Борбата за власт, която води Русия към бездната

06:51, 18 мар 23 / Политика Шрифт:
Александър Димитров

Руският президент Владимир Путин многократно е твърдял, че разпадът на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на нашето време. Повечето хора на запад обаче не си дават сметка, че СССР не се разпадна, защото беше победен на бойното поле. Напротив, това се случи вследствие на вътрешните борби за власт в периода 1990-1991 година.[1] Тогава президентът на СССР Михаил Горбачов се конфронтира с лидера на РСФСР Борис Елцин. Не след дълго Русия напусна Съветския съюз, с което сложи края на неговото съществуване.

Путин заговори за разпад на Русия

Наскоро пък руският президент заговори за опасността от разпад на страната и „ликвидиране на руския народ“.[2]  Думите му бяха изречени в знаковото предаване „Москва. Кремъл. Путин.“, а международните анализатори побързаха да ги възприемат като поредния опит за консолидиране на провоенните позиции в руското общество. За някои това обяснение може да изглежда логично, но истината е, че то звучи прекалено повърхностно.

Руският президент се е доказал във времето като опитен политик, който подбира думите си внимателно. Той премисля добре ходовете си и никога не говори напразно. Защо му е тогава да прави толкова гръмко изказване точно в този момент? На пръв поглед няма видима причина за това – руското общество не е толкова разделено, кампанията в Украйна все още се радва на високо обществено одобрение, а демократичната опозиция е изолирана от политическия живот и няма достъп до медиите в страната...

Руският президент знае нещо, а ние не

Крещящото несъответствие между посланието и ситуацията ме кара да мисля, че има нещо, което Путин знае, а ние не. Със сигурност руският президент е доста по-добре информиран от нас и вероятно вижда слабости, които ние все още не забелязваме. Аз пък не мога да допусна, че той – човекът на твърдата ръка и силата – би си позволил да говори публично за разпад на Русия, ако наистина не смята, че такова развитие на нещата действително е възможно. Толкова силно изказване не се прави без причина и такава очевидно има.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kremlin Pool

Към кого е адресирано посланието?

Като очевидец на разпада на Съветския съюз Путин вероятно си дава сметка, че Русия е в състояние да устои на всякаква външна атака, но по подобие на своя могъщ предшественик е силно уязвима отвътре. Затова за нея е важно да демонстрира постоянно, че властта е стабилна. В този смисъл съм съгласен с анализаторите, че посланието на Путин е насочено навътре и има за цел да сплоти. Главния му адресат обаче не е руският народ, а вътрешният кръг на Кремъл. Повечето от анализаторите така и не отчитат факта, че най-големият проблем на Путин днес не е „колективният запад“, а борбата за власт в собственото му обкръжение.

Борбата за власт в Кремъл

Обикновено структурата на властта в Кремъл остава скрита за външния наблюдател и той трудно може да разбере кой „дърпа конците“ зад кулисите. По-запознатите с особеностите на руската политика обаче знаят, че в най-близкото обкръжение на Путин винаги е имало (поне) три влиятелни кръга, които са в непрестанна борба за надмощие помежду си. В първия от тях попадат хората от Федералната служба за безопасност (ФСБ е наследникът на бившето КГБ). Това е най-близкия до президента кръг, тъй като самият той произлиза от него.

Втората група е свързана с руската армия, която винаги е играла важна роля в политическия живот на страната. Понастоящем лидери на този кръг са министърът на отбраната Сергей Шойгу и командващия на Обединената групировка на руските въоръжени сили в Украйна ген. Валерий Герасимов.

Третият кръг е този на националистите. В него са събрани „ястребите“ в руската политика, като понастоящем най-знаковите им лица са собственикът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин, чеченският президент Рамзан Кадиров и ген. Суровикин. Последният е архитектът на ударите по украинската енергийна инфраструктура. Той е известен с радикалните си възгледи и прозвището „Генерал Армагедон“.[3]

Важно е да се отбележи, че след началото на инвазията в Украйна вторият и третият от тези кръгове претърпяха известно развитие. Първо, войната по естествен път засили тяхното влияние. Заедно с това обаче, те влязоха в остро противоборство помежду си, което се пренесе в публичното пространство и извади на показ разногласията в Кремъл. Борбата за власт се изостри дотолкова, че беше официално потвърдена и от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.[4] Понастоящем конфликтът между тези две групи ескалира до степен, която заплашва да наруши баланса на силите в руската политика.

Разединението се пренася и на фронта

Напрежението от вътрешния кръг на Кремъл пък неизбежно се пренася и на фронта. Там нещата стават още по-сложни поради наличието на множество различни по своя вид и състав войскови формирования, всяко от които се „кланя на различен господар“. Освен редовната руска армия в боевете в Украйна участват още: наемниците на Вагнер, чеченците на Кадиров, силите на БАРС /доброволци от активния резерв на руската армия/, сепаратистите от армиите на Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР).

На теория тези формирования би трябвало да следват заповедите на командващия на обединените руски сили и да действат в синхрон. На практика обаче всяко от тях има свои собствени интереси и преследва различни цели. Така например войниците на ЛНР и ДНР отказват да воюват извън териториите на Луганска и Донецка области, защото смятат че това не ги касае. Също така, техните командири използват за „пушечно месо“ новобранците от останалата част на Русия по същият начин, по който постъпваше редовната руска армия с попълненията от сепаратистките райони в началото на войната.[5]

Наред с това бойците на Вагнер постоянно се стремят да демонстрират превъзходството си пред редовната руска армия, за да засилят позициите си в обществото. Силите на Министерството на отбраната пък отговарят на предизвикателството, като саботират наборния процес на Вагнер в затворите и се включват в самия финал на битките, за да си припишат заслугите за осъществените пробиви.

Нови сили означават допълнителна фрагментация

Всичко това не вещае нищо добро. Затова не беше изненада, че през последните месеци ръководството на руските въоръжени сили взе мерки за сплотяването на войските си в Украйна, като включи силите на ЛНР и ДНР в състава на руската армия. Това действие обаче по никакъв начин не промени отношението на командирите и войниците от тези области към войната. Така разделението на „наши“ и „чужди“ продължава и днес.

Нещо повече, появиха се и информации за сформирането на нови сили, които вероятно скоро ще се появят на фронта. Първо стана ясно, че „Газпром нефт“ ще финансира създаването на ново доброволческо формирование[6], а после се появиха индикации, че в Украйна може да пристигнат и бойци от две близки до Иран милиции.[7] Ако този сценарий се реализира, можем да очакваме, че различията и неразбирателствата между отделните бойни единици значително ще се увеличат.

Вагнер са ефективни, а руската армия – не

Към днешна дата руското министерство на отбраната се сблъсква със сериозен проблем – силите на Вагнер са ефективни, а руската армия – не. За последните няколко месеца войските, ръководени от Министерството на отбраната претърпяха поредица от поражения, като първо бяха принудени да се оттеглят от покрайнините на Киев, после бяха отблъснати от Харков, а накрая и от Херсон. В рамките на украинската контраофанзива те загубиха и стратегическия град Изюм.

През това време обаче Вагнер вървеше напред. Частната военна компания на Евгений Пригожин участваше активно първо при превземането на Северодонецк и Лисичанск, а после единствено благодарение на нея беше реализиран и напредъкът в околностите на Соледар и Бахмут.

Нещата станаха още по-драматични, когато руската армия се опита да се сражава по модела на Вагнер. Това доведе до катастрофата при Угледар, където в началото на февруари украинците ѝ нанесоха поредното сериозно поражение.[8] Така опитът на Шойгу да се конкурира с Пригожин на бойното поле приключи с катастрофа.

Невъзможната дилема пред Шойгу

Днес руската армия вече изпитва недостиг на боеприпаси, а разпределението на ограничения ресурс изправя военния министър пред огромна дилема – да спре притока на боеприпаси към Вагнер или да го засили.

Ако засили доставките към Вагнер, той ще увеличи възможностите за успех на бойното поле, но от това ще спечели Пригожин – неговият основен политически опонент. Също така, повече боеприпаси за Вагнер означава по-малко такива за всички останали, което увеличава вероятността за нов провал на редовната руска армия.

Обратно, ако Шойгу ограничи боеприпасите за най-боеспособната руска част, това може да доведе до принудително отстъпление на силите на Вагнер и разпад на фронта.

Армия със собствена идеология?

През последния месец Пригожин беше изключително активен, като отправи две интересни послания. Първо той заяви, че силите му изпитват недостиг на боеприпаси и предупреди, че ако бъдат принудени да се оттеглят, целият руски фронт ще рухне.[9] Трудно ми е да преценя дали това беше заплаха към някого, но на мен ми прозвуча най-малкото като предупреждение.

Няколко дни по-късно пък финансистът на Вагнер заяви, че има амбиции да превърне частната си военна компания в „армия с идеология, която да се бори за справедливост в Русия“.[10] По същество това е заявка за активно участие в политиката на страната, което поне у мен буди сериозна тревога.

Вагнеровият проблем на Русия

Понастоящем Вагнер се състои от: главорези с военен опит в Африка и Сирия, голям брой затворници и множество въоръжени до зъби крайни националисти. Това е неповторима комбинация. В днешна Русия обаче очевидно се счита за нормално емисарите на тези хора да обикалят необезпокоявани спортните клубове и училищата в страната, за да попълват редиците си.

Трудно ми е да си представя как точно би изглеждала бъдещата „армия със собствена идеология“ на Пригожин. Тя обаче би могла да бъде описана с една единствена дума – проблем. Ако изходим от настоящата база на Вагнер, вероятно ще получим нещо средно между частната армия на Пабло Ескобар в Колумбия от края на миналия век и подразделенията на СС в хитлеристка Германия.

Малко вероятно е руският президент да вземе страна

Възходът на Вагнер все още може да бъде спрян от Путин, но той едва ли ще се реши да рискува с този ход. Истината е, че днес частната военна компания се радва на подкрепата на значителна част от руското общество. Зад нея стоят крайните националисти и част от най-влиятелните милблогъри[11]. Не трябва да пренебрегваме и факта, че много от военните в редовната руска армия също симпатизират на Пригожин и неговата организация.

Руският президент пък не е глупак. Той си дава ясна сметка, че се нуждае от националистите, за да спечели войната. А реалността е такава, че най-силно мотивираните войници винаги произлизат от тези среди. От друга страна, борбите за власт в най-близкото обкръжение на Путин вече са очевидни за всички. Да, те създават проблем, но не застрашават властта му. Участниците в тях пък знаят добре къде е границата, която никога не бива да преминават.

Снимка ЕПА/БГНЕ/Ilya Pitalev 

И все пак Путин вече не е същият

В продължение на много време Путин успяваше да прикрива успешно разногласията в най-близкото си обкръжение. Тогава властта му изглеждаше неоспорима, а самият той излъчваше сила и увереност. Всички помним някои от най-знаковите му публични прояви. Той побеждаваше на хокей и тръшкаше опонентите си на тепиха за джудо, яздеше кон из руската тайга и ловеше риба, застанал в героична поза...

Днес този човек вече не съществува. Настоящият руски президент стои на дистанция от най-близките си хора и посреща френския си колега, „криейки се“ зад шестметрова маса.[12] Тази рязка промяна в поведението говори за наличието на проблем – болест, страх, параноя или нещо друго.

При всички случаи обаче говорим за слабост.

Снимка ЕПА/БГНЕ/Kremlin Pool

Играта на тронове вече започна

Едва ли някой в Русия ще посмее скоро да се изправи срещу Владимир Путин. Обкръжението му обаче вече започна битката за неговото наследство. Ситуацията в Кремъл днес поразително много прилича на сюжета на Джордж Мартин в „Домът на Дракона“. Руският президент, подобно на умиращия крал Визерис, вече е слаб и немощен, но всячески се опитва да опази страната си от това, което ще последва. Мнозина злорадстват и се радват на слабостта му.

Аз обаче наблюдавам събитията с тревога. Гледам към обкръжението му и се надявам, че „Танцът на драконите“[13] никога няма да започне.

 

[1] Как е създадена руската федерация, Новината БГ, 2022.  https://novinata.bg/obsthestvo/kak-e-sazdadena-ruskata-federaciq/

[2] Путин заговори за разпад на Русия и ликвидиране на руския народ, Нюз БГ, 2023 https://news.bg/int-politics/putin-zagovori-za-razpad-na-rusiya-i-likvidirane-na-ruskiya-narod.html

[3] "Генерал Армагедон". Кой е новият командир на руските сили в Украйна, Свободна Европа, 2022. https://www.svobodnaevropa.bg/a/32079241.html

[4] ISW: Мария Захарова намекна за борба между елитите в Кремъл, Нюз БГ, 2023 https://news.bg/int-politics/isw-mariya-zaharova-namekna-za-borba-mezhdu-elitite-v-kremal.html

[5] Преди използваха мобилизирани от ДНР и ЛНР за пушечно месо, сега руснаци, Офнюз, 2023 https://m.offnews.bg/news/Sviat-_12/Predi-izpolzvaha-mobilizirani-ot-DNR-i-LNR-za-pushechno-meso-sega-rus_796766.html

[6] ISW: И "Газпром нефт" иска да има своя частна армия, Нюз БГ, 2023 news.bg/int-politics/isw-i-gazprom-neft-iska-da-ima-svoya-chastna-armiya.html

[7] Халаф, М. Иран става част от войната в Украйна, Клуб З, 2023 https://clubz.bg/133976

[8] Русия търпи поражение при Угледар, разгромена е елитна част на руската морска пехота, Офнюз, 2023. https://m.offnews.bg/news/Sviat-_12/Rusiia-tarpi-porazhenie-pri-Ugledar-razgromena-e-elitna-chast-na-rusk_795250.html

[9] Пригожин: Ако "Вагнер" се оттегли от Бахмут, целият руски фронт ще рухне, Труд, 2023 https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D1%85%D0%BC%D1%83%D1%82-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%85%D0%BD%D0%B5/

[10] Пригожин иска да превърне "Вагнер" в армия с идеология, бореща се за справедливост, Нюз БГ, 2023 https://news.bg/int-politics/prigozhin-iska-da-prevarne-vagner-v-armiya-s-ideologiya-boreshta-se-za-spravedlivost.html

[11] Военни блогъри, думата произлиза от английското military, бел.а.

[12] Масата пазела Путин от Макрон, Труд, 2022. https://trud.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD/

[13] Танцът на Драконите е най-разрушителната война в историита на Джордж Мартин

Напишете коментар
Коментари: 3
1 Анонимен 10:33, 18 мар 23

Съветския съюз се разпадна не от вътрешни противоречия а защото гадното копеле Горбачов продаде на американците собствената си държава,но пък умря мразен от целия народ.За Путин не се притеснявайте,повече се страхувайте от неговите наследници,те няма да са толкова снизходителни,ще решат войната за 1нощ и чак тогава американците ще разберат и то по трудния начин,че вече не са едноличен господар на света и вече на никой не му пука какво мисли дядо Байдън.

2 Анонимен 14:19, 18 мар 23

Авторченцето не си пие хапчетата редовно. Затова пък си маже ректална област с вазелин редовно.

3 Мартин Михайлов 15:36, 18 мар 23

Изключително систематизирано и достъпно представено, страхотна работа

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама