След като за 12-ти път парламентът на Ливан не успява да избере нов президент, в страната се разразява поредната вълна от недоволство. Протестиращите, палят гуми, разбиват прозорци и нападат банки, търсейки парите, които финансовата криза им отнема.
Демонстрациите на гняв се провеждат в предградие извън столицата Бейрут, а атаките са насочени срещу клоновете на Bank Audi, Bank of Beirut и Byblos Bank. Конкретен повод за ескалацията на напрежението е наложеният от държавата финансов контрол, който унищожава спестяванията на много хора.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
С протеста си гражданите призовават за връщане на парите им и настояват служителите , замесени в корупционни схеми, включително и управителя на Централната банка Риад Саламех, да бъдат подведени под отговорност.
Финансовата криза и протестите не са нещо, което държавата преживява за първи път в новата си история. Процесът води своето начало от 2005г., когато тогавашният премиер на Ливан - Рафик Харири, е убит при бомбена атака в Бейрут, за която се смята, че е организирана от Сирия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Nabil Mounzer
През 2019г. страната е застигната от съкрушителна икономическа криза, която Световната банка определя като една от най-тежките в съвременната история. Ливанската лира губи повече от 98% от стойността си спрямо щатския долар. Според финансови експерти, случващото се дължи на десетилетията корупция и лошо управление на политическа класа, която е на власт от края на гражданската война в Ливан през 1990г.
Защо ни е важно?
Ливан се управлява от служебен кабинет, с ограничени правомощия, вече повече от година. Продължителното отсъствие на президент се превръща в основна пречка за разрешаването на тежката социално–икономическа криза.
Международната общност призовава политиците да изберат консенсусен кандидат, който да бъде способен да проведе реформи. Те от своя страна ще донесат на Ливан помощи от милиарди долари, под формата на заеми. Но за ливанския народ вече всичко е различно. Отчаянието и изтощението постепенно надделяват, а реално решение на ситуацията все още липсва.
Без президент, с парализиран парламент и служебно правителство с ограничени правомощия, държавният апарат на Ливан постепенно се разпада.
Процесът не е еднозначен. Кризата е повлияна и продължава да се влияе от много фактори. Поредният провал на избор за държавен глава е пример за това как политическата система превръща държавата в свой заложник. А това води след себе си ерозия и на институциите.
Източник: Wikipedia/Tachfine Oumlil
Управителят на Централната банка на Ливан Риад Саламех, който е член на управляващата партия, е търсен от Интерпол, след като Франция издава заповед за ареста му по обвинение за присвояване на стотици милиони долари публични средства. Той е обект и на редица други съдебни разследвания за измами, пране на пари и незаконно забогатяване.
Същевременно сегашното състояние на страната се оказва изключително изгодно за ливанската шиитска военизирана организация и партия Хизбула. Та участва активно в политическата система на страната, освен това получава финансова и политическа подкрепа от Иран и Сирия.
Въпреки финансовия срив и колапса на банковия сектор, в държавата съществува известна устойчивост благодарение на редовния приток на долари от ливанската диаспора за издръжка на техните семейства. Икономика на страната се е превърнала в гигантски механизъм за пране на пари, перфектен за целите на една терористична организация с дълбоко влияние в региона.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
Така цялата сага с президентските избори и скандалите около управителя на Централната банка служат като ефективно средство за отвличане на вниманието от финансовия хаос и бруталното разграбване, за които никой всъщност не носи отговорност.
Добави коментар