Логиката на "Kонтролния прът"

Историята е пълна със съюзи, които са започвали като бракове по необходимост и са прераствали в сложни партньорства, свързани със страх, гордост и бремето на общата история.

Алиансът между Съединените щати и Южна Корея е един от най-устойчивите в съвременния свят. Той се ражда след Корейската война, закален е в десетилетията на Студената и сега отново е подложен на изпитание.

Просто контекстът вече е различен.

ЕПА/БГНЕС Will Oliver 

Сега в центъра стои въпросът за прехвърляне на оперативния военен контрол при военни действия (OPCON), от САЩ към Южна Корея.

В продължение на повече от двайсет години и двете правителства официално подкрепят идеята. Но тя все се отлага, защото се преосмисля и дооформя. Причината не е само военноплановa, тя е свързана с т.нар. "Логика на контролния прът".

В ядрените реактори, контролните пръти абсорбират неутрони и не позволяват веригата да излезе извън контрол.

ЕПА/БГНЕС Jeon Heon-Kyun

По подобен начин, в алианса между САЩ и Южна Корея, Вашингтон изпълнява ролята на контролния прът в командната система - текущият президент, като главнокомандващ, позволява на Сеул да бъде активен и да възпира Северна Корея.

Но винаги държи ръка на лоста, ако температурата скочи рязко.

ЕПА/БГНЕС Chamila Karunathne

Тази подредба на отношенията е оформила военния команден контрол и цялата култура на възпиране на Корейския полуостров. Стратегията на Южна Корея винаги е клоняла към превантивни или наказателни удари. Особено при консервативни правителства.

Действията извличат два дивидента - демонстрират сила пред Пхенян и успокояват южнокорейската общественост.

ЕПА/БГНЕС YONHAP 

Но заплахите винаги "летят" към Северна Корея с убеждението и "застраховката", че САЩ са твърдо зад Сеул - за да подсилят ответния удар и да предотвратят евентуална ескалация на напрежението.

Защо ни е важно?

Както при много дългогодишни договорености, "логиката на контролния прът" е родила своите митове. Някои вярват, че тя доказва пълния контрол на САЩ, който обезценява суверенитета на Южна Корея.

ЕПА/БГНЕС YONHAP 

Други твърдят, че щом OPCON бъде прехвърлен към Сеул, САЩ ще напуснат, изоставяйки съюзника си в опасен район.

И двете твърдения са подвеждащи.

US Air Force Thunderbirds WIKIMEDIA David Armer

САЩ никога не са имали пълен контрол върху отбранителните решения на Южна Корея. Защото Сеул извършва военна модернизация със свои средства. Освен това сама създава ракетните си програми. И така определя правилата за ангажиране.

Прехвърлянето на OPCON не означава "развод". Американските войски ще си останат на полуострова и договорът за взаимна отбрана ще продължи.

Но алиансът просто ще трябва се адаптира.

ЕПА/БГНЕС YONHAP 

Затова пък, прехвърлянето на OPCON ще промени психологията зад "възпирането".

Когато Сеул поеме командването, по време на война, ще трябва да носи цялата тежест на стратегическите решения - дали да наказва или да предотвратява, дали да отвръща с масивен удар или да спре атака още в зародиш.

И това вече не е просто работа на военните. Става дума за културен преход. След него лидерите на Южна Корея ще трябва да се изправят пред реалността, че автономията е неразделна от отговорностите.

WIKIMEDIA U.S. Secretary of Defense

"Логиката на контролния прът" съществува, защото удовлетворява две дълбоки човешки влечения.

При Вашингтон е желанието да контролира събитията и да предотвратява хаоса. На Сеул предлага комфорта на защитата, докато запазва възможността да бъде непокорна. И този модел е стар, колкото самата политика.

Президентът И Дже-мьон ЕПА/БГНЕС YONHAP

И доколкото алиансите са рационални договори — взаимни споразумения за отбрана, написани на ясен език - и те, като всички живиторганизми, се оформят от страх. И от възприятията, които всяка страна има за самата себе си.

"Бракът" между САЩ и Южна Корея не прави изключение. Не че няма своите специфики, но ще го бъде.

ЕПА/БГНЕС Will Oliver