Сблъсъкът на цивилизациите и защо се води войната в Украйна

В знаменитата си книга „Сблъсъкът на цивилизациите“ Самюел Хънтингтън разделя света на няколко по-големи цивилизации, всяка от които се състои от различен брой държави, обединени на базата на сходни културни белези. Те се ръководят от „държава-ядро“. Това е хегемон, който определя посоката на развитие и е отговорен за поддържането на реда и сигурността в рамките на съответната цивилизация. Към днешна дата в Западната цивилизация тази роля се изпълнява от Съединените щати, а в Православната – от Русия[1].

В труда си Хънтингтън обяснява също и защо воюват държавите. Според него най-често това се случва в граничните райони – там, където една цивилизация се бори за надмощие с друга. Именно такъв е случаят и с Украйна, а забележителното е, че още преди повече от четвърт век авторът я описва като „страна на разлом“ между Западната и Православната цивилизация и предвижда, че на територията й ще се състои сблъсък.

Снимка: БГНЕС

Казаното дотук обяснява каква е основната причина за войната на макро ниво. По същество тя е за бъдещата цивилизационна принадлежност на Украйна. Всеки от участниците в конфликта обаче, има своите различни „цивилизационни“ интереси.

Интересите на Русия

Русия има за цел да задържи Украйна в своята сфера на влияние, тъй като страната е от особена важност за нея. Двете държави са свързани исторически, етнически и религиозно, ако не изцяло, поне отчасти. Също така, Украйна разполага с обширна и богата на ресурси територия и има стратегическо местоположение. Откъсването на Киев от руската орбита би насърчило и други държави да направят същото и би намалило значително влиянието на Москва в Черноморския регион. Това е прекалено голяма заплаха за руските геополитически интереси и в този смисъл решението за започването на война не бива да ни изненадва.

От друга страна, разделеният по това време Запад, успехите на руската армия в Сирия и бързото потушаване на гражданските протести в Беларус и Казахстан дадоха увереност на Владимир Путин, че моментът за „дисциплинирането“ на Украйна е подходящ. Той разчиташе на бърз успех, който би затвърдил неговото лидерство и би демонстрирал пред света, че Православната цивилизация е жизнена и все още играе важна роля на международната сцена. Планът му вероятно би сработил, в случай че Киев наистина беше превзет на третия ден, а военната операция беше протекла по подобие на тази в Крим. Нищо от това обаче не се случи.

В резултат на яростната украинска съпротива и категоричната позиция на международната общност днес Русия се намира в изключително тежка геополитическа ситуация, а причините за това са две. Първата е, че залогът за нея стана много по-висок, а втората – че възможностите за спечелване на войната са малки.

Същественият риск за Русия обаче, не е загубата на войната, а последиците от това. В добрия случай тя би имала силна, добре въоръжена и враждебно настроена Украйна на своята югозападна граница и разширяване на НАТО с още по-добре въоръжените Швеция и Финландия на север. От геополитическа гледна точка това е сериозен удар по руските интереси, защото обезсмисля съществуването на целия балтийски флот и поставя в риск базата на стратегическите й ядрени подводници на север.

Лошият вариант за Русия представлява пълна геополитическа катастрофа, при която към горното се добавя и загуба на всички останали сателити – от Беларус, през държавите от Кавказ, до страните от Централна Азия. От гледна точка на Хънтингтън това би означавало разпад на Православната цивилизация и свиването й до границите на една единствена държава-ядро – изолирана, обкръжена и въоръжена с хиляди ядрени бойни глави.

Именно лошият вариант е този, който се опитва да избегне Западът. В историята си Русия е губила много войни, но рядко залогът за нея е бил толкова голям. Макар и трудно, след много години на изтощение, Москва ще бъде в състояние да осъзнае реалностите и да преглътне загубата на Украйна. Перспективата за разпад на цялата й геополитическа орбита обаче, неизбежно поставя на масата ядрената опция и прави посягането към нея значително по-вероятно.

Интересите на Украйна

В тази война Украйна се бори за две неща – независимост и опазване на своята териториална цялост. Украинските цели, за разлика от руските, са ясни, конкретни и разбираеми за всички, което допринася за поддържането на висок морал сред войската и склонява населението да търпи съпътстващите лишения.

Снимка: БГНЕС

С оглед на действията до момента няма никакво съмнение, че интересите на страната изискват тя да стане част от евроатлантическото пространство, като се присъедини към структурите на Европейския съюз и НАТО. Преди началото на конфликта, за да избегне войната, Украйна беше готова да се съгласи и със статут на независима държава. Към днешна дата обаче, тази опция е невъзможна, тъй като никой не е в състояние да гарантира, че в бъдеще Русия няма да я нападне отново.

Цивилизационният избор на Украйна се подкрепя и от още един сериозен аргумент – когато и да свърши войната, страната ще излезе от нея разрушена и свръхзадлъжняла. Възстановяването и изправянето й на крака ще бъде дълъг процес и ще изисква огромни финансови средства, които могат да бъдат осигурени единствено от Запада. В този смисъл евроатлантическата ориентация на страната няма никаква реална алтернатива, а присъединяването й към Западната цивилизация е единствено въпрос на време.

Западът

В Украйна Западът преследва една основна цел – да запази установения международен ред и лидерската си позиция в него. От негова гледна точка действията на Москва представляват сериозно предизвикателство, което не може да бъде оставено без последствия. Западните държави бяха длъжни да реагират и да подкрепят Украйна. В противен случай биха били създадени условия за възникването и на други подобни конфликти и за разпад на системата на международните отношения.

По тази причина Западът не може да си позволи да допусне Русия да извлече ползи от инвазията си в Украйна. Напротив, той е длъжен да покаже на света, че всяко военно действие, извършено в разрез с правилата на международното право, ще получи сериозен отпор и неминуемо ще завърши с провал. Ето защо, всякакви териториални придобивки от страна на Русия са неприемливи за Съединените щати и техните съюзници. В противен случай в бъдеще и други държави биха били изкушени да потърсят силово решаване на споровете със своите съседи. Категоричната реакция на Запада е ясен сигнал и към тях.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Изходът и последиците

Близо година след началото на конфликта няма никакво съмнение, че Русия ще загуби войната, тъй като превъзходството на Запада – икономическо, технологично и военно – е огромно. Голямото предизвикателство обаче остава, защото Русия трябва да бъде победена, но не и унизена. Това означава, че тя трябва да понесе тежки загуби, но и да има възможността да се оттегли с достойнство. В противен случай Москва може да избере ескалацията пред поражението и войната да премине на съвсем друго, нежелано от никого ниво.

В същото време липсата на сериозна ескалация означава, че конфликтът ще продължи дълго. За сравнение, войната на Съветския съюз в Афганистан продължи цели девет години, а в стратегическо отношение Украйна е многократно по-значима за Москва. Не трябва да бъде подценяван и фактът, че Русия притежава всички необходими ресурси, за да участва в продължителен въоръжен конфликт – суровини, технологии, човешки потенциал, енергоносители, както и че воденето на война на изтощение е сред нейните силни страни.

Все пак, рано или късно, логичното ще се случи – Русия ще загуби тази война, а заедно с нея и влиянието си в Украйна. Западната цивилизация пък ще извлече някои стратегически ползи. Като минимум лидерството  на Запада в международните дела ще бъде затвърдено, Украйна неизбежно ще стане част от евроатлантическата общност, а Швеция и Финландия ще се присъединят към НАТО.

[1] Термините „Западна“ и „Православна“ цивилизация са въведени от Хънтингтън. Днес тези термини не са съвсем точни, но трябва да отбележим, че неговия труд е писан по времето, когато държавите от Източна Европа все още не са част от ЕС и НАТО.