Лени Рифенщал: „Не мога да кажа “съжалявам“

Живеем в непредсказуеми времена. Абсолютно доказано. Близо до границата ни бушува война, разпалена от новия носител на злия човешки ген, диктатора на 21-ви век Владимир  Путин.

Не са малко асоциациите с носителя на злото на 20-и век – Адолф Хитлер, каквито неминуемо буди това име. И тук някак случайно изплува един малко необичаен въпрос – има ли Путин своята Лени Рифенщал, която ние не виждаме? Има ли някъде женски вариант на Оливър Стоун, който да отвори очите на хората, които ненавиждат Путин?

Източник: WIKIPEDIA/Private archive of Matthias Fanck

Отговорът не е ясен, но нека да си припомним коя е жената, възпяла нацизма и неговия идол и понесла на плещите си цялата сила на славата и човешкото презрение?  

 „Странна, вълнуваща, красива“ – така я описва бившият шеф на френското контраразузнаване Ив Боне. Лени Рифенщал има дълги крака с цвят на янтар. За тях казват, че това са „съвършените крака на най-безстрашната и най-красивата представителка на немското кино“. Без капка разкаяние, до края на живота си тя не отрича, че е изградила образа си на постановчик на новата немска история, символ на немското възраждане в очите на заслепената германска младеж и олицетворение на валкирийския чар на арийската раса.

Източник: WIKIPEDIA/Bundesarchiv, Bild Burmeister, Oswald

 През 101-годишния й живот светът, а с това и странната й съдба се променят безброй пъти. Много пъти е казвала, че животът й е даден от Бога. Стотици пъти е била обявявана за мъртва и пак е възкръсвала.

„Аз съм обърната към себе си. От малка живея в един само мой свят… Егоцентрична съм.  Правя това, което чувствам, не се подчинявам…“, споделя в едно интервю Лени Рифенщал. 

Източник: WIKIPEDIA/Martin Munkacsi TIME Magazine - TIME Magazine cover, 3 March 1923

В началото не мечтае за кариера на артист, дори не иска да бъда известна. Желае да се занимава единствено с това, което обича – танца. Първата й танцова вечер в берлинската „Блютнер зал“ е само смел опит. На другия ден, докато седи в едно кафене в „Берлинер цайтунг“, вижда следните думи: „Нова танцьорка изгря за една нощ!“. Това е тя, но само за един миг. Съдбата изправя Лени Рифенщал пред неочаквано  изпитание. Претърпява тежка злополука и това слага край на танцовата й кариера.

Но започва нещо друго – авантюрата в света на киното.

Източник: WIKIPEDIA/Federal Archives/Burmeister, Oswald

Нейният пръв филм „Синя  светлина“ (1931), на който е продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля, й носи невероятна популярност. Получава сребърен медал на първия кинофестивал във Венеция. Като че ли с него предвижда съдбата си. Подобно на героинята във филма и тя е обичана и след това отблъсната.

Прекарва времето в търсене на себе си, слуша с възхита речите на Адолф Хитлер и почти обезумяла от възторг възкликва: „Той проговаря и земята сякаш се разпуква, изригва водна струя и мощно се издига към небето…“. Решава да пише на Хитлер, моли го за лична среща. И ето, че става чудо – фюрерът е гледал филмите й и я кани на аудиенция. Сделката с дявола е вече сключена.

Източник: WIKIPEDIA/Неизвестен автор

През 1934 г. Лени Рифенщал създава първия пълнометражен филм за нацизма „Триумф на волята“, чието заглавие е измислено от Хитлер. Филмът е бил заснет от покриви на сгради, от самолети и асансьори. 18 оператори и 19 асистенти снимат със специално монтирани релси и с 30 камери. Следват пет месеца на монтаж с по 20 часа в денонощието, по време на които Рифенщал монтира сама филма си.

Изумен от резултата, фюрерът иска от нея да заснеме филм за олимпийските игри в Берлин. Така през 1938 г. се ражда „Олимпия“ и камерата на Лени Рифенщал тръгва от руините на древността в Гърция. Телата на прекрасните статуи се претопяват в очертанията на красивите участници в олимпийските игри. Носен денонощно, без нито миг застой, от 3331 млади мускулести мъже, олимпийският огън изминава над 3000 км.

Източник: WIKIPEDIA/Bundesarchiv, Bild 146-1988-106-29 CC-BY-SA 3.0

Лентата е била заснета с безброй камери. Планирано е да се снимат 136 олимпийски събития с 45 оператори и стотиците им помощници. Лени прави невъзможното и решава, че камерите трябва да летят в балони, да галопират закачени за седлата на конете или да тичат, прикачени към раменете на бегачи и обектив насочен в краката.

Войната свършва, славата потъмнява, съдбата разгръща страниците си и… светът на Рифенщал преди войната няма нищо общо със света й след нея. Прекарва три години в затвора, обсипвана с клевети и дела, които води със служебен защитник, защото няма възможност да плаща разноските си. Може ли изобщо да прави филми? Не. Тя просто няма сили.

Източник: WIKIPEDIA/Неизвестен автор

И колкото и странно да звучи, съдбата отново обръща благосклонно погледа си към тази невероятна, в много отношения чудовищно силна жена. Прехвърлила 60 години, тя се насочва към черния континент и прекарва цели осем месеца при едно необикновено племе – нуба. Резултатът от това пребиваване са два фотоалбума с изключителни портрети на представители на племето.

В Африка заснема документалния си филм „Черният товар“ за търговията с роби. Но необичайната орбита на съдбата не свършва тук. Прехвърлила 70-ата си година, тя се отдава на една друга страст – гмуркането. Малко преди 100-тния си рожден ден монтира документалния си филм „Подводни импресии“, за който казват, че пресъздава невероятната красота на океанското дъно, постигната в резултат на 2000 гмуркания под водата.

Източник: WIKIPEDIA/Bundesarchiv

Безкрайно интересен и противоречив живот, в края на който Рифенщал пише: „Да кажа, че съжалявам, не е трудно, но аз не мога да се разпъна и да унищожа самата себе си. Всичко е много страшно. Повече от половин век страдах и това няма да свърши до смъртта ми. Затова не мога да кажа „съжалявам“, то значи толкова малко.“

Но да се върнем към началния ни въпрос: „Има ли настоящият диктатор от Кремъл своята Лени Рифенщал или е твърде безличен за това?!“

Източник: ЕПА/БГНЕС/Grigory Sysoevs