Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
WIKIMEDIA Benh Lieu Song
Символът на френската култура, Лувърът, бе обран за осем минути, бивш президент вече лежи зад решетките, а последното правителство просъществува едва 836 минути. Във Франция на президента Еманюел Макрон се усеща атмосфера на упадък и разпад, характерна за края на една епоха.
Ако е необходимо доказателство за присъщата на Франция непостоянност, бунтовен характер и склонност да се обръща срещу своите управници, Лувърът го предоставя по безспорен начин.
WIKIMEDIA Жак-Луи Давид
Музеят възниква след Революцията от 1789 г., която изпраща краля и кралицата на гилотината, за да "качи" Наполеон до императорския престол, само петнадесет години по-късно.
Днес точно бижутата на следреволюционното "кралско семейство" ги няма.
Императрица Мария-Луиза Австрийска WIKIMEDIA Jean-Baptiste Paulin Guérin
В началото на своето управление Макрон определи изборната си победа като своеобразен "взлом" в утвърдената система, който прекъсна за миг десетилетията политическо господство на партиите от център-дясно и център-ляво.
Самият той тогава го определи като "форма на историческа бруталност" - събитие, което издигна на власт един 39-годишен политически новак.
Москва, 2018 WIKIMEDIA president.am
Днес обаче един друг "взлом" символизира тежкото положение на Макрон, добавяйки пореден щрих към политическите му несгоди. За осем години президентът не успя да създаде убедителна и устойчива центристка алтернатива.
Страната е в икономически застой и дълбока политическа парализа. И е приклещена между възходящата крайна десница на Марин Льо Пен, радикалната левица и няколко отслабени центристки формации, лишени от ясно послание и обществена енергия.
Семейство Льо Пен WIKIMEDIA Marie-Lan Nguyen
От друга страна, френското самоосъзнаване е неразривно свързано с културата на нацията. А Лувърът е въплъщение на самия национален разказ.
Пространство, в което изкуството и властта, монархията и републиката съжителстват в деликатно равновесие. И оскверняването му изобличава крехкостта на този разказ.
WIKIMEDIA Giuseppe Castiglione
Докато интелектуалците и политиците продължават да спорят за предполагаемия "упадък" на Франция, тежестта на нейната неефективност се стоварва върху онези, които остават най-незабелязани в обществения дебат.
Малкият човек, който доскоро търси опора в държавните институции, вече предпочита да се затвори в себе си и да намери смисъл в нещата, които са по-близо до него и са по-достъпни - в лични начинания, местни инициативи или дигитални общности.
WIKIMEDIA Giuseppe Castiglione
За него обирът на Лувърът е новина, въпрос за стойността на изкуството, но и напомняне за изоставяне. Държавата, която не успява да гарантира сигурни квартали, достойни заплати или обществено доверие, не може да защити и национални съкровища.
Френската политическа традиция винаги е балансирала между величието и разрива.
Брюксел, 2025 ЕПА/БГНЕС Francois Walschaerts
В продължение на десетилетия Франция се стреми към обновление чрез икономически, административни и институционални реформи, но упорито избягва съществения въпрос – как да накара своите граждани да се почувстват истински забелязани.
Настоящото предизвикателство пред страната не е кризата на властта, а липсващата връзка между държавата и гражданите. Съществуването на Републиката, като морална и ценностна идея, ще зависи от способността ѝ отново да се появи в живота на онези, които я поддържат.
Galerie d'Apollon, 1900 WIKIMEDIA
Добави коментар