Политиците ни губят времето в очакване на Годо

В средата на миналия век Самюъл Бекет пише знаменитата си пиеса „В очакване на Годо“. С времето тя поставя основите на театъра на абсурда. Персонажите в нея прекарват целия си живот край едно дърво, очаквайки да дойде някой, който ще реши проблемите им. Въпросният герой никога не идва, но въпреки това посрещачите му отиват всеки ден на същото място и го очакват с надеждата, че този път той може би ще се появи. *Така, постепенно се ражда и изразът „чакам Годо“, който се превръща в синоним на думите „Чакам някой, който никога няма да дойде или нещо, което никога няма да се случи“.

*Така, постепенно се ражда и изразът „чакам Годо“, който в разговорната реч добива значението на „Чакам някой, който никога няма да дойде или нещо, което никога няма да се случи“.

Политика на абсурда

Днес българският политически живот започва все повече да прилича на театъра на абсурда, описан от големия ирландски драматург. Много пъти подред политиците ни предизвикват избори, от които не следва нищо. Резултатът е само, че проблемите на страната се трупат, а Годо все така го няма.

Някой ще каже: „Не е така. Случва се нещо – една партия изчезва, а друга идва и заема мястото й. Силите на „доброто и злото“ сменят позициите си, ту едните са първи, ту другите. Това е промяна“. Да, промяна има, но тя не е по същество, защото не променя факта, че настоящите ни политици са безидейни и не са в състояние да предложат решение за изход от ситуацията. На тях им е много по-удобно да не поемат отговорност. Предпочитат да чакат Годо!

Снимка: БГНЕС

И тук е моментът да се запитаме какво точно чакат. Какво е за тях Годо? Трудно е да се каже, защото не ни го обясняват. Може би самите те не знаят, а може би всеки от тях си представя нещо различно. Възможностите са много, но ето няколко от тях:

Възможност 1: Чакат да ни „оправят отвън“

Тази мантра я слушаме от поне четири избора насам, но тя така и не се реализира. За сметка на това обаче, всеки следващ път разказът ни се представя все по-настойчиво и оптимистично. Така е и сега: „Силите на доброто“[1] вече са обединени и ще станат първа политическа сила. После ще излъчат самостоятелно управление, защото коалиция със силите на статуквото е невъзможна. Голямата сила на статуквото пък е длъжна да подкрепи това смело реформаторско правителство, „защото е загубила изборите“. Фактът, че силите на статуквото всъщност са /поне/ две, както и че заедно имат значително по-голяма електорална тежест от „Силите на доброто“, удобно се отбягва. Вместо това, се вади допълнителен аргумент – западните „сили на доброто“ ще окажат натиск, я с Магнитски, я с нещо друго, и нещата ще се случат въпреки нежеланието на статуквото. По този начин проблемите на държавата ще започнат да се решават в бърз порядък...

Звучи ли реалистично? Не! Това е разказ за наивници, на който няма да се хванат дори и децата. Ако това е планът, мога да се обзаложа, че и след 2 април политиците ни ще продължат да чакат Годо.

Възможност 2: Чакат да минат местните избори

Истината е, че и двете страни възлагат големи надежди на местния вот. Едните се надяват да затвърдят статуквото, а другите разчитат на изборите през есента, за да го разбият. Някои от анализаторите пък смятат, че тогава се отваря възможност за реализирането на широка коалиция. Въпреки това и тук има доста неясноти. Първо, ако „Силите на доброто“ спечелят столицата и още няколко областни града, ще имат основателна причина да пожелаят нови парламентарни избори, на които допълнително да разширят влиянието си. От друга страна, при победа на статуквото няма никаква гаранция, че партиите на промяната ще се съгласят на коалиция с ГЕРБ /и скрита такава с ДПС/, защото това би им нанесло тежки електорални щети. В този смисъл съм готов да се обзаложа, че и след още една година загуба на време, политиците ни ще продължават да чакат Годо!

Възможност 3: Чакат да счупят държавата

Това е най-логичният вариант, който ми идва наум. Истината е, че единствения изход от тежката политическа ситуация е сформирането на широко евроатлантическо управление. С оглед на реалностите обаче, това е възможно само ако има сериозна заплаха пред държавата. Толкова сериозна, че да оправдае пред избирателите събирането на непримиримите иначе политически врагове – ПП и ДБ, от една страна, и ГЕРБ и ДПС, от друга. Слава богу към днешна дата няма опасност за териториалната цялост на страната. Никой все още не ни заплашва с война и не струпва войски на границите ни. Това означава, че на политиците ни им се налага да разчитат само на добрата стара рецесия. С действията си те правят всичко възможно да я доведат и то по начин, който да ни удари наистина здраво. Ако това се случи, повечето от нас ще обеднеят, мнозина ще загубят работата си, а част от тях – и своите жилища.

За нас това е зле, но политиците най-накрая ще имат повод да заявят, че се обединяват в името на България. Да, ама не! Ако се изпълни този сценарий, те вече ще са загубили мястото си на политическата сцена. Тогава пак ще им се наложи да чакат Годо, но някъде другаде.

Снимка: БГНЕС

Вариант 4: Чакат да ги върнем в реалността

В действителност на никой вече не му пука какво точно чакат политиците – за всички вече е очевидно, че то няма да дойде. Поведението им може да бъде наречено по много начини – брауново движение, хаос, безотговорност, Годо... Жалкото е, че единствените, които не го осъзнават са самите те. Затова днес можем да им кажем само едно:

„Елате обратно в реалността!

Прекратете пошлата си пиеса на абсурда. Не можете да ни заблудите, че защитавате нашия интерес, нито че работите в наша полза. За разлика от вас, ние имаме силен морален компас и можем сами да преценим кое е добро и кое зло. Не бъркаме ината ви с борба за ценности и права. Напротив, приемаме го за чиста форма на магария. Разберете, че глупостта, с която ни обливате ежедневно, не работи във ваша полза. Тя не ни привлича към вас, а ни отблъсква. Всяка ваша поява в медиите ни кара да осъзнаваме, че вие сте нашето Годо, и честно казано нямаме никакво желание да ви чакаме. Напротив – непрестанно мислим как да се отървем от вас.

[1] Използвам този израз, защото към датата на редакционното приключване на статията все още не са ясни нито името, нито състава на коалицията.