне още малко време. Поради политическата си неграмотност обаче, тя допусна три съществени грешки, които ще я изпратят там, където ѝ е мястото – в историята.

Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

Грешка № 1 – Предадоха избирателите си

В рамките на 48-ия парламент Български възход подкрепи изпращането на оръжия за Украйна, с което унищожи цялата си електорална база. С това гласуване хората на генерала на практика предадоха избирателите си, които в голямата си част са русофилски настроени и се обявяват против подпомагането на Украйна. Оцеляването след този неразумен ход изискваше явяването на следващите избори задължително да бъде в коалиционен формат.

Грешка № 2 – Отказ от коалиция с ВМРО

Вероятно поради неопитност хората на генерала допуснаха и друга грешка – подцениха важността на коалицията си с ВМРО, която беше от голямо значение и за двете страни. Чрез нея Български възход щеше да си гарантира влизането в следващото Народно събрание, да се препозиционира като консервативно-патриотична формация и да получи международна легитимация, което е важно с оглед на наближаващите избори за представители на страната в Европейския парламент. ВМРО пък щеше да се сдобие с трима или четирима народни представители и да създаде конкурент на Възраждане в националистическото пространство.

Нищо от това обаче не се случи. Отказът от вече уредената коалиция дойде изневиделица и изглеждаше като самопрострелване в крака. Това решение намали силно шансовете на „Възхода“ да прескочи четири процентовата бариера и принуди ВМРО да се откаже от участие във вота и да призове избирателите си да гласуват с „не подкрепям никого“.

Грешка № 3 – Бъркотията с листите

И ако първите две грешки на формацията намалиха сериозно шансовете ѝ да стане част от следващото Народно събрание, то последната ги заличи изцяло. Малко хора обърнаха внимание на факта, че генералът смени 17 от водачите си на листи в различните избирателни райони. Това е изненадващо, защото сред отстранените попадат немалко хора, които на предишния вот постигнаха изключително добри изборни резултати. Голямото текучество пък е признак за наличието на сериозни вътрешни противоречия. Това означава, че или предишните водачи са загубили доверието си в своя лидер и напускат, или че лидерът е загубил доверие в тях и ги гони. И в двата случая това не е добре и ще доведе до сериозен отлив на избиратели.

Казаното дотук обяснява защо „Възходът“ бързо се превърна в падение. Поредната политическа еднодневка вече се придвижва към края на своя кратък живот. На 2 април ще се случи логичното – резултат от порядъка на 2%. В началото на ноември пък ще станем свидетели на окончателния край на формацията.

Феноменът „политическа патерица“

Краят на формацията обаче не означава и край на явлението. Случващото се с Български възход не е изолиран случай. Напротив, то е част от цикъл, който се повтаря отново и отново през годините. Един проект умира, но друг се ражда. Целта обаче е една и съща – да се изкриви вотът на избирателите в полза на политическия естаблишмънт. По този начин ставаме свидетели на феномена „политическа патерица“, който от доста време се наблюдава в България.

Какво представлява?

Политическата патерица е проект, който няма своя собствена идеология. Той се създава с цел да излъже част от колебаещите се избиратели, като ги канализира в „правилната“ посока. По правило този тип проекти се подкрепят от гласоподаватели, които не намират своето представителство сред системните партии и искат нещо ново. Резултатът от „наказателния“ им вот обаче е точно обратният – получаваме поредната „послушна“ парламентарна група. Принципно патериците чинно подкрепят всички предложения на управляващото мнозинство. Те не са в състояние да водят собствена политика, защото не са създадени за това.

Снимка: БГНЕС/Зара Русева

Как се създава патерица?

Политическата патерица винаги се изгражда около човек с висок рейтинг, който има потенциал да увлече със себе си определено количество избиратели. Впоследствие зад него застават един или повече крупни бизнесмени, които го подкрепят както финансово, така и със своите бизнес структури по места. Малко преди изборите медиите се „отварят“ и новият проект се представя пред избирателите. Посланията винаги са популистки и общи, като по правило се акцентира върху борбата с корупцията. Говори се също за ред, законност и справедливост. Звучи ли ви познато?

Живот на еднодневки

Политическите патерици обаче имат живот на еднодневки. Те са фаст фууд. Създават се бързо и умират бързо – все още няма такава, която да е преминала от един парламент в друг. Повечето хора не си дават сметка за това, но най-високата точка в техния кратък живот е първият ден на Народното събрание, в което участват. Оттам нататък пътят е само един – надолу. Политическите патерици са зависими от едрия бизнес, който стои зад тях, а той пък е зависим от правителството. Това означава, че всякакъв вид опозиционно поведение е изключено, както и че всяка теза на големия коалиционен партньор /който и да е той/ трябва да бъде усърдно подкрепяна.

Тази линия на поведение обаче е в разрез с вота на избирателите, които оттеглят подкрепата си от проекта в мига, в който разберат, че той не отстоява техните интереси. Така преминаването на патерицата в следващия парламент става невъзможно. Това е и причината, поради която в този момент на хоризонта се появява нова патерица и цикълът се затваря.

Вредата от патериците е огромна

Политическите патерици са изключително вредно явление, за което повечето хора не си дават сметка. Те оказват силно негативно влияние върху политическия процес по няколко начина. Първо, лъжат избирателите, които гласуват за едно, а в действителност получават друго. Така те рушат доверието в политическата ни система. На второ място, патериците не са в състояние да произведат политически продукт, с което влошават качеството на политическия процес. Също така, те създават условия за корупция, тъй като чрез тях едрият бизнес нерядко успява да се сдобие с влияние.

И на последно място, но не и по важност, политическите патерици изхвърлят много качествени хора от политическия живот. Истината е такава, че този вид проекти нерядко успяват да привлекат начетени и енергични хора, които са и добри експерти. Те обаче биват употребени и излизат от политиката точно в момента, в който са придобили безценен опит.

Снимка: БГНЕС/Филип Станчев

Нека правим разлика между партия и проект

От казаното дотук става ясно, че е добре да си даваме сметка за съществуването на политическите патерици и да се научим как да ги разпознаваме още в зародиш. Това не означава, че не трябва да гласуваме за тях – напротив, който желае нека го направи, нека обаче този избор да бъде информиран.

И накрая ми се иска да обърна внимание на факта, че съществува значителна разлика между партия и проект. Партията е нещо трайно и дългосрочно, което е изградено върху определена идеология. Тя ще продължи своето съществуване, дори и когато нейният лидер бъде сменен. Проектът е съвсем друга работа – той си има начало и край. Изгражда се не около идеология, а около човек и приключва в момента, в който лидерът загуби доверието на своите избиратели. Разбира се, при определени условия някои политически проекти могат да се превърнат в истински партии. Повечето обаче са обречени да бъдат еднодневки.

Да следват цикъла на възход и падение!

[1] Хелър Джоузеф, Параграф 22, 1961 г.