Ню Йорк, един от най-артистичните метрополиси, въвежда закон, с който да предпазва артистите от дискриминация по отношение на теглото и височината им.
Марката се налага с цел всеки творец да има равен шанс.
Дори тези, които се намират извън света на танцовото изкуство, са запознати със стереотипа за ,,слабия танцьор“. Тенденцията се засилва през последните десетилетия. Много компании, организации и кастинг екипи налагат търсене само на артисти с изключително стройни тела. Главно по естетически причини.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Justin Lane
С течение на времето в този процес започват да навлизат промени. Част от тях стартират на 26 ноември, когато законът, забраняващ дискриминацията въз основа на тегло и ръст, влиза в сила в Ню Йорк.
На теория това трябва да се превърне в полезен правен инструмент за всички артисти, търсещи работа. Но на практика е възможно да има повече символични, отколкото функционални последици.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
Шон Абреу, от Съвета на град Ню Йорк, който спонсорира законопроекта, заявява, че целите му са прости. Според него основният въпрос към един танцьор е дали може да танцува. И ако отговорът е да, независимо от размерите, артистът винаги трябва да получава справедливи шансове да направи кариера.
Защо ни е важно?
Под влиянието на културно-исторически и естетически фактори, човешкото тяло често е обект на външни оценки. Но за разлика от обикновените хора, артистите постоянно подлежат на този вид субективен анализ. Независимо дали идва от учител, хореограф, режисьор или обикновен зрител.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Justin Lane
Въпреки че някои атрибути като формата и дължината на крайниците са извън контрола на танцьорите, теглото често се разглежда като поправимо. Това в много от случаите води до развитие на хранителни разстройства.
Корените на притесненията в танцовите среди към теглото са дълбоки и криволичещи. В балета те стартират през епохата на Романтизма, когато жените е трябвало да бъдат изобразявани възможно най-ефирно. Този начин на представяне и възприятие се налага през вековете. Така мекотата и заоблеността постепенно започват да бъдат считани за пречка пред хармонията и елегантността.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
В комерсиалните сфери на Бродуей и въобще в развлекателната индустрия, проблемът се изразява в масова фобия от мазнини. Затова мюзикълите и филмите предпочитат да представят невероятно слаби и стегнати тела. Идеалът за естетическата еднородност често е използван като оправдание при изискванията за височина и тегло.
Тенденцията към все по-слаби и по-слаби танцьори повдига обвинения в липса на справедливост и опасения за здравето на артистите. От правна гледна точка законът на Ню Йорк, забраняващ дискриминацията, винаги може да бъде атакуван в съда. Особено, когато естетическите критерии са подробно описани в основните изисквания на работодателя.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
Но дори промяната да е повече символична като начало, законът прави първата крачка към премахване на една от най-утвърдените дискриминиращи практики.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sarah Yenesel
Добави коментар